АЕЦ и ТЕЦ да се обединят в общ холдинг, предлага Ковачев

Държавните електропроизводствени предприятия в България да се обединят в общ холдинг, се предлага в проект на енергийното министерство, представен от министър Милко Ковачев пред парламентарната комисия по енергетика.

Според ведомството, това е най-добрият вариант България да запази позициите си на енергийния пазар в региона след либерализирането му от 2007 г. и да постигне по-добра цена при приватизацията на отделните централи или акции от тях.

При представяне на проекта пред медиите, от министерството обявиха холдинга и като единствен вариант да се смекчи поскъпването на тока за бита и фирмите заради необходимите инвестиции в отрасъла.

По предварителна оценка на енергийните експерти, са необходими 2 милиарда евро за рехабилитация на сега съществуващите и за въвеждане на нови мощности. Ако се създаде холдинг, който ще продава акции от предприятията в него, със средствата от приватизацията ще се финансират програмите за рехабилитация, е предлаганата схема.

Иванка Диловска от енергийното министерство заяви, че в противен случай до 2015 г. токът ще поскъпне с 28% заради необходимите инвестиции за модернизация в сектора.

Държавният холдинг, кръстен от експертите на Ковачев с работното име "Електроенергийна консолидационна компания" (ЕКК), ще притежава не по-малко от 67 % от капитала на АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Марица-Изток 2", ТЕЦ "Русе", "Брикел" и други електропроизводители. Останалите 33% от предприятията ще могат да се продават на борсата.

Проектът предвижда фирмите в холдинга да запазят оперативната си самостоятелност и да се конкурират на вътрешния пазар. "Шапката" ще осъществява общото инвестиционно планиране, търсенето на финансови източници и ще оперира на външните пазари. Според експертите на Ковачев, холдингът ще може да изнася ток на външните пазари на по-конкурентни цени в сравнение със самостоятелното участие на централите и така България ще запази лидерската си роля в региона.

Тезата бе подкрепена от изпълнителния директор на АЕЦ "Козлодуй" Йордан Костадинов пред депутатската комисия. Според Костадинов, след либерализацията на пазара дори мощни компании като АЕЦ ще има проблеми с продажбата на ток.

Той допълни, че ако се обединят в холдинг, сегашният финансов ресурс на АЕЦ може да бъде използван от конвенционалните централи за необходимите им модернизации, а след спирането на 3 и 4 блокове в Козлодуй, когато атомната централа ще изплаща заеми за около 40 млн.евро годишно, тя пък ще може да разчита на средства от ТЕЦ-овете.

Като втори етап се предвижда интеграция на електроцентралите с доставчици на ресурси. За пример се дават връзката между ТЕЦ "Бобов дол" и мини "Бобов дол", както и мини "Марица Изток" с ТЕЦ-овете там. В проекта е записано, че възможното включване на мини Марица изток в холдинга ще зависи от решението за продажба - дали да се осъществи пакетно заедно с централи или не. Не е споменато нищо за създадената преди четири години минна компания с участието на германската РВЕ Рейнбраун, която трябваше да стане концесионер на мините.

Като следващ етап е записано още по-голямо окрупняване, включително придобиване на активи от енергийния сектор на съседни страни.

Холдингът ще финансира енергийните проекти чрез емитиране на облигационни емисии и привличане на качествени миноритарни акционери от типа на ЕБВР и Международната финансова корпорация към Световната банка.

Според анализа на енергийните експерти, консолидирането на производствените мощности преди приватизацията им ще засили инвеститорския интерес и ще даде възможност за по-гъвкав подход при продажбата.

Енергийното министерство очаква създаването на холдинга да доведе до възможност за дългосрочно поддържане на конкурентни цени на електроенергията, облекчен достъп до изгодно финансиране, ускоряване на инвестиционните проекти в сектора, постигане на по-високи цени при приватизацията и по-бавно нарастване на цените на тока за промишлеността и бита. Като ефект от окрупняването на електропроизводствените мощности е записано и смекчаване на социалните последствия от либерализацията в сектора.

Проектът на енергийното министерство е разгледан в края на февруари от Съвета за икономическа политика към Министерски съвет. Съветът е решил да се разработят конкретни варианти за преструктуриране на електроенергийния сектор и е препоръчал на Агенцията за приватизация да спре всякакви приватизационни действия до окончателното решение на правителството. С изключение на АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изток 2", останалите фирми са в списъка за приватизация.

Идеята си за холдинга от министерството на Ковачев аргументират и с чуждия опит. Отварянето на европейския енергиен пазар е довело до окрупняване на компаниите, като пример се сочат италианската Енел, немската РВЕ, испанските Ибердрола и Ендеса, финландската Фортум. Подобни примери са посочени и в бившите соцстрани - ЧЕС в Чехия и Словенске електрарне в Словения,

В момента българските електропроизводствени предприятия са самостоятелни акционерни дружества. Трансформацията бе извършена през 2000 г., когато единната НЕК се раздели на самостоятелни производствени и разпределителни дружества и едно преносно.

След представянето на проекта, парламентарната енергийна комисия поиска допълнителна информация от министерството на енергетиката за финансовото състояние на електропроизводителните дружества и за юридическата форма на предлаганото обединение.