Афганистан - изпитание за новата мисия на НАТО

Налице е обезпокоителен факт: многонационалните сили за поддържане на мира в афганистанската столица Кабул, наброяващи 5 700 души, разполагат само с три хеликоптера.

Белгия предложи повече хеликоптери, но ентусиазмът ѝ се охлади, когато научи какви са разходите; Гърция отказа да изпрати каквито и да е хеликоптери, тъй като имала големи нужди покрай подготовката на Олимпийските игри в Атина през 2004 г., така че в момента се разчита на отправеното към Турция искане.

Толкова за плановете на НАТО да разшири своята международна мироопазваща мисия (ИСАФ) извън столицата Кабул в размирната вътрешност на страната, където талибанските милиции подкрепят офанзиви, а военно - племенни вождове живеят чудесно покрай възобновената търговия с опиум.

Ако Алиансът не действа решително, след пет години ние отново ще сме тук и отново ще се бием, защото това място отива по дяволите, казва подполковник Джон Тибетс, главен плановик на многонационалната част, в която участват 24 държави, в щаба в Кабул.

Решението НАТО да оглави операцията в Афганистан през август беше морално възнаграждение за организацията, която беше пренебрегната от Вашингтон след атаките срещу САЩ на 11 септември 2001, след което Алиансът зацикли във вътрешни съмнения и спорове около войната в Ирак.

Първото участие на натовски войски извън Европа или Северна Америка чрез мисията ИСАФ, ознаменува двугодишните мъчителни усилия на генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън да трансформира Алианса в епохата след Студената война така, че той да посрещне новите глобални заплахи срещу сигурността.

Затова сега Робъртъсн енергично сигнализира, че новопридобитият авторитет на НАТО може да пропадне в Афганистан.

"Ако ние се провалим, ще открием Афганистан пред нашите врати. Дори по- лошо, авторитетът на НАТО ще бъде смазан заедно с този на всяко натовско правителство", каза той преди седмица на законодателите от страните - членки на Алианса в Орландо.

"Затова аз настоявам да поискате смета от вашите правителства за оправданията, които дават, че не правят повече".

Същия този месец преди две години, ислямският талибански режим напусна Кабул под прикритието на мрака след няколкоседмични американски въздушни удари срещу същия режим, дал убежище на Осама бин Ладен и неговата терористична мрежа Ал Каида, които, според Вашингтон, носят отговорност за атаките от 11 септември.

Днес градът е все още в развалини, боклук и потънал в мизерия, но - както посочва командирът на ИСАФ ген. Гьоц Глимерот - поне има "приемлива сигурност".

99 % от хората в Кабул се радват да видят служители на ИСАФ по улиците, казва майор Фрейзър Рий, който ръководи войници от Непал и британски резервисти, патрулиращи по улиците и кварталите.

Докато пътуваме с джип, придружаван от патрул, из прашно село в покрайнините, където напоследък се навъртали странни фигури, по целия път деца и мъже махаха на автомобила, смееха се и изпращаха конвоя с вдигнат палец.

Но Кабул е изключение. Южната и източната част на страната през последните месеци бяха разтърсени от ново въоръжено насилие, на практика най-сериозното, откакто бе свален талибанският режим.

По настояване на ООН и преходния афганистански президент Хамид Карзай, чиято власт се простира общо взето малко извън очертанията на Кабул, 19-те страни членки на НАТО решиха да разширят мисията ИСАФ и във вътрешността на страната.

Крайната цел за НАТО е да подкрепи няколко възстановителни екипи и групи, които да се ползват с военна защита. Четири от тези екипи вече са установени в градски центрове от британци, германци, новозеландци и американци, а още пет ще бъдат готови до края на годината.

Съществуващите екипи са защитени от военни части, действащи по операция Трайна свобода. Воден от САЩ контингент от 11 600 войници преследва отчаяни привърженици на Ал Каида и талибаните.

Проблемът за НАТО е, че ако вземе под своя протекция дори два от тези екипи, ще се нуждае от допълнителни части за защита - 2 - 3 хиляди войници, от бойни и транспортни хеликоптери, комуникационно оборудване и оперативни бази вероятно в съседен Таджикистан или Киргизстан.

Като се има пред вид, че НАТО не може да намери дори 12 хеликоптера и офицерите от разузнаването трябва да вършат основната си работа в Кабул, тази цел изглежда твърде далечна.

"Политическата воля е налице", каза върховният главнокомнадващ на Обединените въоръжени сили в Европа ген. Джеймс Джонс пред репортери преди последното си посещение в Афганистан. "Но ние не сме осигурили изцяло първата мисия, така че, нека малко да намалим ентусиазма".

В действителност НАТО право точно това.

Организацията се съгласи единствено да подкрепи германския възстановителен екип в сравнително спокойния северен град Кодуз, който поне ще се радва на защита от германски хеликоптери, разположени на узбекистанската граница, и временно ще превозва войски на ИСАФ извън Кабул за наблюдение на избори и на програми по разоръжаване.

Разговорът за по-големи амбиции на разширената мисия на ИСАФ потъва в мълчание.

Вълнуващо е, че те имат само три стари хеликоптера в Кабул, каза натовски дипломат от щаб-квартирата на Алианса в Брюксел.

Работата е свързана с пари и всяка страна се ослушва някоя друга да се пожертва, допълни той.

Робъртсън никога не се уморява да повтаря, че 18 -те страни съюзнички в НАТО (извън САЩ), имат 1.4 милиона военни, а само 55 000 войници са изпратени на многонационални мисии. В същото време те се оплакват, че са пренатоварени и не могат да направят повече.

"Аз се опасявам, че Афганистан не представлява такава стратегическа цел за съюзните, каквато е Ирак", каза дипломатът от Брюксел. "Но залозите са наистина високи и ще отнеме време хората да разберат това", допълва той.

* Коментарът на Ройтерс публикуваме по Си Ен Ен