Агенцията по приходите – време за размисъл

Наблюдавайки начина, по който стартира работата на Националната агенция по приходите (НАП), неизбежно се забелязват определени аналогии с началото на дейността на една друга печално известна институция – Националната здравно-осигурителна каса. И в двата случая целта на извършваната реформа е подобряване на обслужването и качеството на работата, а в крайна сметка резултатът въобще не се покрива с очакванията.

Сгради

Една от основните задачи на НАП през последните години е построяването на нови сгради. Няма публично достъпно изследване, което да показва, че ползите от такава дейност оправдават разходите, които се правят. Всъщност няма никакво изследване, което да изчислява ползите от съществуването на единна агенция по приходите, има единствено пожелателни изказвания на ръководители на агенцията, които твърдят, че ще съберат един милиард лева повече приходи. За да е възможно правилно насочване на усилията и средствата към най-полезните промени в приходната система очевидно е необходимо предварително да се оцени ползата от отделните реформи. В момента това е оставено на самите ръководители на приходната агенция и не е за учудване, че те се занимават повече с придобиване на сгради, отколкото с реалните проблеми по събирането на данъци.

Банкови сметки

В началото на годината много данъкоплатци бяха изненадани от факта, че трябва да превеждат осигурителните си вноски по нови банкови сметки, с нови банкови кодове и параграфи. Какво точно наложи тази промяна - въобще не е ясно. Уж се прави реформа, която да помогне на гражданите, а изведнъж пред същите тези граждани са поставени нови и нови препятствия. И това не е всичко.

Тъй като агенцията по приходите не беше направила предварително оповестяване на тези промени, всички бяха изненадани. Нека да си представим една частна фирма, която има два-три милиона клиенти – ще направи ли такава фирма внезапна промяна на банковите си сметки без да уведоми всеки от клиентите си поне няколко седмици предварително? Не, разбира се. Но затова пък чиновническата антипазарна страст на НАП успява да създаде толкова проблеми, че човек започва да се пита възможно ли е ръководството на агенцията да е толкова заблудено, че да си мисли, че самото съществуване на агенцията е прогрес, независимо от това какво прави.

Данъчни закони

Още преди да се е справила с проблемите по започването на дейността си, агенцията по приходите започна да прави планове за нови “реформи”, от които на много хора вероятно ще им настръхнат косите. Агенцията, както всяка нови институция в България, смята, че да се напишат напълно нови закони е голямо постижение и по тази причина си е поставила за задача да отмени досега действащите данъчни закони, които хората познават, и да ги замени с напълно нови такива. Това означава хиляди данъчни служители, десетки хиляди счетоводители и предприемачи и милиони данъкоплатци да бъдат принудени да загубят милиони работни часове, за да научат какво пише в новите данъчни закони. Освен това цялата практика на съда по тълкуването на законите ще бъде загубена и ще трябва да се създава отново. Немаловажен е и фактът, че за да се решат 2-3 проблема в данъчните закони ще се напишат нови данъчни закони, които ще създадат нови 6-7 проблема, които след това отново ще трябва да се поправят с нови промени и така до безкрай.

Писането на изцяло нови закони в която и да е сфера е абсолютно неправилен начин за подобряване на законодателството. Като цяло така се създават толкова големи разходи, че се обезсмислят добрите намерения, които се залагат при съответната реформа.

Електронизация

Ако само един-два процента от сумите, отделени за сгради на агенцията по приходите, бяха насочени към подобряване на електронното подаване на документи, положителният ефект щеше да бъде огромен. В момента софтуерът за електронно подаване на данъчни декларации е огледално копие на хартиените декларации като реално в него почти не се използват нови технологии. На практика попълването на електронна декларация е по-обременяващо и отнема повече време отколкото попълването на хартиена такава. Тук отново имаме проблем с чиновнически стимули – никой в администрацията не си мръдва пръста, за да направи някаква лесна и полезна реформа.

Бюрокрацията прави само един вид реформи – такива, които се проточват много години и за които Европейският съюз или друга международна институция отпуска десетки милиони левове, които могат да се прахосат и с които чиновниците няколко години могат да ходят на командировки по цял свят.

Вместо да се правят скъпоструващи, бавни и безсмислени “реформи”, по-добре би било да се съсредоточат усилия към извършването на бързи, ефективни и евтини за данъкоплатеца промени, които реално водят до подобрение и следват най-добрите световни примери. Препоръчваме на ръководството на НАП да проучи опита на други страни, които с минимални средства, стотици пъти по-ниски от отделяните в България, успяват да постигнат пълна електронизация на подаването на данъчни декларации и плащането на данъци (при това става въпрос за по-бедни и по-неразвити спрямо България страни като Гватемала, например)*.

Криминализация

Една от “новаторските” идеи на отиващия си главен прокурор, прегърната от ръководството на агенцията по приходите, е криминализация на неплащането на данъци. На практика с това агенцията показва собствената си несигурност, че ще успее да подобри нещо в събираемостта на данъците. Подхвърлянето на необмислени идеи, със съмнителна резултатност, за които се отделя огромно време и усилия, е друг един признак на неефективната бюрокрация – когато не можеш да се справиш с някакъв проблем, измисляш безсмислен проектозакон и след това 2-3 години обясняваш, че не можеш да си свършиш работата, защото парламентът не е приел закона. Реакцията на парламента би трябвало да е уволняване на всички висши бюрократи, които прехвърлят по този начин отговорността си върху народното събрание.

* Повече информация може да намерите в публикуваната през 2004 година статия “Как се прави е-government?”, Преглед на стопанската политика, бр. 183, юли 2004 г. - http://ime-bg.org/pr_bg/183-6.htm