АЕЦ "Белене" е прекратена на хартия, но реалното спиране предстои

Още дълго ще се изяснява какво е поръчано, какво е произведено, какво да го правим и колко ще струва

АЕЦ "Белене" е прекратена на хартия, но реалното спиране предстои

Независимо от решенията на правителството и парламента за спиране на строежа на АЕЦ "Белене", проектът все още е действащ. Същинското прекратяване тепърва ще се случва и все още не може да се каже в какви срокове, показва проверка на Mediapool.

Предприятието "Белене" няма да се закрива, а ще се трансформира

Продължава да работи предприятието "Белене", сформирано като филиал на инвеститора в ядрения проект "Националната електрическа компания" (НЕК). Ако го търсите в Търговския регистър, няма как да го откриете, защото то не е самостоятелно дружество, а нещо като техническо звено на бюджетна издръжка към НЕК. В момента негови експерти сверяват фактури за това какво е свършено от изпълнителя на проекта "Атомстройекспорт" (АСЕ). Стотина души от персонала на това предприятие, което не е регистрирано по Търговския закон, продължават да са на площадката на АЕЦ "Белене". По думите на шефа на НЕК Иво Лефтеров, на тях ще им се плащат заплати, докато "се трансферират" в новата проектна компания за строежа на VІІ блок на АЕЦ "Козлодуй". Кога ще има такава не е ясно, тепърва ще се прави пътна карта за реализацията на този вариант.

Индиректно от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) потвърдиха, че ядреният проект не е окончателно спрян. Това ще е продължителен процес, който ще се съгласува между НЕК, собственика ѝ "Български енергиен холдинг" (БЕХ), принципала им МИЕТ и АСЕ, посочва икономическото ведомство в отговор на запитване от Mediapool за извършените и предстоящите процедури по прекратяването на ядрения проект.

Според неофициална информация немалка част от дейностите все още не са спрени и това може да натовари допълнително сметката за извършените от руската компания дейности, чийто размер сега се уточнява.

Решението на правителството за прекратяване на проекта "Белене" бе взето на 28 март, а ден след това бе одобрено от Народното събрание.

АСЕ е "надлежно информирана" на 5 април и текат "интензивни преговори"

В отговор на въпрос поискано ли е от АСЕ да прекрати всякакви дейности по сключените общо 15 споразумения за строежа на АЕЦ "Белене", от МИЕТ съобщиха, че "на 5 април 2012 г. АСЕ беше надлежно информирана за решенията на МС и НС за прекратяване на Проекта АЕЦ "Белене", като от тогава насам между страните текат интензивни преговори".

"Тъй като прекратяването на толкова голям и сложен проект не е еднократен акт, а продължителен и многопластов процес, всички действия, които НЕК предприема, се съгласуват с МИЕТ и БЕХ. Бихме желали да използваме възможността да уверим, че целта е формирането на единна позиция, която в максимална степен да защити интересите на НЕК и на българската страна като цяло, при което НЕК е подпомагана от някои от най-добрите международни правни консултанти", се посочва в информацията на МИЕТ до Mediapool.

Освен че не казва нищо конкретно по същинския въпрос, министерство допълва, че въпросът с всички направени от АСЕ поръчки към нейни подизпълнители за оборудване на българската ядрена централа се уточнява от работните групи на НЕК и АСЕ, които започнаха да работят от началото на април.

Неизвестностите около втория реактор

Все още се изяснява има ли сред тези поръчки оборудване за втория блок на АЕЦ "Белене" и на какъв етап на изпълнение са те. След като се събере актуалната информация, ще се решава какво ще се предприеме по тези поръчки.

НЕК и МИЕТ не посочват кога ще се случи това, а според запознати, работата ще отнеме месеци.

Това, което се знае към момента по реализирането на проекта, са сключените споразумения между НЕК и АСЕ за извършването на отделните дейности по подготовката на площадката и изработването на оборудването на планираните два блока всеки с мощност от 1000 МВ.

Подписаното на 29 ноември 2006 г. основно споразумение за АЕЦ "Белене" има 14 допълнения. От тях най-важното за прекратяването на "Белене" и трансформирането му в VІІ блок на АЕЦ "Козлодуй" (чрез инсталирането на почти изработения първи реактор за спрения ядрен проект на площадката на работещата атомна централа) е допълнение № 5 от 5 ноември 2008 година. То е за поръчка на оборудването и за двата реактора, техните контури и различни компоненти на системите за управление. Стойността на поръчката е близо 674 млн. евро.

По информация на Mediapool цялото оборудване по допълнение 5 е поръчано от страна на НЕК и към днешна дата е на различни етапи на производство в различни заводи подизпълнители на АСЕ. Официално е заявено, че през октомври 2012 г. ще е готов първият реактор на цена от около 240 млн. евро, от които НЕК дължи на АСЕ около 140 млн. евро. В каква степен обаче е изработено оборудването на втория реактор и контурите не се съобщава.

Каква част от тези явно ненужни за VІІ блок в АЕЦ "Козлодуй" съоръжения може да бъде отказана, също не е ясно. Още повече, че веднага след завръщането на икономическия министър Делян Добрев от Москва на 30 март, премиерът Бойко Борисов обясни, че реакторите по принцип работят по двойки. Затова, каза той, като стане напълно готов сегашният реактор за АЕЦ "Белене” и тъй като били почнали работите за 50 млн. евро по оборудването на втория реактор, може да го поръчаме като осми блок на "Козлодуй".

Премиерът обяви намерение и за технически промени по почти готовия беленски реактор, които да повишат мощността му, така че вероятно част от неговите системи също ще се окажат непотребни и ще трябва да се поръчва например спомената от Борисов "френска турбина".

Проектът беше замразен, но не и поръчките

Голяма част от внушителните на брой допълнения към споразумението между НЕК и АСЕ са сключвани след идването на власт на ГЕРБ и след обявяването, че работата по проекта се замразява, докато се изясни дали той е рентабилен и се намери стратегически инвеститор, за което и бе наета за консултант британската банка HSBS.

Макар и повечето анекси да са просто за удължаване на срока на действие на основното споразумение, част от тях възлагат нови поръчка за работа на площадката на АЕЦ "Белене", сочи докладът от проверката на Агенцията за държавен финансов контрол за нарушенията по проекта. С което на практика се увеличават плащанията на НЕК по ядрения проект, при положение, че държавната компания вече е задлъжняла с 250 млн. евро за подготовката му, няма пари да плати този кредит и сега го удължава с една година, без да има яснота тогава откъде ще дойдат парите за погасяването му.

Тепърва ще се уточнява какви разплащания е правила АСЕ за своя сметка по поръчките към подизпълнителите си и дали ще претендира пред НЕК за съответните суми или ще предпочете да използва изработеното за други свои клиенти.

В края на април Сергей Кириенко, президент на корпорацията "Росатом", която контролира АСЕ, заяви, че "голяма част от оборудването за АЕЦ "Белене" е готова, друга част е в процес на изработка, договорите със заводите са сключени – трябва да вземат решение (НЕК – бел. авт.) – дали ще платят това оборудване и работата от порядъка на 1 млрд. евро или ще се върви към разтрогване на договорите и изплащане неустойки на предприятията".

Ако се стигне до неустойки, също не е ясно как ще се подходи. Споразуменията предвиждат единствено, че всяка страна си получава справедливо обезщетение или се обръща към арбитраж, твърдят пред Mediapool запознати с документите, подписани между НЕК и АСЕ. Тъй като понятието "справедливо обезщетение" трудно може да бъде осребрено, много вероятно е пак да се стигне до съдебни искове.

Два такива АСЕ и НЕК заведоха миналата година една срещу друга в Париж и в Женева заради неразбирателство по дължими суми за изработено от руснаците оборудване и закупения от тях стар реактор на АЕЦ "Белене".

От НЕК обаче подчертават, че в съответствие с тръжната процедура за избор на изпълнител на проекта АЕЦ "Белене", е разглеждан и дискутиран единствено проект "под ключ”, при който НЕК няма правни отношения с подизпълнителите на АСЕ.

Споразуменията – в нарушение на българския закон, но валидни

Независимо, че всички споразумения между НЕК и АСЕ са сключени в нарушение на Закона за обществените поръчки, каквито са изводите на държавната финансова проверка от началото на април, тези документи имат юридическа стойност, става ясно още от отговорите на МИЕТ.

"Законът за обществените поръчки предвижда възможност за обявяване на недействителност на сключен договор в срок до два месеца от публикуване на информация за сключен договор в Регистъра на обществените поръчки, а ако не е публикувана – от узнаването, но не по-късно от една година от сключването на договора", посочват от икономическото ведомство.

Така историята около АЕЦ "Белене" още дълго време ще има да се изяснява и приключва. Още повече, че извън чисто правните и финансови параметри, сделката е заредена с много политика, която може се окаже решаващ фактор за "дружеското" ѝ прекратяване, без съд, за каквото настоява премиерът Бойко Борисов. Вероятно ще има значение дали планираният VII блок на "Козлодуй" ще бъде руски; дали Русия ще бъде "обезщетена" за "Белене" с поръчка за парогазова централа на мястото на втората ядрена; какви отстъпки ще направи България за "Южен поток" и пр.

При всички случаи обаче би било добре да се сформира парламентарна комисия, която да провери сделката за АЕЦ "Белене" от началото до сега, каквото предложение направи Синята коалиция. Защото това беше най-големият инвестиционен проект на България, в който са потънали много пари, прегазени са много правила, но виновни, както винаги, няма.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?