Африканци искат да се женят в България

Много граждани от Северна Африка подават молби към Държавната агенция за бежанците (ДАБ) с искане да се оженят у нас, съобщи Димитър Киров, юрисконсулт в агенцията, на семинар за бежанската криза, организиран от гражданско сдружение "Евет" и фондация "Конрад Аденауер".

По интернет северноафриканците се осведомявали, че България е много хубава, и посочвали, че искат да останат тук, за да се оженят и да си намерят работа.

Чести са и случаите, в които чужденци, получили отказ за придобиване на статут у нас, подават последващи молби, като това може да продължи с години, докато в един момент те

вече напълно се интегрират в обществото. Тук има законодателна неуредица или по точно "дупка" в закона и затова е необходима по-тясна връзка между Закона за чужденците и Закона за убежището и бежанците, каза Киров, цитиран от БТА.

Предоставянето на закрила у нас е уредено чрез националното и европейското законодателство и чрез международното право. ЕС регулира бежанското право чрез различни регламенти и директиви, като по-важните са процедурната и квалификационна директива, разясни юрисконсултът. Важен регламент на Съвета е т. нар. регламент "Дъблин", който определя компетенцията на съответната държава да разгледа молбата на кандидата за закрила. Предоставянето на убежище в България е уредено чрез Закона за убежището и бежанците, приет през 2002 г. В годините този закон е претърпял много промени.

Видовете закрила, предоставяни у нас са: убежище, хуманитарен и бежански статут и временна закрила. Убежище се предоставя при преследване заради убеждения или дейности в защита на международно признати права и свободи. Тази закрила е единствено и само в прерогативите на президента на републиката, като отказ от предоставяне на убежище не може да бъде обжалван.

Председателят на Държавната агенция за бежанците предоставя статут на бежанец и хуманитарен статут. Статутът на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, политическо мнение или убеждение. Едно от изискванията на търсещия закрила е да се намира на територията на страната, която следва да му предостави статут. Ако той се намира в държавата по произход, няма как да потърси закрила в нашата или друга държава-членка, посочи Киров.

Хуманитарният статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне родината си поради реална опасност от тежки посегателства - когато е застрашен от смъртно наказание или екзекуция, изтезания и човешко и унизително отношение, наказание, което е несъразмерно с предвидените в европейското законодателство норми, или заплаха за личността при въоръжен конфликт.

Временна закрила не е предоставяна никога в Европа. Киров обясни, че изискването за този вид закрила е на денонощие границата на съответната държава-членка да преминават 500 бежанци.

У нас бежанският поток на денонощие е достигал най-много около 200 души, уточни юристът.

Статутът на бежанец предоставя по-големи права от хуманитарния. Той е приравнен към българското гражданство, чужденецът получава всички права, каквито има и българският гражданин, без правото да гласува и да бъде избиран на ръководни държавни постове, припомни Димитър Киров. Производството по предоставяне на статут започва след подаване на молба от лицето, което търси закрила.

Молбата кандидатът за статут подава на разбираем за него език пред длъжностните лица в Държавната агенция за бежанците, или при преминаване на границата на страната, както и в дирекция "Миграция" на МВР. Всеки чужденец се запознава с процедурата, която му предстои, извършва се неговата регистрация, настаняване, издаване на регистрационна карта, която съдържа всички лични данни (включително снимка, документи за самоличност, ако разполага с такива, и пръстови отпечатъци).

Провеждат се и определен брой интервюта.

При т.нар. Дъблинско производство се снемат дактилоскопски данни /пръстови отпечатъци/, които се изпращат в централна база данни на ЕС, където се прави проверка дали лицето не е подавало молба за закрила или дали е влизало незаконно в друга държава. Според това къде първо е премината граница или е подадена молба за закрила тази държава-членка е отговорна да разгледа съответната молба.

България като външна граница на ЕС в повечето случаи става отговорна да разгледа молбите, посочи Киров. Дъблинското производство приключва с решение за образуване на производство или за отказ. Производството може да бъде прекратено, както много често се случва напоследък с кандидатите да придобият статут от Северна Африка, предимно от Алжир, уточни експертът.

Съдебният контрол на Дъблинското решение е в 7-дневен срок, като жалбата не спира изпълнението на решението, тоест ако чужденецът следва да бъде изведен от страната, това може да се стане и в този срок на обжалване. Решението по ускореното производство може да се обжалва пред Апелативния съд по местоживеенето на чужденеца.

След влизане в сила на решението, с което се образува производство за предоставяне на статут у нас, се започва т. нар. ускорено производство. Неговата цел е да отсеят явно неоснователните молби за закрила. Неоснователна молба е тази, в която чужденецът не се позовава на свързани с нашия закон факти и обстоятелства - например посочва, че иска работа или да се ожени в България. Подобни молби са подавани най-често от граждани от Северна Африка.

При производството по общ ред се изследва бежанската история на чужденеца по същество, всички факти и обстоятелства, които е споделил пред интервюиращия орган биват анализирани. Интервюиращият по негова преценка прави проучване в нашата международна дирекция по т. нар. страни по произход и сравнява казаното от чужденеца, дали историята му е основателна и достоверна и изготвя проект на решение, по което се произнася председателят на Държавната агенция за бежанците. Решението при производството по общ ред се обжалва на две инстанции - Апелативен съд в София град и пред ВАС, поясни Димитър Киров.