АЕЦ "Белене" - проект на далечното минало

АЕЦ "Белене" - проект на далечното минало

През изминалата седмица в кратко резюме бяха представени резултатите от доклада на Българската академия на науките за АЕЦ "Белене". В телевизионно интервю по националната телевизия, представяйки го, министър Теменужка Петкова заяви, че:

- докладът на БАН отговаря на "най-важния въпрос“: има ли нужда от нова мощност. Отговорът е положителен: След 2030 г. в региона ще има недостиг на мощности от около 2000 мегавата;

- съществуват варианти, при които проектът е жизнеспособен: крайна цена от 10.5 млрд. евро, със 70% кредит и с 30% участие на държавата и с лихва не повече от 4,5%;

- най-лошият вариант би бил, ако по проекта не се прави нищо.

Министърът не изрази собствена позиция относно проекта и заяви, че ще търси "широко обсъждане“ на доклада. Самия той не е достъпен; публикувано е резюме от 9 стр., които съдържат кратко експозе на прогнозата за крайното потребление и цените на електрическата енергия в България и региона, финансовия модел и възможностите за реализация на проекта. От публикуването не става ясно, какви са конкретните измерения на "проиграните“ сценарии и особено на тези, при които проектът е жизнеспособен. Това, което е ясно обаче е доста тревожно.

Първо, докладът на БАН, ако остане конфиденциален, не трябва да се използва за аргументиране на каквото и да било. Основен принцип на научните проекти, статии, доклади е възможността за репликация на резултатите. Теорията, методологията и източниците на данните се посочват експлицитно, така че други специалисти в дадената област да могат да повторят изследването и да се убедят в неговата достоверност. За сравнение, Референтните сценарии на Европейската комисия, които се публикуват от 2003 г. насам на интернет страницата ѝ, съдържат подробно описание на моделите, прилагането им и конкретните резултати. Резултатите дори могат да бъдат изтеглени в табличен вид. Не е в интерес на авторите от БАН и на "Българския енергиен холдинг", който е поръчител, да използват резултатите на конфиденциален доклад за оправдаване на каквото и да било решение по толкова мащабен проект със срок на експлоатация над 50 години.

По принцип дългосрочното прогнозиране на потреблението на електрическа енергия е трудно начинание. То не цели пълна достоверност, защото е изначално известно, че съществуват редица препятствия за достигането ѝ. Прието е да се говори за допустими сценарии и чрез процесите, които се моделират, се търсят определени тенденции в динамиката на това, което се прогнозира. Затова, например, ЕК нарича моделите си "сценарии“, а не прогнози, а моделирането – "упражнение“. Използването на условни резултати, без възможност за независима верификация за оправдаването на една мащабна и рискова инвестиция с въздействие върху няколко поколения наред, просто не е допустимо.

Потреблението на електроенергия е обусловено или зависимо потребление. Ние не консумираме електричество директно – използваме енергия за задоволяване на потребности и предоставяне на различни услуги. Така този, който прогнозира, трябва да направи не само оценка на демографски и макроикономически процеси, но и да предвиди как ще се развият технологиите и какви ще бъдат тези услуги, за които в бъдеще ще използваме електрическа енергия. Това включва и оценка на степента на заместване между различните конкуриращи се видове енергия за задоволяване на потребителските потребности на един напълно либерализиран пазар, а заместването зависи от конкуренцията между цените на различните енергоносители. Вътре в електроенергийния сектор също ще протича заместване, което ще се определя от конкуренцията между производствените цени на отделните производители.

Докладът на БАН има хоризонт 2040 г. – почти 23 години напред. В неговото резюме се твърди, че потреблението ще нарасне със 7.3 TWh в края на периода в максималния сценарий.

За да поставим всичко това в перспектива, нека да се върнем почти 23 години назад, в 1995-та. Тогава крайното потребление на електроенергия беше практически същото като днес: 28.6 TWh, (в 2015 е 28.3 TWh). Година по-късно България претърпя държавен фалит и започна преструктуриране на икономиката си. За изминалите 23 години БВП нарасна с повече от 78%, а населението намаля с 15%. През 1995 г. нямаше енергоспестяващи електроуреди, LCD телевизори, повечето домакинства нямаха персонални компютри, не съществуваха смартфони и таблети. На фона на тази динамика и при сегашния темп на иновации и скъсяване на жизнения цикъл на продуктите, консумиращи и съхраняващи енергия, предвиденото конкретно нарастване на потреблението след повече от 20 години е най-малко недоказано и най-вероятно - недостоверно.

Учените от БАН предвиждат недостиг на електроенергия в региона след 2030 г. в размер на 24-49 TWh. Това съставя между 7 и 13% от потреблението в региона – заедно с Турция. Нека да приемем това за точна оценка, като си даваме сметка, че крайното потребление не е постоянна величина. Има значителни месечни вариации заради сезонната икономическа активност, поведението на потребителите – например през празниците и периодите за отпуски и заради вариациите на климата. За България разликата между най-високото потребление през януари и най-ниското през юни е 63%, а за Гърция, за месеците януари - април е още по-висока – 72%.

В реално време, в периодите, в които няма температурно обусловено потребление (това са май – юни за България), товарът на електроенергийната система се движи в порядъка на 3000 – 4000 MW. Така, поне докато АЕЦ "Козлодуй" не излезе от експлоатация – т.е. до 2050 г., по оценка на самите автори, мощностите на новата АЕЦ ще трябва в определени времеви периоди или да са изключени, или да се конкурират с другите евтини източници на енергия в региона. Такъв източници, например, са Украйна и Румъния, с техните излишъци от ядрени мощности. Търсеният пазарен инвеститор за АЕЦ "Белене" няма да бъде обнадежден от тези перспективи на конкуренцията в региона, при очакваната цена на електроенергията от проектираната централа.

Динамиката на цените представлява най-голямото предизвикателство за една прогноза. Авторите от БАН прогнозират увеличението им в три сценария до почти 70-75 евро/MWh до 2030 г., т.е. те да се удвоят за малко повече от 12 г. В 2040 г. те трябва да достигат между 80-85 евро/MWh. Критично важно за тази прогноза и за цялата аргументация на пазарната реализация на АЕЦ "Белене" е на какво следва да се дължи това повишение на цените.

В момента средните борсови цени на електрическата енергия в България се движат около 40 евро/MWh, като в последните месеци е налице трайна тенденция за задържане под тази граница. Съществува и конвергенция на цените на пазарите в Гърция, Румъния и България, като средното ниво на цените е около 40 евро. Според Референтния прогнозен сценарий на ЕК от 2016-та, цените на електрическата енергия ще се стабилизират след 2030 г.в резултат на икономии при използването на суровини и подобрени технологии, което противоречи на оценката на авторите от БАН за трайно и линейно повишаване на цените. Защитниците на проекта - политици и експерти, ще трябва да оправдаят това силно повишение пред българските граждани, които неведнъж са демонстрирали чувствителността си по тази тема.

Преди близо десет години, в средата на 2008 г., средните борсови цени в ЕС достигнаха рекордните 83 евро/MWh. За второто тримесечие на 2017 г. най-високите цени - около 47 евро/MWh, са достигнати в Испания, Португалия, Гърция и Великобритания. Защо се случи това? Различни фактори действат в различните европейски пазари, но може да се откроят като особено важни силното намаление на цените на производството от възобновяеми източници и намаляването на цените на фосилните горива. В Германия, например, според едно изследване само производството от ВЕИ довежда до намаляване с 24% на борсовите цени. Има достатъчно основание да се очаква, че същите фактори ще се проявят и на нашия пазар, като окажат сдържащо влияние върху цените.

На един либерализиран пазар производството на електроенергия е рисков бизнес. Потреблението и цените варират непрекъснато: първите заради икономиката, потребителите, а вторите - заради вариациите на търсенето, предлагането и нуждата от балансиране на различните източници – особено ако ВЕИ имат приоритет за включване в системата. Ето защо, според оценките на самата Световна асоциация за ядрена енергетика, делът на инвестициите в нови мощности от АЕЦ на либерализирани пазари са едва 10% от всички.

Един реален пазарен инвеститор следва да се интересува от паричната възвръщаемост на вложените средства. Пазарната реализация на АЕЦ "Белене" е силно проблематична поне по двете критично важни причини, които бяха засегнати. Първо, пазарното търсене, дори да бъде налице, е със силно изразена сезонна динамика. На вътрешния пазар при сегашната динамика на потреблението тази нова мощност няма да може да се конкурира с действащата АЕЦ. Второ, на един свободен пазар прогнозата за борсовата цена е силно проблематична и тя не представлява необходим и достатъчен аргумент за такова начинание. Борсовите цени предоставят краткосрочни пазарни сигнали, докато един реален инвеститор ще иска дългосрочни гаранции за връщане на капитала. Това означава, че той ще търси преференции или под формата на договори за задължително изкупуване (и асоциираните с тях високи цени) или държавни гаранции за бъдещото финансиране на проекта. И двете алтернативи са в разрез с принципите на свободния пазар и конкуренцията между производителите и ще срещнат силна съпротива от Европейската комисия.

Министър Петкова се въздържа да изрази собствено мнение за нуждата от новата централа. Вярвам, че всеки български гражданин, дори да не е министър, има право на такова мнение. Моето е следното. АЕЦ Белене е проект на далечното минало, извън всякаква пазарна логика. Днешното му предполагаемо възраждане е в разрез с пътя към либерализация на енергийния сектор, по който с голямо закъснение пое и България. Свободният енергиен пазар означава предимство на евтините технологии за производство при действието на прозрачни и валидни за всички пазарни правила. АЕЦ "Белене" ни тласка към точно обратното.

Всеки български гражданин следва да се запита дали поредното възкръсване на този проект от миналото е най-необходимото за България. Министър Петкова е права като заявява, че този проект вече струва на данъкоплатците 3 млрд. лв. Но това не е основание за неговото съживяване, а е проявление на грешката на потъналите разходи: оправдаването на нови загуби, заради невъзможността от връщане на вече направените. Следва българските граждани да се запитат и дали тези разходи не бяха направени точно, за да може страната да бъде въвлечена в тази безкрайна спирала от невъзвръщаеми инвестиции, загуби и обществени и политически противоречия.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?