Агенцията по храните пак се отлага

Агенцията по храните пак се отлага
Част от ангажиментите, които ГЕРБ пое пред фермерите, няма да бъдат изпълнени скоро, стана ясно след отчета на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за първите 100 работа. Няма пари за гаранционен фонд за земеделските стопани, няма пари и за създаването на планираната Агенция за контрол и безопасност на храните, каза министър Мирослав Найденов на специалната пресконференция в понеделник.

Увеличението на намалените национални доплащания към евросубсидиите за единица обработвана площ все така остава под условие според изпълнението на бюджета за 2010 г.. Под въпрос е и дали ще бъдат усвоени напълно парите по програма САПАРД, която изтича след седем седмици.

“Имах амбицията да стартирам от 2010 г. най-голямата структурна административна реформа със създаването на Агенцията по храните и ако другите си подреждат къщичката, аз да я санирам. Пари обаче за саниране няма, защото не знам какъв гений трябва да си, за да предположиш, че ще завариш 30 млн. лв. неплатени отпуски, които да трябва да се плащат, ако утре решим да закриваме звена и да ги вкарваме в агенцията по храните“, каза Найденов.

По думите му в бюджета за 2010 г. няма заложени пари за такава мегаструктура, която да контролира произхода на всички храни и движението им през преработвателите и търговците до потребителите. Той обаче увери, че МЗХ има готовност и при добро изпълнение на бюджета в средата на идната година, ще се започне реална работа по агенцията.

Създаването на агенция по храните бе планирано от предишното правителство, но това така и не се случи 4 години, тъй като БСП и ДПС не се разбраха коя от двете партии да контролира новия орган.

“Положението с неплатените отпуски в МЗХ е такова, че може да се окаже, че предвижданото сега 15-процентно съкращение на щата във ведомството да излезе по-скъпо от евентуалните икономии“, посочи земеделският министър. Той дори заяви, че ще инциира законодателна инициатива, която да не позволява в държавната администрация да се натрупат неползвани отпуски.

Нотификации на държавни помощи под въпрос

Зам.-министърът на земеделието Цветан Димитров пък посочи, че ведомството няма да успее с нотификацията пред ЕК на някои от държавните помощи за фермерите за следващата година. Така от поискани от хазната 287 млн. лв. за национално подпомагане на фермерите догодина, са предвидени едва 40 млн. лв.

В цифри стоте дни на МЗХ се измерват с 30 млн. лв. за фермерите, изплатени за 92 проекта по САПАРД от 14 септември досега, след като Европейската комисия отблокира парите по двете спрени в началото на 2008 г. мерки по програмата.

До края на 2009 г. остава да бъдат изплатени над 118 млн. евро по 189 проекта, съобщи изпълнителният директор на държавен фонд “Земеделие“ Калина Илиева.

Тя не можа да се ангажира с коментар каква част от тези средства действително е възможно да получат фермерите, тъй като цифрите варират заради отказа на фермери от проекти.

Заради съмнителните обществени поръчки по около 40 общински проекта ще бъде ревизирано финансирането, но все още не е ясно дали с 5 или 25 на сто, в каквито граници се движи санкцията за такъв тип нарушения.

Висящи САПАРД-проекти заради проверки

Проблем са и десетина проекти, по които има образувани предварителни прокурорски проверки, които надали ще приключат до края на годината. Фондът не може да прецени дали да откаже или да извърши плащане, защото и в двата случая може да се окаже в грешка.

Във връзка с други проекти са образувани досъдебни производства и решения може да има едва след половин година, каза Илиева. Въпросът ще бъде отнесен до финансовия министър Симеон Дянков, за да се намери изход от ситуацията.

Отделно 9.7 млн. лв. от САПАРД ще трябва да се връщат от 25 некоректни бенефициенти, уличени в нарушение и поканени доброволно да възстановят взетите пари.

Илиева се похвали с напредък на програмата за развитие на селските райони, която е било поета от новото ръководство на фонда с нито един платен проект, а вече били преведени 159 млн. лв. за 1671 проекта.

Предвижда се от следващата година фондът да рефинансира с 50 млн. лв. фермерски кредити. Ще се сключи споразумение с търговските банки, съгласно което ДФЗ ще може да поема рефинансирането на до 500 хил. лв. фермерски заем при 2 процента лихва, като за потребителя крайната лихва ще е 9 на сто, обясни Илиева.

Последни преходни години за фермите

Като постижение за стоте дни на управление в земеделието бе отчетено разрешението на Брюксел за удължаването с две години на преходния период за животновъдните ферми да приложат евростандартите. “Този път двете преходни години за животновъдите няма да бъдат проспани“, обеща Найденов, според когото ще има графици за изпълнение на ангажиментите и при неспазването им фермите ще бъдат затваряни.

“Няма да има следващи 2 години“, закани се министърът.

Той отбеляза и “извоюваните“ от ЕК допълнително около 3 млн. евро субсидии за качествено мляко, както и запазването на размера на акциза на ракията, който правителството смяташе да вдигне, но после се отказа.

“Това не стана под натиска на големите винпроми, както ни обвиняват вече някои, а защото ходихме по казаните за ракия и слушахме какво си говорят хората“, каза Найденов.

Като друг голям успех МЗХ отчете внасянето на иск за връщане по съдебен път "на всички 16 хил. дка “царски" гори и 5 млн. лв. обезщетение от Симеон Сакскобургготски. На прокуратурата освен това е предоставен анализ на горските заменки.

До два-три дни предстои да се внесе подобен анализ и за разпоредителните сделки със земя, като там скандалите ще надхвърлят този с горските заменки, каза агроминистърът.

Става въпрос както за замяна на земи, така и за продажба на опитни полета и терени от държавния поземлен фонд, уточни той.

По думите му от 33 хил. дка от тези разпоредителни сделки, само за 3 хил. дка е доказана необходимостта. Той обаче допълни, че не е правена оценка за нанесените от тези сделки щети за бюджета. Според него скандалът най-вероятно ще се разраства с работата на прокуратурата по новия доклад.

Покрай горските заменки стана ясно, че базовите цени на тези терени са били три пъти по-ниски от пазарните и затова сега се повишават, отбеляза най-новият заместник на Найденов – Георги Костов, който доскоро оглавяваше закритата вече Държавна агенция по горите. Той каза още, че вече са премахнати минималните цени на дървесината в организираните от лесничействата търгове за продажба на суровината. Досега те често надвишавали пазарните стойности и така се блокирали търговете и се стимулирала незаконната сеч и черната търговия.

Болни, но на крак

“В тези 100 дни, с работа между 12 и 16 часа, а понякога и повече, толкова направихме“, каза Найденов, който обърна внимание на журналистите, че шефката на земеделския фонд и в момента била болна и на антибиотици, а другият му заместник Преслав Борисов заминал в командировка в Хановер с бронхопневмония.

Поставяме си като следващи цели разрешаването на мандри и месопреработвателни предприятия директно да продават стоките си на потребителите още през първото тримесечие на 2010 г., каза Цветан Димитров. Той съобщи още, че ведомството е поискало от Брюксел да включи българското бяло саламурено сирене и кашкавала в номенклатурата с продукти на ЕК, за чийто износ в трети страни на производители се възстановяват част от разходите.

По 20-25 евроцента на килограм минимум могат да си възстановяват по този начин млекопреработвателите, посочи зам.-министърът.

МЗХ ще продължи и диалога си с браншовите организации, въпреки че “толкова много диалог ни идва в повече“, каза Найденов.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес