Административна среда

През изминалите две години от управлението на кабинета на НДСВ, административната среда се превърна в любима тема за дискусия и за отчет.

През месец февруари 2002 година, по инициатива на министър Василев и най-вече под натиск от Световната банка, правителството съживи идеята на предшествениците си за междуведомствена работна група за преброяване, оценка и намаляване на регулативните режими. Основният резултат от това усилие бе приемането на доклад, в който групата преброи 361 режима и предложи 73 от тях да бъдат премахнати, а други 118 да бъдат облекчени.

Преброяването и класифицирането на режимите бе възприето като достатъчно основание за отчитане на една успешно проведена административна реформа. Още през май 2002 година, в доклад до Европейската комисия, предложените от групата промени (за премахване или облекчаване на 191 регулаторни режима) бяха отчетени от правителството като факт, подобрил бизнес средата в България.

Първите данни за реално извършени промени бяха публично обявени едва една година по-късно и то по време на среща именно с представители на Световната банка и МВФ. Тогава вицепремиерът Николай Василев заяви, че правителството е реформирало 124 от общо 192 лицензионни режима, което било над очакваното за периода. Дали тази информация се появи, защото опростяването на регулаторните режими е едно от условията за отпускането на следващия транш в рамките на 450 млн. заем от Световната банка (PAL) или защото реформата наистина върви с пълна пара е трудно да се каже. Никъде в официалните сайтове на правителството няма нито описание, нито дори обикновен списък на тези 124 режима.

Това, което със сигурност се случи, бе приемането на Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Законът е израз на политическа воля за въвеждане на прозрачност и еднозначност в правилата на играта и е една много добра основа за провеждане на истинска административна реформа. Той също е едно от изискванията за отпускане на следващия транш от PAL и при добро желание от страна на законодателната и изпълнителната власт би допринесъл за подобряване на бизнес средата.

Не трябва да се очаква, че законът може да има светкавичен директен ефект. Поради обстоятелството, че има характер на общ закон, той не може автоматично да промени действащите специални закони, но въвежда ясни правила по отношение на бъдещото законодателство, свързано с регулативните режими.

Законът не е панацея, но ако се прилага добросъвестно (т.е. ако обществото и деловите среди изискват такова прилагане), той ще има сериозен дългосрочен ефект върху бизнес средата, защото:
1/ дава ясни дефиниции на видовете режими и изрично забранява въвеждането им с подзаконов нормативен акт, което означава, че след влизането му в сила регулативни режими ще се въвеждат само и единствено със закон, след обсъждане и гласуване в парламента;
2/ въвежда задължителен предварителен анализ и оценка на въздействието на режима, който е публичен, както и задължително предварително уведомяване на лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов закон;

Тези две задължения ще осигурят на бизнеса навременен достъп до информация за предстоящите законодателни промени и възможност за иницииране на дебат с предложения и възражения. Задължението за предварителен анализ и оценка на въздействието на режима би трябвало да ограничи въвеждането на не постигащи целите си и неоправдано скъпо струващи на икономиката режими.

3/ Със закона се приема списък на дейностите, които могат да подлежат на лицензиране (39 дейности). Списъкът е доста по-дълъг от тези в другите страни, приели подобни закони, но в момента, по-важен е не неговият обем, а самото му съществуване. Наличието на списък означава, че всяка следваща дейност, извън посочените в него, ще трябва да се добавя с промени в този закон и след представяне на мотивирано становище за необходимостта от въвеждането на режима. Това, съчетано със задължителните предварителен анализ и оценка на въздействието и предварително уведомяване на евентуално засегнатите лица, ще доведе до увеличаване на прозрачността при въвеждаме на регулаторни режими.

4/ Задължителното изчерпателно изброяване на всички изисквания за получаване на лиценз или регистрация в закон, ще премахне сегашната порочна практика администрацията да упражнява законодателна власт, въвеждайки най-различни по вид и брой допълнителни изисквания. Ограничаването на дискреционната власт на администрацията от своя страна ще ограничи сериозно източниците на корупция.

Положителният ефект върху бизнес средата ще се усети по-сериозно в близките 5 години. Изключително важно обаче е да не се забравя, че този закон не е края, а само началото на административната реформа.

Споделяне
Още от Бизнес

Как си обяснявате акцията на прокуратурата с обиски и арести в президентството?