Афганистан заприличва все повече на Ирак

Афганистан не е Ирак, обичат да повтарят американските официални представители още от първите дни на президентството на Барак Обама.

Разликата, твърдят те, е, че войната, която Обама наследи, тази в Афганистан, си струва да бъде водена, докато другата, в Ирак, е по-добре да бъде прекратена час по-скоро.

Сега Афганистан се е превърнал в Ирак: хамалогия, на която не ѝ се вижда краят и в която САЩ не могат винаги да различат врага от приятеля. И както в случая с Ирак, Обама стигна до извода, че е по-добре Афганистан да бъде оставен на мира.

И точно както бе набелязал увеличаването на войските си в Афганистан по модела на успешната военна стратегия в Ирак, така Обама сега планира изтеглянето си от Афганистан отново по иракския шаблон.

Обама и британският премиер Дейвид Камерън заявиха вчера, че силите на НАТО ще прехвърлят на афганистанците водещата бойна роля с оглед на целта САЩ и съюзниците им да се изтеглят от страната до края на 2014 г.

Това означава постепенно отстъпление от фронтовите линии и същевременно - насърчаване на местните сили да поемат нарастваща отговорност за сигурността. Това означава също снижаване на очакванията за една страна, чиито вътрешни разделения и обичаи объркват американците и в която целите на националната сигурност на САЩ често не срещат разбиране.

"Защо социологическите сондажи сочат, че хората искат прекратяване на войната в Афганистан?", запита замислен Обама на вчерашната пресконференция в Розовата градина. "Защото сме там от 10 години и на народа му втръсна."

Обама и Камерън подчертаха, че няма да изоставят Афганистан, чиито рехави въоръжени сили не са готови да бранят цялата територия на страната. Но особено Обама сякаш искаше да покаже на всяка цена, че не е безразличен.

Афганистан е войната на Обама - тази, която той лично разшири и предефинира като фронтална атака срещу Ал Каида - но, както и в случая с Ирак за бившия президент Джордж Буш, афганистанската война се превръща в политически багаж.

Американците не са никак ентусиазирани от афганистанската мисия в тази година на избори и серията кървави или отблъскващи инциденти с участието на американски войници пренасочиха вниманието на нацията към въпроса дали войната постига целите си.

Негодуванието и презрението, което едната страна изпитва към другата, изглежда, са стигнали до точка на пречупване в Афганистан с нарастващия брой убийства на американски военнослужещи от афганистански наборници. Тези отношения далеч не бяха съвършени в Ирак, но "братоубийствата" там бяха редки.

Шестима от десет американци смятат, че войната не оправдава разходите си, сочи допитване на "Вашингтон пост"-Ей Би Си, публикувано в неделя, още преди да се разнесе новината, че американски войник е избил афганистански цивилни.

Бройката на анкетираните "военомразци" надхвърля почти двойно 35-те процента на онези, според които войната си струва усилията. Почти от две години насам противниците на войната са повече от поддръжниците ѝ, но осем месеца преди президентските избори изводите от това са особено неумолими.

Противопоставянето на войната е двупартийно и за първи път анкетата на на "Вашингтон пост"-Ей Би Си показа, че повече републиканци "твърдо" смятат, че войната не си струва да бъде водена, в сравнение със застъпниците на обратното мнение.

"Когато поех поста, в афганистанската стратегия имаше бездействие, отчасти защото дълго време се бяхме фокусирали върху Ирак," заяви Обама, сякаш се оправдаваше.

"През последните три години пренасочихме вниманието си към оправяне на нещата в Афганистан. Бих ли предпочел да започнем част от това по-рано? Несъмнено. Но тогава на масата бяха раздадени други карти."

Президентът настоя, че неговата стратегия е довела до прелом във войната. Той внимаваше да не прогнозира победа или да използва традиционната военна риторика.

"Отбелязваме напредък и вярвам, че ще съумеем да постигнем нашите цели през 2014 г.," каза той.

В същата анкета мнозинството от американците посочват, че според тях мнозинството от афганистанците се противопоставят на онова, което водената от НАТО мисия се опитва да постигне в тяхната родина.

Обама използва визитата на Камерън, за да обяви преминаването на американските войски в Афганистан към съветническа роля "на задните седалки" от следващата година, макар че войната ще продължи поне още година. Това следва модела в Ирак от 2010 г, когато американските сили се оттеглиха символично и предадоха отговорността на иракските си домакини.

Обама каза, че внезапно изтегляне на американски войски е малко вероятно в Афганистан. Ако следва иракския модел, съкращенията ще бъдат стабилни и постоянни и ще бъдат извършвани без гръмка показност. САЩ имат приблизително 90 000 военнослужещи в Афганистан. Обама планира да сведе броя им до 68 000 до края на септември, след което обаче не е предложил конкретен план за изтегляне.

Великобритания изтегля около 500 войници от Афганистан до края на 2012 г., оставяйки 9000, базирани главно в центъра на южната провинция Хелманд. Официални лица в Лондон вече предупредиха обществеността да не очаква, че голям брой войски ще могат да се приберат у дома през първата половина на 2013 г.Камерън наблегна на отслабването на амбициите в сравнение с 2001 г., като призна, че "няма да изградим съвършения Афганистан" преди международните сили да са се изтеглили от страната.

И докато неговите предшественици приветстваха усилията за подобряване на образованието, здравеопазването и управленските структури, Камерън пое поста си през 2010 г. с обещание да ускори обучението на афганистанската армия и полиция.

Той заяви, че Великобритания и САЩ са навлезли вече "в последните фази на военната ни мисия", но, както и Обама, не отправи намек, че графикът за изтегляне на британските войски ще бъде пришпорен.
Също както в Ирак, на войната в Афганистан бе прикачена изкуствена дата за приключване. Американските и натовските сили ще завършат текущата си мисия и ще си заминат до края на 2014 г. Подкрепленията, които Обама изпрати допълнително, ще се махнат до края на септември.

Обама дойде на власт с крайна дата в Ирак, която вече беше поставена от неговия предшественик - 31 декември 2011 г. Обама се придържаше към този график, но прибави и собствена дата за "край на бойните операции" - 31 август 2010 г. Това даде на американските сили възможност през оставащите месеци да предадатконтрола върху сигурността на иракчаните. До края, американските жертви бяха рядкост и американските войници често седяха със скръстени ръце.

САЩ и съюзниците им все още не са посочили точна дата за "край на бойните операции" в Афганистан, макар че целта от средата на 2013 г., за която Обама спомена вчера, изглежда
означава същото. Този календар ще предостави приблизително същия отрязък от време - около 15 месеца - на САЩ и техните съюзници, за да могат да приключат напълно предаването на контрола върху сигурността на афганистанските сили.

Както и в Ирак, сраженията в Афганистан несъмнено ще продължат, след като американските сили преминат към "съветническа и спомагателна" роля и след като си заминат окончателно от страната. Връзката между афганистанските сили за сигурност и афганистанското правителство е дори по-хлабава, отколкото беше в Ирак, което прави по-трудно да се гарантира, че сигурността ще удържи на набезите, след като американците си заминат.

До момента, когато американските сили преминаха към съветническа роля в Ирак, гръбнакът на сунитското въстание бе пречупен. Същото не може да бъде казано за воденото от талибаните въстание в Афганистан, което взема повечето американски жертви и функционира като главния враг, въпреки че Обама предпочита като опонент терористичната мрежа Ал Каида, която талибаните в миналото подслоняваха.

По БТА