Администрацията крие харчовете си зад търговската тайна

Администрацията крие харчовете си зад търговската тайна

Държавната и общинската администрация продължават да крият информация за разходване на публични средства през договорите за обществени поръчки, изпълнявани от частни фирми или компании. Това сочи годишният доклад на неправителствената организация Програма "Достъп до информация" (ПДИ), оповестен в петък.

Статистиката на ПДИ показва, че в голяма степен отказите на администрацията да предоставят информация на гражданите се дължат на позоваването на нормите за защита на търговската тайна и защита на интересите на търговците. От подадени общо 186 жалби до неправителствената организация с молба за правна помощ заради отказан достъп до информация в 20 от случаите се касае за подобен тип казуси.

"Понятието за търговска тайна в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е твърде широко и на практика администрацията може да засекрети всичко под тази формулировка. На всеки е ясно, че ако има корупция при отдаване на определена обществена поръчка, информацията около нея и договорите ще бъдат класифицирани като търговска тайна", заяви ръководителят на Програма "Достъп до информация" Гергана Жулева.

По време на дискусията около доклада на ПДИ депутатът от ОДС Мартин Димитров заяви, че ще внесе в парламента проект за изменение на ЗДОИ, с който ще се иска отмяната на търговската тайна като основание за засекретяване на публична информация.

"В закона е посочено, че администрацията първо трябва да попита частната фирма дали предоставянето на информацията засяга нейните интереси и едва след това да откаже нейното предоставяне. Много често обаче администрация отказва достъпа до информация още преди да е попитала частника", заяви адвокат Кирил Терзийски от ПДИ. От организацията дадоха за пример отказа на Министерството на администрация да предостави параметрите по договора с "Майкрософт" за закупуване на операционните системи на компанията.

В близо половината от всички жалби до ПДИ, гражданите посочват, че държавните и общинските администрации са отказали предоставянето на информация без мотиви или с т.нар. мълчалив отказ. "Това се случва въпреки изричната практика на Върховния административен съд, в която ясно се казва, че мълчаливите откази са недопустими", добави Терзийски.

От ПДИ очертаха като проблем продължаващата липса в българското законодателство на задължението властта да публикува документи в своите Интернет-страници. Това е изрично изискване на регламентите за достъпа до обществена информация на Европейската комисия и Съвета на Европа.

Като подобрения в средата за достъп до информация са отчетени създаването на електронния Търговски регистър, публикуването на Държавен вестник в Интернет, задължителната публичност на имотните декларации на властта, както и намаляването на срока за секретност на класифицираните като служебна тайна документи от 2 години на 6 месеца.

От ПДИ посочват значителното увеличение на държавните и местните институции, които са направили свои сайтове в Интернет – 85.6 процента от всички. Въпреки това огромна част от електронните страници се ползват само с "рекламна цел". Едва 5.6 процента от институциите публикуват нормативни актове и искат от гражданите мнение по тях.

Споделяне

Още от България

В каква роля си представяте Слави Трифонов след изборите?