АБВ внесе поправки, които слагат кръст на съдебната реформа

Депутати от АБВ внесоха предложения за промени в конституцията, които не само ще обезсмислят съдебната реформа, но и ще влошат настоящето положение. Едната поправка предвижда бъдещите две колегии на Висшия съдебен съвет (ВСС) – съдийска и прокурорска, да не могат да вземат самостоятелно кадрови решения, а това да върши общият състав на ВСС, както е в момента. Друг текст предвижда ревизия на квотите за избор на членове в двете колегии, така че прокурорите да могат да доминират в прокурорската колегия (чрез намаляване с един човек на членовете, излъчени от политическата квота), като в същото време се ограничи независимостта на съдийската колегия (чрез увеличаване с един на членовете, излъчени от парламента).

Както научи Mediapool, АБВ са внесли текстовете във вторник, ден преди да изтече крайният срок за предложения преди второто четене на промените в основния закон.

Предложението за преразглеждане на квотите бе очаквано, след като АБВ не подкрепиха конституционните промени на първо четене (дадоха само един символичен глас "за") и още от самото начало партията на бившия президент Георги Първанов настоява за тотално окастряне на съдебната реформа и свеждането ѝ до фасаден трик. За такова преразглеждане на квотите настоява и ДПС, което имаше решаващ принос за това проектът да мине на първо четене (в орязан вариант). Лидерът на движението Лютви Местан заяви твърдо, че няма да гласуват поправките на второ четене, ако текстът за прокурорската колегия не бъде променен.

Междувременно Венецианската комисия към Съвета на Европа, в която българските представители са двама бивши съветници на Първанов, излезе с положително становище към настоящия проект и дори препоръча още по-радикална реформа. В момента становището на комисията се съхранява в секретното деловодство на парламента, който ще се събере отново на работа след изборите и тогава документът ще бъде представен официално.

Венецианската комисия отбеляза, че трябва да бъдат дадени гаранции за независимостта на съда, защото в "бившите социалистически държави са наследени мощни прокуратури, които застрашават независимостта на съда".

Според проекта на правосъдния министър Христо Иванов, който бе база за "историческия компромис", съдебният съвет се разделя на две колегии, за да не могат обвинителите да се месят в кадровите въпроси на съда. Освен това се предвижда членовете на прокурорската колегия от парламентарната квота да имат лек превес спрямо тези от професионалната, за да се гарантира поне минимална отчетност на прокуратурата. Както е известно, българският модел на прокуратурата е централизиран и на практика безконтролен.

Това, което предлага АБВ е, на прокуратурата да си остане безконтролна чрез подчиняване на съда. Съгласно внесената поправка, в съдийската колегия на ВСС трябва да има 14, а не както бе прието на първо четене - 13 членове. Така във варианта на АБВ разпределението е: шестима избрани от парламента, шестима, посочени пряко от съдии, както и председателите на двете върховни съдилища

Според настоящия проект членовете, избрани от депутатите, са пет.

АБВ предлага прокурорската колегия да има 11 членове: главният прокурор, четирима членове, избирани пряко от обвинители, един - пряко от следователите и петима - от парламента.

С това ново разпределение АБВ нарушава международния стандарт, който изисква кариерните решения за съдии да се вземат от орган, в който мнозинство имат съдиите, избрани от съдии. Нещо повече – партията на Първанов потъпква и стратегията за съдебна реформа, приета с нейните гласове, която възпроизвежда международния стандарт.

Нарушаването на баланса става с изравняването на "политическа" и "съдийска" квота в съдебната колегия на ВСС - по шест души. Председателите на ВКС и ВАС не влизат в сметката, тъй като не се избират от съдии, а от съдебния съвет, след което се назначават с президентски указ.

В този смисъл - президентът Първанов беше успял да лансира двама от своите съветници - Лазар Груев и Борис Велчев -съответно за председател на ВКС и главен прокурор. Това показва, че ролята на президента в процеса внася сериозен политически елемент, който не е за подценяване. По същия начин назначаването на Константин Пенчев за председател на ВАС стана след тежко политическо лобиране.

АБВ предлагат още всичките 11 членове на ВСС, излъчени от парламента, да се избират с квалифицирано мнозинство от 2/3. Такава е и препоръката на Венецианската комисия, която обаче посочва, че по този начин могат да се избегнат притесненията за политическо въздействие в прокурорската колегия, имайки предвид сегашните квоти.

Следваща поправка на АБВ предвижда министърът на правосъдието на да не председателства заседанията на ВСС. Тази роля, според текстовете, трябва да бъде поета от шефовете на ВАС, ВКС и главния прокурор на ротационен принцип.

_______________

Този документ е  създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.