АЕЖ също смята GDPR за заплаха за журналистите в България

АЕЖ също смята GDPR за заплаха за журналистите в България

Асоциацията на европейските журналисти - България обяви в позиция, че българската адаптация на европейския Общ регламент за защита на личните данни (GDPR) ограничава правото за свободно изразяване. С това организацията се присъедини към вече изразените опасения от "Програма Достъп до информация".

Адаптацията на GDPR в България става през проект за промяна на Закона за личните данни. Проектът е разработен от Комисията за защита на личните данни и още не е разгледан от парламента, въпреки че европейският регламент е написан преди две години и влезе в сила на 25 май т.г.

 

АЕЖ смята, че българският закон влиза в сблъсък с основното право за изразяване и противоречи на конституцията.

"Предложеният законопроект предвижда напълно недопустимо задължение журналистите да разкриват източниците си на информация, ако Комисията за защита на личните данни поиска това от тях", казва АЕЖ-България. Законопроектът, макар и непряко, допуска такава опция, ако комисията започне проверка на журналист за нарушение при обработването на лични данни.

АЕЖ напомня, че в своята практика Европейския съд по правата на човека в Страсбург е обявил разкриването на източниците като заплаха за журналистика.

"Неприемливо е орган от структурата на изпълнителната власт да има правомощия да санкционира журналисти при отказ от разкриване на източника", пише АЕЖ и напомня за минималните глоби от по 10 000 лева, които предвижда българския законопроект. Журналистическата организация смята тези глоби за вредни и ненужни в едно демократично общество. Европейската директива за GDPR няма минимални прагове на глобите.

"Напълно неуместно е да се въвеждат толкова високи минимални санкции в най-бедната страна членка на ЕС. Тези санкции биха имали унищожителен ефект върху по-малки медии, особено регионални такива и сериозно застрашават медийния плурализъм", се казва в позицията на АЕЖ-България.

Организацията напомня за заплахата за затваряне на публичните регистри, които са организирани по търсене с единен граждански номер. Регистрите са основен журналистически инструмент за проверка на информацията.

"Законодателят е призван преди всичко да гарантира цялостния демократичен и правов ред, като внесе баланс и съобрази националните интереси и особености, свързани с медийната среда и гарантира свободата на словото в достатъчна степен, като не допуска въвеждане на прекалено рестриктивни разпоредби, за които изрично е задължен да предвиди изключения, да дадат непропорционални правомощия за "лов на вещици” спрямо журналисти", се казва в позицията на АЕЖ.

 

Смразяващ ефект

 

Позиция в същия дух има и "Програма Достъп до информация". Пред Mediapool адв. Александър Кашъмов от ПДИ предупреди за опасностите за журналистите от българския GDPR.

 

"В българския проект за изменение на закона се предлагат текстове, който вероятно са написани с добри намерения, но пораждат безпокойство, че ще имат сериозен негативен ефект върху медиите. Ако те се приемат, всеки журналист ще трябва да прави предварителна преценка по 10 критерия дали публикациите им не нарушават закона", каза Кашъмов.

 

Така журналистите ще преценяват дали хората, за които пишат са наистина публични личности. Те ще трябва да преценява дали това, за което пишат, наистина засяга обществения интерес и дали разкриването на лични данни обслужва този интерес. Това включва не само публикуването на истории, но и фотографирането на публични места. Текстовете в закона са толкова неясни, че на практика всички журналисти могат да се окажат проверявани за нарушаване на българската версия на GDPR.

 

"Под заплаха е използване на публичните и личните журналистически регистри, защото те няма как да не използват лични данни. Дори самото профилиране на фигури, които представляват публичен интерес, влиза в обхвата на закона", обясни Кашъмов.

 

Той напомни, че европейската директива GDPR не залага подобни изисквания, а директно изключва журналистите от обхвата на много от ограниченията.

"В европейската директива се казва, че определени задължения, които иначе съществуват при обработването на личните данни, не се прилагат за журналистиката. С това въпросът се изчерпва. В България се влиза в тежки правни конструкции, които биха направили журналистиката невъзможна. Те биха увеличили многократно възможността журналистите да бъдат атакувани, особено неудобните сред тях", каза адв. Кашъмов.

Според него задействането на подобно законодателство срещу българските медии би могло да има "смразяващ ефект" (по терминологията на съда в Страсбург). Кашъмов не подозира умисъл в действията на Комисията за защита на личните данни.

 

"Този проект съответства на досегашната практика на Комисията за защита на личните данни, която в редица случаи не осъзнаване значението на свободата на словото и третираше медиите като най-обикновен администратор на лични данни. Какъв е замисълът няма особено значение, а това как този закон би могъл да се използва. Медиите могат да бъдат поставени в това менгеме да си обосновават всяко едно обработване на лични данни, след което да бъдат подложени на глоби. Нещата не са добри", допълни Кашъмов.

Още по темата
Още от България