АЕЦ “Белене” и картофи

Не се чудете на това заглавие. Българският премиер свърза по наистина неподражаем начин тези две теми в едно и също телевизионно предаване: “Нека говорят” на БТВ. Каза, че ще строим АЕЦ “Белене” – каквото и да става – и че след като картофите са поскъпнали 200 %, можем да си ги садим и сами. Нещо като социалистическото “самозадоволяване”, ако някой си го спомня. Той и неговото семейство така правели.

Абсурдното съжителство на тези две теми е – струва ми се – симтоматично. И говори много ясно за едно – че Бойко Борисов трябва да си върви. Българският експеримент доказа очевидното: че от пожарникар не става министър-председател. Както и от някогашния свинар Бърдоква не стана цар.

Картофите можем да ги оставим на мира. Не е беда, че след богатата палитра от идиотщини премиерът е изтърсил още една. Не така стоят нещата с АЕЦ “Белене” обаче. Защото става дума за проект, който струва милиарди. И от който зависи геополитическото ни бъдеще.

Настоящата позиция не е точно неговата позиция – и именно това е тревожното. Тя е тази на Кремъл – и то в най-буквалния смисъл на думата. Преди няколко седмици тъкмо руснаците анонсираха сладката популистка басня: ще построим АЕЦ “Белене”, като ние ще намерим пари за проекта – централата няма да струва нито лев на българския бюджет.

Звучи примамливо, нали? Още повече повторено по просторечив начин от Бойко Борисов: “А като не даваш пари, какво те интересува каква е цената?” Тезата е, че България ще запази 51% държавно участие – и че централата ще бъде строена с руски пари, които по-сетне ще се изплащат от нейната продукция.

Това, което се премълчава е, че става въпрос за заем. Заем с неизвестно колко голяма лихва. И заем, който тъй или иначе ще се плаща от българските данъкоплатци. Защото след като бъде построена централата, тя ще произвежда ток и ще го продава на неизвестно каква цена (но във всеки случай минимум два пъти по-висока от тази на АЕЦ “Козлодуй” – дори и според настоящите експертни разчети). И ще го продава не на друг, а на българските потребители. Най-малкото защото никак не е ясно дали ще има друг мераклия да го купи. Което е и един от грамадните дефекти на този проект: прави се ядрена централа без да е ясен пазара, на който продукцията ѝ може да разчита.

Парите от произведения ток няма да влизат в държавната хазна. Не 51% няма да влизат, а изобщо никакви. Ще влизат в руската хазна – докато се изплати въпросния заем, чийто размер ще зависи в случая единствено от “Росатом” – след като, по думите на Бойко Борисов, ще строим “Белене”, колкото и да струва.

Щом е “колкото и да струва”, със сигурност ще струва повече, отколкото се обявява сега. Сметката ще бъде предявена накрая, когато централата ще бъде построена – но пред друго правителство – не пред това на сегашния, с извинение, премиер. И тази централа ще трябва да работи, за да изплаща тази сметка. Днес руснаците говорят за 15-20 години. Можете да бъдете сигурни, че тази сметка ще се изплаща поне два пъти по-дълъг срок – най-вероятно: до края на възможната работа на тази централа.

Сигурно ще попитате защо. Отговорът е елементарен. Първо, защото щом руснаците ще дават парите за строежа, те ще поръчват и музиката – сиреч ще определят кое колко струва. Не според цената му, а според както го калкулират. И второ – защото ще възникват непрекъснато всякакви допълнителни харчове. Нещото, което се забравя е, че след построяването си една ядрена централа не е просто машина за печелене на пари – тя трябва да бъде захранвана с гориво, раиоактивните отпадъци от нея трябва да бъдат съхранявани, системите за контрол трябва да бъдат поддържани и обновявани. А това са все скъпи харчове.

И в крайна сметка е напълно възможно – поне по нашите географски ширини – една ядрена централа да произвежда огромни количества електроенергия, а да има твърде скромни печалби. Примерът между впрочем е налице – АЕЦ “Козлодуй”. Някой заптивал ли се е каква е чистата печалба от дейността ѝ? Приблизително колкото на един голям ТЕЦ – не повече.

Причината, разбира се, не е само в реалните харчове. Причината е и в това, че българската енергетика открай време е мафиотска структура, изцяло нереформирана, създадена под контрола на ДС и останала в същата посткомунистическа мрежа. От досегашната ни АЕЦ просто твърде много се крадеше, а с част от краденото се захранваха политическите авери на ядреното лоби. От бъдещата “втора атомна” ще се краде още повече. Това не е предположение, а доказана с безброй примери закономерност. Просто така става с всичко,  построено от Русия. Особено на чужда територия и за чужда сметка.

Равносметката от упорството да строим АЕЦ “Белене” ще бъде накратко следната: ще се построи руска атомна централа на българска територия – което между впрочем ще ни струва и последните остатъци от доверие от страна на западните ни партньори. Ще се построи не къде да е, а на площадка с доказана сеизмична опасност – и доказана не на теория, а с костите на стотици българи, погребани под развалините на Свищов през 1977 г.

Тази централа ще произвежда ток, за да заплати собственото си изграждане – най-вероятно до края на проектния си срок. И ще е последния сегмент от енергийната примка, която Русия полага на врата ни, за да гарантира нашата енергийна – а следователно и политическа зависимост. В крайна сметка днешното рубладжийство на българския президент и българския премиер ще стане причина страната ни да еволюира в една посока – от троянски кон на Русия в ЕС – към Задунайская губерния.

Казах “рубладжийство” и го повтарям. Неадекватно поведение от подобен порядък не може да бъде обяснено само с ниския интелектуален капаците на българския премиер. Може да бъде обяснено обаче със солидна комисионна. Преди да обявява как ще строим АЕЦ “Белене”, колкото и да струва тя, Бойко Борисов трябва да обясни какво прави неговия приятел Валентин Златев на преговорите за същата тази централа – като консултант на “Росатом”, не на България. И дали е консултант наистина, или просто посредник, който трябва да уреди съгласието на българския премиер – срещу съответните финикийски знаци. Парите правят чудеса – дори и от този порядък: Бойко Борисов да се превърне в двойник на Георги Първанов. Няма никаква разлика между двамата; сега те работят рамо до рамо за “големия шлем”. И играят една и съща игра: а това е играта на Владимир Путин.

Трябва ли да търпим всичко това? Да го търпи който ще – аз обаче не смятам да го търпя. И ще направя всичко, което е по силите ми, за да му се противопоставя.  Призовавам всеки, който иска да живее тук, да направи същото. Сега е моментът да се покаже има ли гражданско общество в страната ни или не, имаме ли национално достойнство или не.

Бойко Борисов предаде България – и трябва да си върви.

Текстът е публикуван в блога на автора.