"Абсолютният престъпник" като огледало на прокуратурата

Един от най-шумно продуцираните корупционни скандали от последните години приключи преди ден по добре познатия начин – без виновни.

В началната му фаза имаше обещаващи заявки за доста по-различен финал, подгрявани с публични прожекции на пазарлъци за пари, записани със специални разузнавателни средства (СРС) и гръмки закани. Разследващите обаче не изневериха на себе си и отново се провалиха.

"Нищо не очаквам и пак съм разочарован", казваше герой от един хитов комедиен американски сериал.

Е, българският зрител, наблюдаващ случващото се в правосъдието и борбата с корупцията, вероятно би казал същото. Единствената разлика е, че той има очаквания, но те не са свързани с разкриването на тежки престъпления и осъждането на влиятелни представители от върховете на властта.

Напротив. Българинът отдавна е уверен само в едно – колкото по-шумен е един скандал, толкова по-сигурно той ще завърши със зрелищен крах за прокуратурата и МВР. Независимо от тоновете мастило, които са отпечатани върху вестниците, за да се обяснява, че един или друг е виновен за това или онова.

Така се случи и с делото за даване на подкуп от 20 000 евро срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдия Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов. Случаят изглеждаше емблематичен пример за престъпна схема по високите етажи на властта, чието разплитане и изправяне на виновниците на съд трябваше да убеди и българите, и западните им партньори, че в мрежата на Темида попадат и "едри риби".

Това не само, че не се случи, но и начинът, по който се провали разследването, показа системните му дефекти, поради които и занапред ще жънем подобни "успехи".

За непредубедения наблюдател стана ясно, че МВР и прокуратурата не могат или не искат да разкриват подобни престъпления, както и по-лошото – че в безсилието си предпочитат да скалъпят фалшива схема, която да се опитват да доказват пред съда. При това с цената на престъпления, извършени от самите тях.

Докато прокуратурата и политическите ѝ адвокати от ДПС настойчиво сочат положителните оценки в доклада на ЕК за работата на държавното обвинение през изтеклата година, катастрофалният финал на делото срещу Цонев, Сантиров и Попов сам по себе си е красноречива присъда за състоянието и на МВР, и на прокуратурата, и на службите.

То започна с "невинно" нарушение на човешките права на двама от подсъдимите, премина през редица разкрития за откровени престъпления, извършени от разследващите, за да приключи с окончателното оправдаване на тримата.

Целият позорен водевил е за сметка на българските данъкоплатци, които освен, че нямат надеждно правосъдие и порядъчна държава, издържат силовите структури и правораздаването, а плащат и още веднъж, след като оправданите осъдят България в Страсбург.

Как се разви фарсът

В първо действие главната роля бе изпълнявана от популярния в близкото минало бивш зам.-градски прокурор на София Роман Василев, наричан от някои медии "острието на прокуратурата". Магистрат със спорна биография, известен със солидни успехи в играта на борсата и връзки с ДПС.

"Г-н Цонев, обвинен сте в престъпление корупционно... Тъй като сте абсолютен престъпник, колеги, като за всеки престъпник, долу на земята!"

Това е "крилатата" реплика, изречена от Роман Василев във ВМА на 1 април 2010 г. по време на показния арест на Цонев, извършен от маскирани антимафиоти. Сцената бе заснета и тиражирана от пресцентъра на МВР като илюстрация към описаното от Василев почти сюрреалистично преживяване: "Днес е Велики четвъртък, хубав ден преди Разпети петък, да разпнем трима".

Бившият зам.-градски прокурор бързо бе изваден от ритуалния унес, тъй като кадрите, показващи безкомпромисното му пряко правораздаване, го изобличиха в недопустима предубеденост, което му донесе символично наказание от ВСС и отвод от делото. А на данъкоплатците – осъдително решение срещу България на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (такова дело бе заведено и от Тенчо Попов, който пък се оказа заснет от охранителните камери в кантората на съпругата си, лежейки под кубинките на служителите на ГДБОП, дошли да го "обезвредят" и закопчаят).

Освен това, макар и отстранен от процеса, Василев бе уличен в извършването на редица закононарушения, сред които разпореждане на СРС-та вместо тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, мотивиране на разрешения за СРС-та вместо съда и други. Всички тези случаи на погазване на Закона за специалните разузнавателни средства в крайна сметка допринесоха за произнасянето на оправдателни присъди за подсъдимите на три последователни съдебни инстанции. При това – без нито едно особено мнение на някого от членовете на съдебните състави, разгледали казуса.

За капак, в гафовете на Василев се оказа забъркан и настоящият главен прокурор Сотир Цацаров, за когото стана ясно, че е разрешил едно от неправомерните СРС-та по време на разследването, докато още е бил председател на Окръжния съд в Пловдив. Ръководителят на държавното обвинение дори призна, че в този случай е бил подведен от Василев, заявявайки, че с действията си подчиненият му действително е нарушил закона.

И какво последва от това откровение на Цацаров – светкавична вътрешна проверка, заключила, че всъщност Василев бил съгласувал действията си с тогавашното ръководство на прокуратурата, както и че на свой ред бил подведен от ДАНС. Разбирай – отговорността е споделена, а не лична. Нищо, че такова положение в Наказателния кодекс (НК) не съществува.

Това не само, че не попречи, а може би спомогна "острието на прокуратурата" да бъде ползвано и за други шумни разкрития на държавното обвинение, приключили с безславен край. А след това без някаква видима причина или обяснение, Роман Василев безславно и тихо бе понижен до редови обвинител в Специализираната апелативна прокуратура, а после напусна системата.

Така стигаме до последното действие на зрелищния спектакъл, когато пушката, стояла през цялото време на сцената, най-накрая гърми. Основният свидетел на прокуратурата по делото – дългогодишният топследовател Петьо Петров, познат сред магистратските среди с "невинното" Пепи Еврото, бе посочен от Върховния касационен съд (ВКС) като единственото лице в този процес, което абсолютно доказано е извършило престъпление.

Става въпрос за т.нар. провокация към подкуп, която по НК се наказва с лишаване от свобода до 3 години. Факт, подчертан, както от Софийския градски съд (СГС) в края на първоинстанционното разглеждане на делото, така и от Софийския апелативен съд (САС) на втора инстанция. Но въпреки това мълчаливо заобикалян от ръководството на прокуратурата повече от 2 години (СГС оправда Цонев, Сантиров и Попов още през октомври 2012 г.).

Нещо повече – през това време Петров се издигна до ръководител на столичното следствие, което бе превърнато от Сотир Цацаров в основното звено на държавното обвинение за разследване на знакови казуси. Там на отчет са дела като "КТБ", "Филип Златанов", трите производства срещу Цветан Цветанов, аферата "Костинброд", "Авиоотряд 28" (по което заподозрян в престъпление бе не кой да е, а самият Бойко Борисов), "Христо Бисеров" и редица други.

През цялото това време уличеният в престъпление Петьо Петров ръководеше работата на колегите си по подобни казуси с ясното съзнание, че във всеки един момент столът под него може рязко да бъде дръпнат. Каквото е положението на всеки друг магистрат, държан на "къса сиджимка", както е популярно да се казва в средите на Темида.

И това най-накрая се случи – ВКС категорично и окончателно заяви, че Петров е извършил престъпление. Естествената реакция на главния прокурор може би бе да съобщи още същия ден, че е изпратил предложение до ВСС за дисциплинарно производство срещу топследователя. Което пък да бъде последвано от образуването на наказателно производство срещу него. Все пак е очевидно, че по делото има достатъчно доказателства за това. Поне според съда.

Но не би. Петров напусна единствено ръководния си пост в столичното следствие, при това по свое желание. И поиска по случая да бъде извършена "пълна проверка, която да изясни всички факти и обстоятелства по случая и действията на абсолютно всички длъжностни лица от всички посочени в решението институции – МВР, ДАНС, прокуратура, без оглед и значение на длъжностите, които са заемали към онзи момент, както и понастоящем". А Цацаров изпълни желанието му и я разпореди.

С други думи – сега прокуратурата ще проверява дума по дума мотивите на три съдебни инстанции, твърдящи едно и също. До какво ще доведе това, можем само да гадаем. Но очакванията отново са минимални – виновни едва ли ще се намерят.