Аферата с подслушването: Христо Иванов пита Борисов и Гешев дали са знаели

Знаели ли са премиерът Бойко Борисов, главният прокурор Иван Гешев и бившият президент Росен Плевнелиев за подслушването на опозиционни политици преди парламентарните избори тази година? Този въпрос постави съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов в четвъртък, коментирайки пред Mediapool изнесената по-рано информация от неговия съюзник в коалицията Атанас Атанасов, че са подслушвани 32-ма политици от "Демократична България", "Има такъв народ" и "Изправи се! Мутри вън!".

Христо Иванов визира изказване на Росен Плевнелиев в края на април, което издава, че бившият държавен глава разполага с непублична информация. Плевнелиев допусна, че Иванов не казва цялата истина за подготовката на акцията край сарая на Доган на плажа в парк "Росенец" през лятото на миналата година. Той предположи, че Иванов е звънял в НСО в дните преди да се появи на плажа в "Росенец" с надуваема лодка заедно с Ивайло Мирчев.

"Това изказване на президента Плевнелиев отразява ли разработка на "Вътрешна сигурност" в МВР или ДАНС?", пита Иванов.

Другият въпрос е дали самите изказвания на бившия премиер Бойко Борисов за "Росенец" не издават течащите разработки на опозиционни политици.

"Ако приказките на Борисов, че Росенец бил "заговор" с НСО не са просто въпрос на делириум, те дали отразяват факта, че премиерът е знаел, че на това основание е поискано подслушване на телефони?", пита Иванов.

Главният прокурор Иван Гешев също не е пропуснат.

"Помните ли изказването на Иван Гешев, че "Да, България" е виновна за изтичането на данните на НАП, че той бил почти сигурен, но само не можел да го докаже. Имало ли е подслушване на телефони на това основание? Нищо не казвам. Само питам...", допълни Иванов.

"Демократична България" на този етап отказва да съобщи с какви данни разполага за това кои лица най-вероятно са подслушвани. Меdiapool изпрати въпроси по случая на Националното бюро за контрол на СРС.

По неофициална информация данните от подслушаните разговори са унищожени. Едната версия е, че е имало наводнение в архива за веществените доказателствени средства. Следите от подслушването обаче не могат да бъдат изцяло заличени. Искания трябва да са заведени в регистъра за СРС на съдилищата, а копия от тях трябва да има в специалните служби.

Бившият премиер Иван Костов съобщи, че на 17 май е подал заявление до Националното бюро за контрол на СРС-тата да получи информация дали е бил подслушван неправомерно, информира "Сега". Костов обяснява, че е имал предупреждения от много хора, че е подслушван.

"Три звена са подслушвали"

Три звена в службите за сигурност са подслушвали 32-ма висши политици в България, сред които партийни лидери и водачи на листи на отминалите парламентарни избори на 4 април, обяви в четвъртък лидерът на ДСБ ген. Атанас Атанасов пред "Свободна Европа", позовавайки се на свой "сигурен източник".

Атанасов казва, че "информацията е напълно достоверна, за да я изнесе публично".

Преди това Атанасов заяви в интервю пред БНР, че спецслужбите се извършвали злоупотреба със специални разузнавателни средства (СРС), а целта е да бъдат следени политически дейци.

Службите, които са били ангажирани с подслушването на политическите опоненти на ГЕРБ, са "Вътрешна сигурност" в МВР, дирекция "Контратероризъм" в ДАНС и звеното за контратериризъм към ГДБОП.

Атанасов има и точна разбивка на това коя служба колко хора е взела на контрол. Той твърди, че 12 души са подслушвани от вътрешната сигурност в МВР, осем – от ГДБОП и 12 от ДАНС.

"Апелирам служебния вътрешен министър да извърши проверка, за да се освети този скандал. Това е Уотъргейт, разбирате ли?", запита риторично Атанасов.

"Злоупотреба със СРС-та с политическа цел, за да бъдат контролирани и следени политически дейци, които са противници на доскорошната власт на Борисов, са извършвани в три звена на специалните служби", коментира той пред БНР.

"Каква е работата на "Вътрешна сигурност" на МВР да прилага СРС по отношение на лица от политическите партии и хора, които са били водачи на листи на миналите избори?", попита Атанасов. За бърза проверка призова във фейсбук и Ивайло Мирчев от "Демократична България".

"Очакваме МВР да направи бърза проверка дали през последните месеци са подслушвани и следени политически лидери от опозиционни партии, какво е станало с тези СРС (дали случайно не са се наводнили?) и каква е била причината да бъдат прилагани СРС-та?", написа пък Мирчев.

Според Атанас Атанасов е, че акцията в пловдивското Трето РПУ, при която в сряда бяха задържани шестима полицаи, цели да бъде спасен от уволнение шефът на "Вътрешна сигурност" Стефан Банков.

Служебният вицепремиер и вътрешен министър Бойко Рашков бе в Пловдив заедно с Банков във връзка с арестите, но не дадоха почти никаква информация за тях. От прокуратурата казаха, че подозират корупция и търговия с влияние.

"Това е съвместна операция на прокуратурата и на "Вътрешна сигурност" в МВР с цел да бъде спасен от уволнение директорът на "Вътрешна сигурност" Стефан Банков. Това е най-верният човек на Гешев вътре в МВР", обясни Атанасов.

Бойко Рашков е един от малкото хора в страната, които могат да се нарекат експерти по темата със специалните разузнавателни средства. Той е първият ръководител на Бюрото за контрол на СРС, а преди това бе шеф на Националната следствена служба и има опит като заместник-министър на правосъдието.

Докато Рашков бе шеф на Бюрото за контрол на СРС, институцията бе на мястото си и се опитваше да върши своята работа, без да се поддава на натиск от страна на политиците, главния прокурор и силовите структурите. В резултат на това Рашков бе отстранен от поста, а Бюрото за контрол на СРС се превърна в послушен орган, обслужващ статуквото.

Под ръководството на Рашков обаче институцията разкри незаконното подслушване на основателя на Национална партия "Свобода и достойнство" (НПСД) и бивш зам.-председател на ДПС Касим Дал.

След това Касим Дал осъди МВР за подслушването, а делото му извади на показ как МВР е контролирало политически опоненти по време на кабинета "Орешарски".

Използват се изфабрикувани сигнали

В случая с Касим Дал, за да започне подслушването, службите използва анонимен сигнал, който лесно може да се изфабрикува. Сигналът постъпва на 2 октомври 2013 г., а в него се твърди, че на проведена в Турция среща е обсъдено и решено физическото ликвидиране на тогавашния лидер на ДПС Лютви Местан и депутата от партията Делян Пеевски. Към онзи момент Местан и Пеевски официално участват в управлението на държавата в коалиция с БСП. В анонимката срещу Касим Дал се казва, че срещата в Турция е организирана от лице, което е негов много верен човек.

Тогавашният министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев веднага разпорежда проверка. Сигналът е изпратен за сведение и на Национална служба "Охрана" (НСО). Главна дирекция "Национална полиция" образува преписка и започват оперативно – издирвателни мероприятия, които не водят до нищо. Така се стига до прилагането на специални разузнавателни средства (СРС) срещу Дал. Те са разрешени от Софийския градски съд на 21 ноември 2013 г. По това време шефка на съда е скандалната Владимира Янева, която бе осъдена за разрешаване на незаконни СРС-та по казуса "Червей".

Подслушването и следенето на Касим Дал е разрешено за срок от 60 дни. За резултатите от него са изготвяни ежемесечни аналитични справки, но тях липсва информация, която да потвърждават анонимката. Докато тече цялото това слухтене, партията на Касим Дал НПСД става съучредител на Реформаторския блок. Коалицията официално се учредява на 20 декември – в разгара на подслушването. Така през телефона на Дал властите са можели да следят в реално време цялата активност на опозиционната коалиция.

Разрешението на съда за подслушването на Касим Дал изтича на 21 януари 2014 година. Въпреки липсата на каквито и да е данни, които дори косвено да потвърждават информацията за готвено покушение срещу Местан и Пеевски, полицията решава да не спира подслушването на Дал, а оттам и на опозицията.

Партиите от Реформаторския блок най-силно подкрепяха протестите срещу кабинета "Орешарски" и модела "КОЙ". По това време дясната коалиция се опитваше да състави листите си за изборите за Европейски парламент. По всичко изглежда, че този сценарий се повтаря и сега, но в много по-голям мащаб.