Агджа пребивавал у нас под индийско име, но не бил обучаван

Агджа пребивавал у нас под индийско име, но не бил обучаван

Осем месеца преди неуспешния си опит за покушение срещу папата, турският терорист Мехмет Али Агджа е пребивавал в България под индийско име. Това заяви главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов пред Радио Нова Европа в сряда, като се позова на заведено през 1983 година оперативно дело от българските тайни служби.

Какво е правил Агджа е 37 дни в България са “оперативни неща, които не мога да споделя”, каза Борисов, помолен да конкретизира. Той обаче беше категоричен, че няма данни Агджа да е обучаван в лагери за подготовка на терористи на българска територия. От извършената до момента проверка не бяха открити документи, доказващи съществуването на такива лагери, обясни ген. Борисов.

До този момент българските власти никога не са отричали пребиваването на Агджа в София, като бившите дейци на ДС изтъкват, че престоя му в строго контролирания от тогавашните техни подопечни японски хотел (Витоша - Ню Отани) не бил смущаващ.

Делото на Агджа е заведено във връзка с опита му за покушение срещу папа Йоан Павел Втори през май 1981 г., с цел изясняване преминаването и престоя му в България, както и контактите му с наши и чужди граждани на българска територия, разказа главният секретар на МВР.

“От проведените агентурно – оперативни мероприятия е установено, че лице с име Мехмет Али Агджа не е посещавало страната. Предполага се, че същият е пребивавал у нас от 23 юли до 30 август 1980 г. под името Йогендер Сингх, индийски гражданин”, съобщи ген. Борисов.

По думите му, в този период Агджа не е попадал в полезрението на контраразузнаването и оперативно дело е прекратено през 1990 г.

През 1983 г. е заведено дело и на турския гражданин Бекир Челенк, за евентуалните му връзки с Агджа. По делото е работено активно до края на 1984 г., следващата година Челенк е екстрадиран в Турция и работа по делото е прекратена, заяви Бойко Борисов.

Той подчерта, че и в двете дела няма преки или косвени доказателства за участие на България в опита за покушение срещу папата. Ген. Борисов първоначално отказа да отговори на въпроса дали българските тайни служби са открили връзка между Агджа и Челенк, след това сам се обади и поясни, че такава нямало.

Както е известно, комунистическа България е позволила на турския мафиот Бекир Челенк да живее в София напълно необезпокоявано в продължение на години.

Челенк е дясната ръка на кръстника на турската мафия Абузер Угурлу, който уж му поръчал покушението срещу папата. Според изявления на италиански магистрати, участвали в съдебния процес, Челенк е участвал в подготовката на Агджа за атентата. “Бизнесменът” е пребивавал в България заедно с други турски мафиоти, свързани с крайната десница, и са се занимавали с нелегална търговия на оръжие на наркотици. Когато българските власти го връщат на Турция, той е вкаран в затвор, където скоропостижно умира от инфаркт.

Италианските следователи са убедени, че турската мафия е вършела услуги на българските, а следователно и на съветските тайни служби. Категорични доказателства за това обаче не бяха открити, а през 1986 г. българинът Сергей Антонов бе оправдан от италиански съд поради липса на доказателства.

Още едно фалшиво име?

По повод новината, че Агджа се подвизавал у нас под индийско име, председателят на бившата комисия по досиетата Методи Андреев цитира  пред РНЕ публикация в Newsweek от миналата седмица, в която се посочва, че Али Агджа е бил в България под името Фарук Озгюн, с номер на паспорта 136 635. В статията пише, че паспортът, с който е заминал за Европа, за да стигне в Италия, му е предоставен от Омер Мерсан, който пък бил български турчин, работещ за ДС.

Методи Андреев повтори, че за да се разсеят всички спекулации по темата “българска следа”, архивите трябва да бъдат разсекретени, а не да се усуква.

Във вторник главният секретар на МВР отново настоя архивите на ДС и по-специално служебният архив на вътрешното министерство да бъдат незабавно разсекретени. Това, според него, ще помогне да се реши въпроса с подновените дирения за българска следа в атентата срещу Йоан Павел Втори.

В сряда обаче вътрешният министър Георги Петканов каза, че архивът на МВР няма скоро да бъде отворен, тъй като имало нормативни пречки и че документите няма да бъдат прехвърлени в Централния държавен архив.

Архивите на Кинтекс

Методи Андреев силно се усъмни в твърденията, че българските тайни служби не са държали “под око” хора като Челенк и Агджа. Той обърна внимание, че Бекир Челенк със сигурност е имал връзки с оръжейната фирма Кинтекс, в чийто архиви също би трябвало да има информация за мисията на турския мафиот в България.

Друг странен факт е, че делото за Агджа е заведено едва през 1983 г., две години след опита за покушение срещу папата и след като ДС вече е помолила отдела за дезинформация на ЩАЗИ да помогне да се изчисти името на България. Според Андреев, не е изключено откриването на делото да е част от предложения план на ЩАЗИ за дезинформация.

Покрай неистовите усилия да се запази в тайна архивът на ДС около атентата срещу папата, може да се направи извода, че хората, работили по Агджа преди 1989 г., все още са активни, допусна Андреев. 

Споделяне
Още по темата
Още от България