Адвокатите отказват да се регистрират за администратори на лични данни

Висшият адвокатски съвет обяви, че адвокатите не могат да бъдат задължавани да се регистрират по Закона за защита на личните данни. Ако го направят, те ще нарушат Закона за адвокатурата и ще накърнят интересите на своите клиенти.

До 1 декември всички работодатели, а също и хора, упражняващи професии, свързани със събиране на лични данни, трябва да се регистрират в Комисията за защита на личните данни(КЗЛД).

Ако събират лични данни без да имат такава регистрация, законът предвижда глоби. За физически лица санкцията стига до 1000 лева, а за едноличен търговец или юридическо лице - до 3000 лв.

Всеки адвокат, който се регистрира чрез декларации ще наруши основното си задължение по Закона за адвокатурата "да пази неприкосновеността на данните за своя клиент.", са категорични от Висшия адвокатски съвет.

Адвокатът като физическо лице в никакъв случай не може да бъде причисляван към кръга на администраторите на лични данни. Още повече, че този закон задължава тези администратори по определен ред да предоставят събраната от тях информация, включително и на трети лица, нещо което Законът за адвокатурата абсолютно забранява на адвоката, се посочва в становище на Съвета.

Висшият адвокатски съвет остро протестира и срещу недопустимия натиск, оказан на отделни членове на Комисията за защита на личните данни върху някои адвокатски съвети.

Законът за защита на личните данни влезе в сила на 4 януари 2002 г., но правителството закъсня с месеци при създаването на Комисията за защита на лични данни и тя не можа да организира навреме работата си и да открие навреме пропуските в закона, а също и противоречията му с други закони. Стигна се и до удължаване на срока за регистрация на администраторите на лични данни.

По повод протестите и настъпилия хаос днес шефът на Комисията за защита на лични данни Иво Стефанов обяви по Дарик радио, че се предвижда изменение на закона догодина. Той призна, че Комисията е допуснала слабости по отношение на информирането на хората.

Проблемът с регистрацията по Закона за защита на личните данни идва с доста широкото приложение въз основа на определението администратор на личните данни, призна председателят на Комисията. Той обясни, че единственият смисъл на регистрацията е да се установи кой в България събира и обработва личните данни на гражданите, каква причина има за това, като целта била да се предотврати евентуалната злоупотреба с тях.

"В бъдеще дори и даден гражданин да се смята за администратор, ние няма да го задължаваме да се регистрира в Комисията. Просто той ще си знае, че данните, които обработва, трябва да ги защитава", поясни още Стефанов промените, които се замислят. Те щели да бъдат в съответствие с приложението на закона и някои нови европейски директиви.

Предвиждало се и издаване на брошури, които да ориентират гражданите как се работи с личните данни. В ход е и създаването на сайт на Комисията за защита на личните данни, обяви още нейният председател.

Споделяне

Още от България