Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Агенцията по храните отрича месо с антибиотици да стига до потребителите

Европейски доклад поставя страната ни на осмо място сред страните с най-широка употреба на антибиотици при животните

11 коментара
Агенцията по храните отрича месо с антибиотици да стига до потребителите

Българското месо се оказа сред най-замърсените с антибиотици в ЕС според седмия годишен доклад на Европейската агенция по лекарствата за продажбата на антибиотици за животни в 30 европейски държави през 2015 г. Според доклада в България на 1 кг живо тегло се падат средно по 121 милиграма антибиотик, с което се нареждаме на осмо място в европейската класация за най-широка употреба на антибиотици.

Преди нас с по-голяма употреба на антибиотици са Кипър с 434 мг/кг, Испания с 402 мг/кг, Италия с 322 мг/кг, Унгария с 211 мг/кг, Белгия със 150 мг/кг, Полша със 138 мг/кг и Португалия със 134 мг/ кг.

В средата на класацията са Германия (97.9мг/кг), Франция (70мг/кг), Чехия (68.1 мг/кг).

Най-малко лекарства има в месото в Норвегия - (2 мг/ кг.), Исландия (5 мг/кг) и Швеция (12 мг/кг).

През целия ден в понеделник Българската агенция за безопасност на храните (БАХБ) не коментира нищо, но вечерта излезе с официална позиция, според която няма прекомерно използване на антибиотици в българските ферми, че у нас не се дават профилактично антибиотици на животните, както и че замърсено месо не достига изобщо до потребителите. Тази позиция е разбираема като се има предвид, че ако БАХБ признае, че българското месо е натъпкано с медикаменти, ще има сериозни последици за самата агенция, за производителите, а оттам и върху пазара.

Има карантинен период за прочистването на животните

БАХБ твърди, че европейските доклади не дават информация за реално употребените антибиотици при животните, а целта е чрез математически модел да се добие представа за количествата, с които потенциално могат да бъдат третирани всички животни.

От агенцията обясниха също, че по закон има карантинен период след употребата на антибиотици, в който животните не могат да се колят и да се добиват продукти от тях. Целта е да се гарантира, че в храните от животински произход не се съдържат остатъчни субстанции от прилаганите медикаменти. Т.е. животните трябва първо да се изчистят преди месото или техни продукти да попаднат на пазара. За това агенцията извършва мониторинг всяка година и до момента е е засичала само единични отклонения, уверява БАБХ.

Агенцията напомня, че от 1 януари 2006 г. в България е в сила забрана за използването на антибиотиците като растежни стимулатори и се спазва законовата разпоредба за нулева толерантност за съдържание на антибиотици в конвенционалните фуражи. За да бъде произведен един медикаментозен фураж, за него трябва да има издадена рецепта от ветеринарен лекар.

Всяка година агенцията изследва месо от едри преживни животни, от свине, от дребни преживни животни, от коне, месо от домашни птици, от зайци, а също мляко, яйца, мед и аквакултури.

За три години БАБХ е уловила само четири случая на замърсяване

През 2015 г. са изпитани общо 532 проби. Констатирана е една несъответстваща проба пчелен мед, показала наличие на сулфатиазол. През 2016 г. са изпитани общо 521 проби. Констатирани са три несъответстващи проби патешко месо, показали наличие на тетрациклин. До 30 септември 2017 г. са изпитани общо 290 броя проби за наличие на антибактериални субстанции. Не са констатирани несъответстващи проби за наличие на антибактериални субстанции в храни и суровини от животински произход, съобщават от БАБХ. За всички нарушения са били предприети административни мерки, но не се уточнява какви.

БАБХ: Некоректно е да се говори за скок в употребата

В доклада на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) е отчетено, че България отбелязва ръст на употребата на антибиотици от 92 мг през 2011 г. и 116 мг през 2013 г. до 121 мг през миналата година. В анализа обаче се посочва, че ниските стойности от предишните години се дължат на това, че отчитането на данните за продажбите е било доброволно и реално данните от 2013 и 2015 г. се смятат за близки до реалното потребление.

БАБХ отрича да има скок в употребата на антибиотици. "На стр. 78 от цитирания доклад, в данните за продажбите, подадени от България, изрично е посочено, че същите се предоставят от търговците на едро доброволно и трябва да се интерпретират внимателно. Посочено е, че данните за 2014 г. за България са непълни, което не позволява коректен анализ на тенденциите. В тази връзка е некоректна интерпретацията за "скок" в употребата на антимикробни средства при животните в България, като се сравняват механично данните за 2015 г. и 2014 г., коментираха от агенцията.

Докладът отчита, че в борбата срещу антимикробната резистентност у нас са направени промени в законодателството, които затягат контрола върху употребата и изписването на антибиотици. Така например е заложен максимален брой антибиотици, които могат да бъдат включени в една рецепта, максимално количество от всеки антибиотик, което може да бъде закупено, както и максимална продължителност на приложението му.

В България най-голяма е употребата на тетрациклини, пеницилини, макролиди, сулфонамиди, флуорохинолони.

Основният извод от доклада е, че като цяло използването на антибиотици във фермите в Европа е намаляло, но и други държави, както България, поради промени в отчитането в предишни години, са подавали неточни данни и затова тяхната интерпретация трябва да е внимателна.

В много страни с ниска употреба на антибиотици, каквато е Норвегия например, решението за ограничаването на консумацията на антибиотици от животните е било взето преди повече от 20 години, както става ясно от данните на ЕМА.

Според "Активни потребители" антибиотици се дават профилактично

"За да предотвратят инфекциите и да ускорят растежа на животните, фермите се застраховат и дават дори на здравите животни малки дози антибиотици", коментираха от "Активни потребители" данните в евродоклада.

"Тези медикаменти са създадени за лечението на някога смъртоносните бактериални заболявания, но от години се използват безпричинно за превенция и профилактика на инфекции. Накратко - храната, която консумираме, се произвежда с големи количества антибиотици, а крайният продукт съдържа остатъчни количества от тях", смятат от "Активни потребители".

Фермери обаче отричат да прилагат безконтролно антибиотици и посочват, че продукцията им се проверява всеки ден и не се изкупува, ако е замърсена.

Проблемът с прекомерната употреба на антибиотици е, че по този начин бактериите стават по-устойчиви и резистентни на медикаментите. Това засяга както животните, така и хората, които консумират замърсено с антибиотици месо и това налага използването на все по-мощни антибиотици. Затова антибиотичната резистентност е призната като глобална заплаха, срещу която правителствата от цял свят набелязват и предприемат мерки. Смята се, че до 2050 година смъртните случаи от лекарствена резистентност могат от 700 000 сега да се увеличат до 10 млн. годишно.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

11 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. trezwomislesht
    #11

    Всички антибиотици се разграждат за определен период от време в живия организъм и се изхвърлят. В заклания добитък това няма как да стане. Така че показателя закупени антибиотици - произведено месо не може да е меродавен. Трябва да се приеме изследването на ЕМА само за сведение и БАБХ да направи проучване и обществено достояние за действителното съдържание на лекарства в продаваните продукти

  2. trezwomislesht
    #10
  3. инж. Ганев
    #9

    Нека да отбележим абзаца за "изчистването на месото". Т.е. употребените антибиотици се разнасят из околната среда, спомагайки за по-висока резистентност на бацилите.

  4. инж. Ганев
    #8

    Ако доктора ми изпише антибиотик - почвам месна диета - сутрин и вечер, през 12 часа ... Тъй де, що да ги давам на Марешки тия пари? По-добре да подкрепя месопроизводителите ...

  5. Филка Русофилка
    #7

    Изводи: 1. Paзлaйвaнeтo от вестника на Газпром „Сега“ на доклада за антибиотиците на Европейската агенция е хибридка, целяща: А. Да неутрализира пораженията от хибридката за спасяването на българските евреи от ЧА; Б. Да затрудни българския експорт на месо в полза на износители от други държави с по-замърсена околна среда от българската; 2. Paзпъpдявaнeтo на „новината“ от масмедии и тролове трябва да затвърди „общественото мнение“, че „нема начин, да не сме най-зле“, т. е. - основната хибридка. 3. Разчита се правителството да се оправдава, вместо да обясни гореизложеното и да напада. :)

  6. Филка Русофилка
    #6

    Докладът на Европейската агенция се базира на: 1. Данни за 2015, а не за 2017; 2. Данни за внесените антибиотици; 3. Данни за произведеното месо; 4. „Математически модел“, който дели внесените антибиотици (в числителя) на произведеното месо (в знаменателя) и не отчита, че: А. България има голям реекспорт на лекарства, респ. консумираните антибиотици са по-малко от внесените; Б. България има голям сив сектор за производство на месо, в който по-скоро малко се ‘арчи за антибиотици. Следователно, в България е произведено повече месо с по-малко антибиотици, а „страшният“ коефиц. мг/кг е по-малък!

  7. trezwomislesht
    #5
  8. Londoner
    #4
  9. trezwomislesht
    #3

    Българското месо по магазините е непродаваемо с цените на които се предлага, а не с антибиотиците които съдържа. Цената на кг български свински ребра в Метро достигна 12лв/кг, докато испанския свински бут е 7-8лв/кг, а свински врат 8-9лв/кг. При това редовно им се правят промоции, които свалят още с лев цената им. А нашите производители непрекъснато се оплакват от ниски? изкупни цени. Сигурен съм, че с това ценообразуване българската продукция съвсем ще изчезне от пазара.

  10. boriana
    #2

    Ха ха ха, значи ще постим от лекарства.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.