АЕЦ "Козлодуй“ ще вдига мощността си и с ново гориво

АЕЦ "Козлодуй“ ще повиши мощността си не само с модернизацията на двата си реактора, извършвана в рамките на проекта за удължаването на живота на ядрената централа, но и като въведе още тази есен ново по-ефективно и по-евтино руско гориво, което ще се използва по-дълго време от сегашното и ще пести на българската компания около 10 млн. лв. годишно. Това стана ясно от думите на Олег Григориев, търговски вицепрезидент на руската компания ТВЕЛ, която има договор с АЕЦ "Козлодуй“ за доставка на свежо ядрено гориво до 2020 г.

"В момента се работи по подготовката на техническата документация за одобряване на въвеждането на новото гориво от българската Агенция за ядрено регулиране. Първата партида за експериментално ползване бе доставена миналата година, приключил е първият тест, предстоят още два“, каза Григориев пред журналисти по време на международната ядрена конференция Атомекспо 2016, която започна в Москва в понеделник.

Изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй“ Димитър Ангелов, който също участва в изложението, уточни, че намеренията са при плановия ремонт на VI блок на ядрената централа през септември вече да бъде извършено първото частично зареждане с новото ядрено гориво. Догодина това трябва да стане и с V блок, добави Григориев.

Допълнителна мощност от още 200 МВ

Икономиите за българския ядрен оператор ще дойдат от това, че вместо да се спират всяка година за планов ремонт и презареждане реакторите това ще става на 18 месеца. "Ако в момента за ремонт и презареждане централата не работи по 60-70 дни, вече този срок ще е много по-кратък“, каза Григориев. Само от това ще се спестяват 4 млн. евро, допълнителни спестявания ще има и от това, че заради валутните разлики, в момента руското ядрено гориво излиза по-евтино.

Касетите ТВС-А12 ще са с 50 кг ядрено гориво повече. Те са по-високо обогатени и ще позволяват маневреност през деня и през нощта на ядрената централа, която в момента е базова мощност, обясни представителят на ТВЕЛ.

Отделно ще се повиши производството на топлинна енергия, добави той.

В рамките на провежданата модернизация се предвижда топлинната мощност да се вдигне с 4%, в добавка с новото гориво ефектът може да е използване на реакторите на 107 процента, обясни Григориев.

Народният представител от ГЕРБ Валентин Николов, който бе директор на АЕЦ "Козлодуй“ по време на предишния мандат на правителството на Бойко Борисов и също е гост на Атомекспо 2016, коментира пред журналисти, че с модернизацията и ползването на ново гориво в атомната централа на практика може да се постигне допълнителна нова мощност от до 200 МВ.

Отлагане на решението за делото за АЕЦ „Белене“

По думите му България със сигурност ще има нужда от още ядрени мощности, независимо че животът на АЕЦ „Козлодуй“ ще бъде удължен с още 30 години. Развитието на тези технологии у нас ще става в контекста на климатичното споразумение от Париж, което предвижда нова редукция на изхвърляните въглеродни емисии във въздуха, каза Валентин Николов. Той и изпълнителният директор на „Българския енергиен холдинг“ Петьо Иванов обаче отказаха да се ангажират с коментар дали допълнителната ядрена мощност в страната ни зависи от изхода на арбитражното дело за спирането на строежа на АЕЦ "Белене“.

Двамата обявиха, че има поредно отлагане на обявяването на решението на Парижкия арбитраж по съдебните претенции на „Атомстройекспорг“ за над 1 млрд. евро срещу НЕК за поръчано и изработено, но неплатено оборудване на АЕЦ "Белене“. Насрещният иск на българската страна за неплатени суми за стария реактор от площадката са за 110 млн. евро. Николов и Иванов посочиха, че на практика няма срок за произнасянето на съда, но все пак очакванията са това да стане в рамките на 2016 г.

Николов коментира още, че заради новите климатични изисквания страната ни трябва да разработи програма за изграждане на заместващи мощности в Маришкия басейн. Какви ще са те ще се предвиди в бъдещата нова ядрена и енергийна стратегии, които изтичат през 2020 г. и до две години трябва да бъдат разработени и приети. Новият им хоризонт обаче трябва да е до 2050 г.