АБВ остава в глуха линия, Първанов ще си връща БСП

Четири месеца след скучноватата дискусия, дала старт на президентския проект АБВ, се оказа, че държавният глава няма намерение да регистрира гражданско сдружение, какъвто ангажимент бе поет от формалните инициатори на проекта.

Въпреки, че кметът на Благоевград Костадин Паскалев и евродепутатът Ивайло Клафин поеха ангажимент инициативен комитет да регистрира гражданско движение, Mediapool научи, че идеолозите на АБВ са се отказали мълчаливо от тази си идея.

Слаба познаваемост, никаква подкрепа

Причината се оказала слабата разпознаваемост на проекта сред избирателите. Ако АБВ се капсулира още докато не се е развило напълно, няма да получим широката подкрепа, която очакваме, разясниха пред Mediapool запознати.

По техните думи, ако проектът на президента остане в сегашния аморфен вид, към него по-лесно ще могат да се присъединят и "по-десни партии, които да ударят рамо“. Под по-десни партии участниците в АБВ уточниха, че разбират обичайните заподозрени като ЕНП на Мария Капон, Гергьовден и ВМРО-НИЕ. Обкръжението на Първанов не изключва дори възможността гръмко заявената "Алтернатива за Българско Възраждане" да се прегърне и със ССД на Стефан Софиянски.

Паскалев или Кунева

Макар да демонстрират дружески и топли отношения, Станишев и Първанов са в окопна война заради бъдещата лява номинация за държавен глава.

Както Mediapool вече писа, Георги Първанов смятал, че неговият приемник на "Дондуков" 2 трябва да бъде фигура с отчетлив ляв профил. Станишев настоява за кандидат, който да има по-широка политическа подкрепа.

В така създалата се ситуация Първанов възнамерявал "да вземе мерки“, обяснявайки пред своите съмишленици, че ако индикациите от "Позитано“ са все така по-вдясно от "правоверната" линия, той ще се принуди да обяви име на кандидат изпреварващо.

Фаворитът на президента бил кметът на Благоевград Костадин Паскалев, който фигурираше под №1 в списъка с инициаторите на проекта АБВ и който е сред най- активните критици на Станишев в БСП.

Бившият премиер се принудил да поръча вътрешнопартийно социологическо проучване, което да тества кои евентуални кандидат-президенти на левицата имат най-голяма обществена подкрепа. В проучването са подадени имената на четирима червени министри от предходния кабинет - Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Ивайло Калфин и Стефан Данаилов. Също така на Костадин Паскалев, и - изненадващо за хардлайнерите в БСП – на Меглена Кунева.

Резултатите показали, че някакви шансове имат само евентуалните кандидатури на Стефан Данаилов, Костадин Паскалев и Меглена Кунева.

Бившият министър на културата, който се ползва и с подкрепата на Първанов, обаче твърдо отказал да се кандидатира. Така, към момента изборът на левицата е сведен до Паскалев и на Кунева, която така или иначе НДСВ смята да издигне, но се озърта за подкрепа от страна на десните.

Станишев е склонен да бъде подкрепена Кунева, докато Първанов засега залага на Паскалев, твърдят социалисти пред Mediapool. Самият Паскалев обаче настоявал, ако бъде издигана кандидатурата му, това да стане с благословията на ръководството на БСП.

Потърсен за коментар, той предпочете да не прави такъв. "Мога да се кандидатирам само за патриарх, но канонът не го позволява“, каза Паскалев пред Mediapool на въпрос дали ще приеме номинация за президент.

Както научи Mediapool, преди две седмици е имало среща във "Врана" между БСП, НДСВ и ДПС. Обсъждано е всички те да излязат с една "обща и национално отговорна кандидатура, която да се противопостави на ГЕРБ“. Номинацията, около която се обединили принципно, е на първия български еврокомисар и настоящ висш съветник в ЕК Меглена Кунева.

Депутатът от БСП Антон Кутев загатна за подобна възможност миналата седмица, обаче не е ясно как подобен ход ще бъде приет в партията. Причината е, че БСП досега винаги е издигала собствени кандидатури и ако този път такава няма, партийният електорат ще го изтълкува като предварителна капитулация пред ГЕРБ.

"Какво послание ще излъчим? Че не можем да вземем и 1% ако сме сами“, коментираха депутати от Коалиция за България.

Липсва интерес към кметския вот

За разлика от ударите под пояса и вътрешните интриги около президентската номинация, АБВ не проявява интерес към кметския вот. Дейците на Първанов смятат, че единствено битката за държавен глава ще бъде определяща за следващите парламентарни избори, независимо дали те ще бъдат редовни или предсрочни.

Мнението, че кандидатурата за президент е определяща, се споделя и от останалите партийни централи, които смятат, че издигнатият от всяка политическа партия кандидат ще е "моторът" на цялостната им кампания и ще мобилизира електоратите, включително и за местния вот.

Очевидно за да не влошават допълнително вътрешните конфликти по места, АБВ са решили да не предлагат различни кандидати от тези на БСП. "Ако мераклиите за кметове са ни симпатични, ще ги подкрепим, ако не са – най-вероятно няма да правим нищо“, обясниха от АБВ.

"Президентът на всички българи“ все пак си иска "Позитано“

В БСП все по-настойчиво се говори, че Първанов все пак има идеи да се върне начело на БСП, независимо от уверенията за обратното. Обяснението е, че амбициозният му проект АБВ, в който той трябваше да бъде "плеймейкър" и да дърпа конците на лоялни фронтмени, не дава признаци за живот.

За 4-месечното си съществуване, предшествано от много месеци на старателна подготовка и консултации, АБВ така и не успя "спонтанно" да привлече левите привърженици и да засенчи БСП.

Така или иначе идеята на Първанов беше да превземе БСП отвън. Сега не му остава друго, освен да пробва отвътре, коментират социалисти. А партията е нужна на Първанов с оглед бъдещите му планове да стане министър-председател след парламентарните избори.

След като са разгадали тези тайни козни на държавния глава, Станишев и приближените му обмислят процедурни ходове, включително и промяна на партийния устав, за да изместят датата на отчетно-изборно заседание на Конгреса на БСП да се свика преди 21 януари 2012 г., докогато Първанов все още ще изпълнява функциите си на президент.

По традиция преди всеки вот червените свикват заседание на Конгреса, чиято цел е да надъха членовете и симпатизантите. Веднага след изборите обаче делегатите се свикват отново, за да обсъдят постигнатите резултати. По устав заседание на Конгреса се насрочва от Националния съвет на партията не по-рано от три месеца.

Сметката показва, че ако изборите са на 5 ноември 2011 г., която е най-вероятната дата за вот "две в едно", първото заседание на Националния съвет може да бъде седмица след това. Което означава, че Конгресът, на който заради очаквания незадоволителен резултат ще бъде поискана оставката на Станишев, ще бъде не по-рано от февруари 2012 година.

По това време вече мандатът на Първанов като президент ще е изтекъл и той може да възстанови членството си в партията и да бъде издигнат за председател.

Заради тази възможност, която усилено обмислят в АБВ, Станишев е поставил на близките до него партийни юристи да умуват как може да бъде променен уставът на партията.