Агенция за сигурност или Държавна сигурност

Агенция за сигурност или Държавна сигурност

С последните промени в законопроекта за създаването на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) народните представители почти са успели да създадат нова Държавна сигурност и да превърнат в пионки МВР и Министерството на отбраната (МО). Структурата, правомощията и замисълът на бъдещото ведомство болезнено напомнят на бившите репресивни служби.

Предвижда се служителите на агенцията да не разследват само висши държавни служители, каквато бе първоначалната идея. Освен това ще могат да извършват проникване и обиск. Позволява им се извършването на арести за 24 часа освен по престъпления, свързани с националната сигурност, но и по такива от общ характер (всички описани в Наказателния кодекс (НК). Ще могат да употребяват сила и оръжие, както и да бъдат изпращани в контингенти зад граница.

ДАНС ще събира информация чрез специални разузнавателни средства, служители под прикритие, доброволни сътрудници сред гражданите (шпиони). Предвижда се възможност за директен и независим достъп до архива на МВР, без да се дават обяснения на вътрешния министър за исканата информация. Освен това целият архив от дела на Националната служба за защита на конституцията в последствия  Национална служба "Сигурност" от 16 юли 1991 трябва да се предаде на ДАНС, а останалата информация по тези дела да се унищожи.

Депутатите, пишещи законопроекта, са отхвърлили варианта координацията на между ДАНС и МВР да се осъществява от главния секретар на вътрешното ведомство. По предложение на народните представители Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов са отпаднали текстовете за възможна координация и за даване на информация на вътрешния министър. Все пак съществува възможност това да се регламентира в правилника за работа на ДАНС.

Явно усещайки накъде вървят нещата, вътрешният министър Румен Петков не пропуска възможност да се изкаже срещу създаването на агенцията, с която сме щели да "учудим света".  За разлика от него, военният министър Веселин Близнаков си дава вид, че приема "по-леко" изваждането на ВКР от МО. 

Висшето ръководство на ДАНС трябва да има поне 10-годишен стаж в службите за сигурност. Това условие на практика изключва възможността председателят и заместниците му да не са свързани с ДС и да не са минали през школата на КГБ. 

Председателят и двамата му заместници ще се назначават с указ на президента. Депутатите са отменили текста, с който се създава кабинет от експерти и съветници към председателя на ДАНС. Агенцията ще има обща и специализирана администрация. Първата  включва дирекциите “Човешки ресурси", "Правна, международно сътрудничество, протокол и връзки с обществеността", "Финансова стопанска", "Управление на кризи и мобилизационна подготовка", "Административно –информационно обслужване". В специализираната администрация ще има главни дирекции и дирекции.

Първите са "Противодействие на разузнавателни заплахи", "Сигурност на гражданското общество", "Сигурност на държавните институции и критичната инфраструктура", "Технически операции".

Ръководството на главните дирекции ще се осъществява от главни директори.

Дирекциите ще имат отдели и сектори. Те ще се делят на "Финансово разузнаване", "Инспекторат", "Информация и архив", "Координация информационно аналитична дейност".

Предвижда се агенцията да има териториални дирекции в цялата страна.

Служителите на ДАНС ще се делят на държавни и на работещи на трудови правоотношения. В законопроекта пише, че част от служителите ще бъдат военизирани, а председателят на агенцията ще има правомощията на министъра на отбраната към тези служители, което означава, че те ще могат да бъдат командировани в контингенти зад граница от председателя на агенцията, а не от министъра на отбраната. По информация на Mediapool обаче премиерът Станишев настоява цялата агенция да се военизира.

В законопроекта е записано, че контролът върху дейността на ДАНС ще се осъществява от самостоятелна комисия към Народното събрание.

Без опозиция няма контрол

Около този принцип се обединиха участниците в семинар на тема "Институции, мрежи, организирана престъпност", организиран от фондация Риск монитор.

Става въпрос за нарастване на функции без да има ясна визия. Това в същността си е противоречиво и започва да прилича на нещо познато, а  не на нещо,  което трябва да бъде пробив  в модела на сигурността, заяви бившият зам.-военен министър Велизар Шаламанов. Според него този проблем има едно-единствено решение – много силен парламентарен контрол с доминираща роля на опозицията.

В парламентарната комисия непосредствено трябва да  участва експертен екип с ясното съзнание, че чрез поредица от  доклади и оценки за дейността на ДАНС, законът ще се изчисти чрез прилагането му, смята още Шаламанов.

Според него най-важният елемент за интегриране на сектора за сигурност не може да бъде произведен без много ясна визия и без много ясно лидерство. Опитите да бъдат балансирани всевъзможни интереси върху един пределно общ текст, неочертаващ ясната цел, в никакъв случай няма да помогне за ефективна та работа на ДАНС.

Ако премиерът, който е инициаторът на ДАНС, не може да излезе пред обществото и да обясни целта на агенцията, няма начин депутати от различни политически сили, различни лобита, да създадат текст, който да върши работа, обясни Шаламанов.  Според него "става въпрос за пробив, който се извършва от лидер с много ясна визия. Пробивът не се извършва чрез взаимно изключващи се неща, защото тогава агенцията ще стане образец на безпринципната коалиция, която прави противоречиви неща".

Адвокатът Йонко Грозев , работещ в областта на защитата на човешките права, също е на мнение, че опозицията трябва да доминира при прилагането на парламентарния контрол, за да може "формите на този контрол на практика да функционират достатъчно ефективно".

"В противен случай комбинацията от засекретеност на заседанията и мнозинство на управляващите на практика обезсмисля този контрол. За да бъде той ефективен, трябва да има периодична информация за дейността на този вид служби", смята Грозев. Той даде пример с демократичните общества, в които всяка година службите изнасят броя на извършените подслушвания.

Контрол върху спец службите не съществува

От гледна точка на обществото въпросът е да няма злоупотреба с власт и превишаване на правомощията. Контрол върху спец службите обаче не съществува, обясни Грозев.  

Класическият контрол е парламентарен, съдебен (посредством търсене на наказателна отговорност за извършено престъпление) и обществено-публичен (чрез изтичане на информация към медиите).

Според адвоката, съдебният контрол не работи. Той може да се появява при предприемане на административни действия от страна на други агенции при наказателни дела, в който се използва информация от спецслужбите.

В един случай става въпрос за експулсирането на чужденци,  а в друг информацията да се използва при престъпления, извършени от организиран тип престъпност. Тук обаче изниква въпросът доколко спец службите са склонни да предоставят цялата информацията за гарантиране на справедлив съдебен процес.

Йонко Грозев смята, че трябва да има ефективна наказателна отговорност при превишаване на правомощията от спец службите. Това обаче е много трудно постижимо, тъй като институционалната лоялност между прокуратурата  и полицията например е много сериозна.

Парламентарният контрол трябва да има възможността за разпит на служители на спец службата.  До този момент в българския парламентарен контрол няма такава практика, заключи адвокатът.

Още по темата
Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: