Абитуриентите изкараха добър 4.20 на матурата по български

Средна оценка добър 4.20 изкараха абитуриентите на задължителната за всички завършващи гимназия матура по български език и литература. След миналогодишните рекордно ниски резултати на държавните зрелостни изпити, тази година образователното министерство регистрира, че учениците са се справили малко по-добре.

"Отчитаме една успешна сесия в неочаквани условия", коментира зам.-министърът на образованието Таня Михайлова. Тази година учениците завършиха образованието си дистанционно поради ограниченията заради коронавируса. Матурите пък бяха отложени, което според образователното министерство е дало повече време за самоподготовка на учениците. Отпаднаха и някои от темите, което обаче според ведомството не се е отразило на трудността на изпитите.

Анализът на резултатите показва, че проблем за учениците остава четенето на текст с разбиране, както и създаването на собствен текст.

Според анализа на министерството по-високи са средните резултати на зрелостниците по почти всички предмети. По задължителната за всички матура по български език обаче повишението е в рамките на статистическата грешка, тъй като е едва 2.61 точки (от максимум 100 точки на изпит). По-големи са положителните разлики по част от предметите от втората задължителна матура, която е по предмет по избор – около 5.5 точки разлика.

По математика, философия, френски и испански език тазгодишните зрелостници отбелязват по-нисък среден резултат в сравнение с предходната година.

Повече добри резултати по български

Анализът на оценките по български език и литература показва, че по-голям от тазгодишните зрелостници са получили много добри и отлични оценки. Това е основно за сметка на намаляването на дела на абитуриентите със средни и добри оценки. Процентът на абитуриентите, които не са успели да изкарат матурата по български, леко намалява, но остава над 8. 

Най-трудни за дванайсетокласниците са се оказали задачите, свързани с пунктуация. Те имат проблем и със сравнително лесни правописни норми като удвояването на в (във) пред думи, които започват с в/ф. Нисък процент на постижимост имат и при задачите, свързани с членуване, както и с уместната/неуместната употреба на думи в изречение.

Анализът на отговорите по литература показва, че по-трудно се справят с определянето на особености, свързани с литературното направление.

В задачата, изискваща формулиране на теза, тазгодишните абитуриенти показват лек напредък спрямо миналогодишния випуск. Близо 39 на сто от зрелостниците са получили максималните 2 точки на тази задача при около 32 на сто миналата година. Разликата идва от по-малкия процент на ученици с по една точка от въпроса. Запазва се обаче делът на зрелостниците, които не са се справили с формулирането на теза – около 17 на сто.

Настоящият випуск се е справил по-зле от миналата година със задачата за резюме на текст.

Няма съществена промяна при последната 41-а задача от матурата, която е за създаване на собствен текст – есе или интепретативно съчинение, по дадена тема. Тази година тя беше "Човекът и неговите съмнения", а текстът трябваше да се основава на откъси от творбата "Чорба от греховете на отец Никодим" от Елин Пелин.

Близо 20 на сто от зрелостниците въобще не са се опитали да направят нещо по задачата. От останалите над 45% са избрали да предадат есе, а около една трета са писали интерпретативно съчинение. Макар и да са по-малко от миналата година, все още има зрелостници, които само преписват текста (5.39%). 

Много добър 4.84 на втората матура

Средната оценка на абитуриентите, явили се на втората задължителна матура, която е по предмет по избор, традиционно е по-висок от постигнатото по литература. Тази година средната оценка е много добър 4.84. Според експертите в образователното министерство обаче тази оценка трудно може да се сравнява с миналогодишните резултати, тъй като този изпит е по 13 предмета. Освен това учениците обикновено целенасочено са се готвили по някой от тях, тъй като имат намерение да кандидатстват с него за висше образование.

По повечето предмети от втората матура тази година учениците показват по-добри резултати.

Тази година повече ученици са се явили и на матура пожелание – 609. Това се обяснява с решението на някои университети, сред които и Софийският университет, да приемат студенти с оценките от матурите и да не правят собствени изпити заради пандемията. Така тази година има зрелостник с четири пълни шестици на матурите. Това е Десислава Илиева от Софийската математическа гимназия, която е изкарала 6.00 по български език и литература, по математика, по химия и по биология.

Регионални различия

Традиционно най-високи са резултатите на абитуриентите от училищата в София – град, Смолян, Варна, Пловдив. Напред в класацията излизат областите Габрово и Велико Търново поне що се отнася до оценките от матурата по български език и литература. 

Отново без изненади топ 10 на училищата според резултатите по български език и литература се води от няколко софийски гимназии. На първите три места са съответно 91-а Немска езикова гимназия "Проф. Константин Гълъбов", 73-о училище "Владислав Граматик" и Американският колеж. В топ 10 освен седем столични училища попадат частна гимназия във Велико Търново, Немската езикова гимназия "Гьоте" в Бургас и Езикова гимназия "Пловдив".

Топ 10 на училищата според резултатите от втората матура отново се води от 91-а гимназия в София, следвана от Софийската математическа гимназия и Американския колеж. В десетката освен столични училища има и по едно от Бургас, Пловдив и Варна.

Образователният министър Красимир Вълчев коментира, че това са училища, в които има сериозен подбор на входа, което обяснява и високите резултати на изхода. Важно обаче било каква е добавената стойност на гимназиалното образование, а това не може да се измери само със средния резултат на завършващите.