"Европа води неравна битка с дезинформацията на Кремъл"

"Русия се е научила много добре как да използва интернет", а "Европа води неравна битка с дезинформационната война" на Кремъл, затова е нужна и подкрепата на социалните мрежи, които трябва "не само да отбелязват дезинформацията, но и да намаляват разпространението ѝ".

Такива послания и призиви се чуха от участници в организирания от "Асоциацията на европейските журналисти" (АЕЖ) семинар "Войната в Украйна. Какво означава за Европа", който се проведе в Европейския парламент в Брюксел.

Според новото проучване на "Евробарометър" на фона на войната в Украйна в нагласите в България и общите такива за ЕС има сериозни разминавания. В контекста на руската инвазия повечето хора у нас смятат, че поддържането на цените е по-важно от защитата на общите ценности като свободата и демокрацията, докато средният резултат на Съюза показва точно обратното.

В същото време според данни на "Галъп интернешънъл Болкан" от юни за 50.7% от българите информацията, която медиите в България оповестяват за войната в Украйна, е по-скоро недостоверна. Проучването показва и още нещо – българите се информират основно от телевизията (53.1%) и от социалните мрежи (22.3%).

Именно в социалните мрежи у нас обаче има сериозен проблем с разпространението на невярна информация и проруска пропаганда.

Има война и в онлайн пространството, руската страна се е научила много добре как да използва интернет и социалните мрежи, каза евродепутатът Ги Верхофстад ("Обнови Европа") по време на семинара.

В документалната си книга "Троловете на Путин" финландската журналистка Йесика Аро цитира експерта Юка Малинен, че "Русия е започнала да разработва своята онлайн стратегия за използване на тролове още от началото на 2000 г., като тя включва и превземане на чужди мрежи". Аро е подложена на "тролски атаки" след свое разследване за руски пропагандни тролове през септември 2014 г. През същата година Кремъл превзема Крим и засилва дезинформационните си кампании във форуми на сайтове и чрез фалшиви профили в социалните мрежи чрез създаването на държавната "Интернет изследователска агенция" в Санкт Петербург, разобличена от журналисти под прикритие като "руската фабрика за тролове". В новата информационна среда все повече хора имат достъп до интернет, където има множество сайтове с неизвестни автори и "тролове" в социалните мрежи, което позволява по-бързо и повече хора да бъдат облъчвани от дезинформационна пропаганда.

Според евродепутата Даниел Фройнд ("Зелените") социалните мрежи трябва не само да отбелязват дезинформацията, но и да намаляват разпространението ѝ. "Защото сега ако гледаш видео и продължиш да гледаш препоръчаните видеа, които платформата ти предлага на базата на предишните ти гледания, можеш да се озовеш в "заешка дупка" от конспирации и митове", посочи той на семинара на АЕЖ.

Хервиг Хьолер от австрийската националната информационна агенция обърна внимание на друга страна на проблема с дезинформацията. Той подчерта, че властите в Русия разпространяват прессъобщения с невярна или подвеждаща информация, но не оставят възможност на медиите да ги проверяват и вместо това обявяват, че фактите са такива и ако бъде написано нещо различно от официалната версия, то то ще е счетено от тях като "невярна информация", а журналистите могат да бъдат подложени на наказателно преследване. Думите му бяха по повод приетото в началото на войната законодателство в Русия, което на практика целеше да блокира работата на независимите медии на територията на страната. Според промени в Закона за наказателно преследване публикуването на новини за руската армия, които руските власти смятат за "фалшиви", може да бъде наказано общо с до 15 години затвор, независимо, че написаното всъщност е вярно.

"Дори ако просто кажа, че има война в Украйна, започната от Русия, може да вляза в затвора за това", каза той.

Разпределението на силите

Според евродепутата Ханес Хайде (S&D) с нахлуването в Украйна руският президент Владимир Путин е обединил и сближил както ЕС, така и НАТО.

Заместник-председателят на Европейския парламент Отмар Карас (ЕНП) посочи, че сега войната не е само между Русия и Украйна, а между два свята – този на демокрацията и свободата и този на диктатурата и авторитаризма.

Българският евродепутат Радан Кънев (ДБ/ЕНП) пък обърна внимание на това, че Европа води неравна битка с дезинформационната война на Русия, точно защото от едната страна става дума за свободни, демократични страни, а от другата – за точно обратното. И няма как тези две страни да използват едни и същи механизми, защото са коренно различни.

"Това е като много честен бой между двама мъже, но единият има нож, а другият не", каза той и подчерта, че ЕС няма как да използва похватите на Русия в информационната война, защото противоречат на разбиранията на Съюза и не ги искат в своето общество.

Кънев подчерта, че България е сериозно изложена на руската хибридна война и пропагандната война на Москва е много силна в България.

Според последното проучване на "Евробарометър", проведено след началото на войната в Украйна, положително мнение към Русия в ЕС изразяват само 10%, а отрицателно - 85 на сто. В България положителни мнения дават 49%, а отрицателно – 43%. Според данните на "Галъп интернешънъл болкан" от юни все пак 58.8% от българите твърдят, че по-скоро не одобряват действията на Владимир Путин в Украйна, но 23.3% обаче не крият, че по-скоро одобряват тези действия.

По време на събитието журналистът Ксавиер Мас де Ксаксас от испанския вестник "Ла Вангуардия", който наскоро се е върнал от Украйна, обърна внимание на това, че в момента Украйна печели битката за обществената подкрепа в Европа, но европейската публика започва да губи интерес, а без нейната подкрепа Киев може и да загуби войната. Той подчерта, че вече има нагласи в някои държави Украйна да приеме ранно мирно споразумение, дори да загуби от територията си.