АЕЦ "Белене" лепи към сметките за ток 110 млн. евро годишно

Българските потребители вече плащат цената на бъдещата АЕЦ "Белене", а тепърва централата ще лепи към сметките за ток по 110 млн. евро годишно. Това заяви в понеделник експертът Георги Касчиев, бивш шеф на Комитета за използване на ядрената енергия за мирни цели, преобразуван в Агенция за ядрено регулиране. Той участва в дискусия "Енергийни и финансови аргументи за АЕЦ „Белене" - лъжи и реалности".

Касчиев изчисли, че досега за поддръжка на площадката, за консултантски договори и изготвяне на оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) са изхарчени не по-малко от 200 млн. лв., които инвеститорът в проекта за ядрената централа НЕК вече калкулира в тарифите си. Разходите за "Белене" са вкарани и в исканото сега от държавната компания повишение на таксата от 20 на сто, допълни експертът. При това за ОВОС на консултанта да платени 7 .5 млн. долара, при положение, че докладът е почти изцяло преписан от оценка, правена от "Енергопроект" за 105 хил. долара, а същото за литовската АЕЦ "Ингалина" е струвало 60 хил. евро.

Тепърва обаче втората българска атомна централа ще товари джоба на българина, тъй като фиксираната в договора с изпълнителя "Атомстройекспорт" стойност от 4 млрд. евро за изграждането ѝ бе определена от Касчиев като нереална. В тази цена не е отчетено повишението на стоманата – с 16 на сто, на никела и медта – с над 60 процента, както и на бетона -с 12 на сто, каза Касчиев, който сега е преподавател във Виенския университет.

Сделката двойно по-скъпа

В цената не са включени парогенераторите за двата блока, които ще струват 600 млн. евро, изграждането на далекопроводи и друга ядрена инфраструктура, която ще струва още 500 млн. евро, както и първото зареждане на реакторите с ядрено гориво, което ще излезе около 400 млн. евро и то при сегашните цени на урана. Тенденцията обаче е те да се повишават, допълни Касчиев. Стотици милиони ще бъдат изплатени и на руски специалисти.

Над 2 млрд. евро ще струват лихвите по заемите за изграждането на централата, тъй като при сегашния кредитен рейтинг на НЕК и на България, финансирането, на което може да разчита страната, ще е с двуцифрено оскъпяване, коментира експертът.

Той постави под въпрос участието на френската "БНП-Париба" в структурирането на заема за АЕЦ "Белене", тъй като банката била поставена под натиска на вложителите си, което не желаели трезорът да се обвързва със съмнителен ядрен проект.

При това положение, плюс корупционните разходи, цената на електроенергията от бъдещата централа ще струва над 9 евроцента за киловатчас, независимо, че са обявени параметри под 4 евроцента/кВтч., прогнозира Касчиев. Според него, с тази цена при пазарни условия централата не би имала шанс на препълнен пазар, какъвто ще се окаже българският след 2015 г. при реализацията на всички планирани конвенционални и възобновяеми енергийни проекти.

Тъй като обаче НЕК дава на кандидатите за миноритарния дял от 49 на сто в проекта гаранции за дългогодишното изкупуване на тока от централата, на тях са им развързани ръцете да калкулират каквито си искат разходи, които после ще им се възстановят именно с тези осигурени контракти, допълва Касчиев. По думите му именно затова е и големият интерес от страна на стратегическите инвеститори, тъй като дори и централата да фалира, рискът е за сметка на държавата и на НЕК, а оттам върху потребителите.

Касчиев отново застана зад тезата, че вместо да инвестира милиарди в ненужна мощност, която да стане "второто ядрено изпражнение в България", страната трябва да наблегне върху повишаването на енергийната ефективност на производството.

Той посочи, че нуждата от АЕЦ "Белене" е била силно манипулирана от политиците в последната година и това сега се опровергава. Ядреният специалист посочи, че през миналата година, която се сочеше като критична за баланса на вътрешния енергиен пазар заради спрените ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй", страната не само не е изпитала недостиг на електроенергия, ами и е изнесла 4 млрд. кВтч.

Излишни 15 млрд. кВтч и без новите реактори

Касчиев припомни, че се очаква през 2009-2010 г. да заработи новата мощност на ТЕЦ "Марица Изток 1", както и да приключат рехабилитациите и увеличаването на мощностите в другите две централи в маришкия комплекс и намеренията на правителството да строи още една централа там. Очаква се и чешката ЧЕЗ, която притежава ТЕЦ "Варна", да строи край морето нова газова централа.

Плановете са и мощностите от възобновяеми енергийни източници да станат 5500 МВ до 2015 г. Така и без АЕЦ "Белене" на българския пазар ще има излишни 15 млрд. кВтч електроенергия, чието пласиране няма да е толкова лесно с оглед намеренията на съседните страни също да строят енергийни мощности, прогнозира експертът.

Той отбеляза още, че сметките на правителството са правени при ръст на енергийното потребление от 3 на сто годишно, докато доклад на БАН сочи, че то няма да е повече от 1.2 на сто, тъй като предприятията инвестират в мерки за енергийна ефективност заради повишаващите се цени на ресурсите.

Като друг проблем Касчиев посочи и липсата на заместващи мощности за двата бъдещи реактора в Белене. Когато се строиха V и VІ блок на АЕЦ "Козлодуй", бе подготвена ПАВЕЦ "Чаира", която при внезапно изключване на един от хилядниците веднага може да поеме товара, така че енергийната система и потребителите нищо да не усетят, каза той.

Според Касчиев, ако все пак правителството е твърдо решено да строи нова ядрена мощност, то по-евтино ще им излезе седми блок в АЕЦ "Козлодуй", тъй като е налице инфраструктурата и за управление на радиоактивните отпадъци, докато в Белене този въпрос не е уреден. В Козлодуй в момента ръждясват далекопроводи и друга инфраструктура след извеждането на последни два малки реактора в края на 2006 г., допълни той.