"Агресивните кампании на някои медии" – проблем пред разследването на "Яневагейт"

Освен ясния фокус върху неефективността на прокуратурата, друг нов момент в оценката на Европейската комисия (ЕК) за България са проблемите в медийната среда.

"Агресивните и провокационни кампании на някои медии" могат да се окажат допълнителен проблем пред провеждането на прозрачно и безпристрастно разследване на аферата "Яневагейт", свързана с огласяването на записите от скандални разговори между бившите съдии Владимира Янева и Румяна Ченалова.

Това констатира докладът на Еврокомисията за напредъка на България по механизма за сътрудничество и оценка в областта на правосъдието и вътрешния ред, оповестен в сряда. Авторите му не конкретизират кои медии визират, уточнявайки единствено, че въпросните атаки често са насочени "срещу отделни лица в съдебната власт".

Очевидно става въпрос за дирижираната кампания в медиите, притежавани или контролирани от депутата от ДПС Делян Пеевски, срещу независими магистрати, които открито се противопоставят на статуквото и подкрепят реална съдебна реформа. В последните седмици въпросните медии изписаха тонове помия срещу председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, който призова магистратската общност да каже "Не на страха", настоя за независимо от главния прокурор разследване на "Яневагейт" и разкритикува остро окастрените с голямо мнозинство в парламента конституционни промени.

"Пристрастните отзиви в медиите в хода на дисциплинарни или наказателни разследвания представляват допълнително предизвикателство за органите на съдебната власт", се казва в доклада, който за пръв път посочва медийната среда в България като част от основните пречки пред провеждането на реална съдебна реформа.

"Яневагейт" присъства още в първата част от констатациите в документа, където е подчертано, че ВСС и прокуратурата са обявили, че ще се занимаят с аферата едва "след многократни призиви за независимо разследване (Съюзът на съдиите, министърът на правосъдието и председателят на Върховния касационен съд, наред с други, призоваха да се започне независимо разследване)".

"Яневагейт" допълва съмненията за корупционни практики в СГС

Според ЕК избухването на скандала около разкритията на Янева и Ченалова за задкулисните връзки между съдебната и политическата власт "добави нови елементи към вече съществуващата полемика" за съмненията за нередности и корупционни практики в Софийския градски съд (СГС).

"На 14 януари ВСС приключи проверката си, но при будещи недоумение обстоятелства. Процесът беше разкритикуван в отворено писмо на Съюза на съдиите поради липсата на прозрачност", отбелязват евроекспертите.

Както е известно, проверката на съдебните кадровици приключи с нелепото заключение, че в записите от "Яневагейт" няма данни за етични нарушения, въпреки че в тях се чува как премиерът Борисов е наредил на главния прокурор Сотир Цацаров да "опраска" бившата шефка на СГС, а членове на съвета, като новия представляващ го Димитър Узунов, са ходатайствали в полза на уволнената Янева. Споменаваха се и близките отношения между Борисов и председателя на Етичната комисия във ВСС Ясен Тодоров.

ЕК оценява положително разделянето на ВСС

Централно място в доклада е отделено на приетите в края на м.г. конституционни промени, които регламентираха разделянето на ВСС на съдийска и прокурорско-следователска колегии. Отбелязано е, че "макар измененията да съдържат някои значителни промени в сравнение с първоначално предложения от правителството текст", те са важна стъпка за реформирането на съвета.

"Направеното в последната минута преразпределение, при което един член от парламентарната квота беше прехвърлен от прокурорската към съдийската колегия, доведе до оставката на министъра на правосъдието и до протести от страна на основното професионално сдружение на съдиите. То беше счетено за стъпка, която засилва политическото влияние в съдебната колегия на ВСС, като същевременно намалява отчетността на прокуратурата", припомнят от ЕК.

Към традиционните проблеми, свързани с опасенията, че ВСС е неспособен да защитава независимостта на съдебната власт, както и да кадрува прозрачно, е добавена и "щекотливата тема за оказването на политическо влияние върху ВСС".

Положително е отчетен изборът на нов председател на ВКС, както и заявената от Лозан Панов позиция в подкрепа на реформите. Евроекспертите отбелязват също, че той очевидно се ползва с уважение сред магистратите.

"Когато етичната комисия на ВСС разглеждаше възможността за дисциплинарно производство срещу председателя на ВКС Панов по повод на негово изявление, критикуващо липсата на подкрепа за съдебната реформа, повече от 200 съдии положиха подписите си под писмо в негова защита", се казва в доклада.

Като нерешен проблем очаквано е посочен неслучилият се избор на председател на Софийския апелативен съд, като от Еврокомисията уточняват, че ВСС така и не успява да постигне необходимото мнозинство, за да назначи титуляр, "въпреки че за поста кандидатства съдия, получил изричната подкрепа на съдиите в този съд". Става въпрос за съдия Нели Куцкова, която не само получи подкрепата на много от колегите си в САС, но и срещу кандидатурата ѝ не застана публично нито един от членовете на съвета.

ВСС реагира на твърдения за корупция и търговия с влияние само след натиск

"Във връзка със сериозните твърдения за корупция и търговия с влияние в съдебната система действия са били предприемани само след вътрешен и външен натиск, като органите са неспособни или нямат желание да започнат разследвания по своя инициатива. Нередностите в Софийски градски съд, установени в края на 2014 г., бяха подчертани в последния доклад по МСП, където се отбелязва, че първоначалната реакция на ВСС е показала, че това не е приоритетен въпрос за него. ВСС стартира процес за подобряване на прилагането на случайното разпределение на делата в българските съдилища, като през октомври 2015 г. въведе нова централизирана ИТ система за цялата съдебна система, което би следвало да способства за отстраняването на нерешения проблем, изтъкван в предишни доклади по МСП", се казва още в доклада.

Сериозно внимание е отделено на предстоящите промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които трябва реално да приложат предвиденото в конституцията разделяне на ВСС, както и редица други мерки от актуализираната стратегия за съдебна реформа.

"Много от предложенията са насочени към предоставяне на повече правомощия на редовите магистрати с цел повишаване на прозрачността и засилване на независимостта. Други изменения имат за цел да въведат необходимите подобрения в уредбата за кариерното развитие или в правилата относно професионалното обучение на магистратите. Трети съдържат изменения, необходими за въвеждането на нови технологии с оглед повишаване на прозрачността, качеството и ефикасността (електронно правосъдие)", посочват от Брюксел.

И подчертават, че "способността на България да напредне в приемането на тези промени ще бъде подложена на важен тест през 2016 година".

Системен проблем в провеждането на ефективни разследвания

За пръв път в доклада за напредъка на България се цитират констатации на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, според които "вече в над 45 свои решения срещу България е установил, че българските власти не са изпълнили задължението си за провеждане на ефективно разследване и счита, че тези повтарящи се недостатъци разкриват съществуването на системен проблем."

"Макар това очевидно да е въпрос, който засяга правоприлагането като цяло, ясно е, че проблемите се коренят в прокуратурата и съдебната система", заключват евроекспертите, уточнявайки, че "в правителствената стратегия за съдебна реформа е заложена целта за по-обширна реформа на прокуратурата въз основа на независим анализ".

Необходимост от "по-задълбочена" реформа на прокуратурата

От ЕК добавят, че основната цел на реформата в прокуратурата чрез промените в ЗСВ е да насърчи по-голямата инициативност на отделните прокурори, намалявайки йерархичността в структурата ѝ и укрепвайки отчетността и общественото доверие в държавното обвинение.

"Необходимостта от по-задълбочена реформа на прокуратурата се потвърждава от продължаващата липса на солидни резултати по дела за корупция и организирана престъпност по високите етажи на властта и си остава редовна тема в дебатите между независимите наблюдатели в България. В докладите по МСП неколкократно е било посочвано, че най-добрият начин да се набележат ясни стъпки за в бъдеще е извършването на обективен анализ на причините, поради които конкретни дела, свързани с високите етажи на властта, не са приключили успешно. В някои случаи е било видно нежелание от страна на прокуратурата да продължи разследванията, в това число по случаи, свързани със средства на ЕС", допълват авторите на доклада.

Неприетият антикорупционен закон поставя под въпрос борбата с корупцията

Очаквано Еврокомисията коментира подчертано негативно отхвърлянето на първо четене на антикорупционния закон, който трябваше да прокара създаването на нов единен орган, координиращ борбата с корупцията и конфликта на интереси в тясно взаимодействие с комисията за отнемане на незаконно имущество. Това бе една от основните препоръки в предишния доклад.

"Отхвърлянето на този законопроект през септември изненада правителството и доведе до допълнително отлагане на неговата основна инициатива за отстраняване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности... Макар правителството да се ангажира да придвижи закона през 2016 г., първоначалният неуспех породи въпроси за това доколко е налице консенсус относно необходимостта от справяне с корупцията по високите етажи на властта и от прилагане на новата стратегия за борба с корупцията. Повторното внасяне и приемането на този закон, както и последващото създаване на новата институция ще бъдат ключов тест за решимостта на България през 2016 г."

Положително е отбелязано създаването на секретното звено за разследване на корупцията сред магистратите и по високите етажи на властта, подчинено на главния прокурор. Както е известно, то започна да функционира след подписване на споразумение между прокуратурата, ДАНС и МВР, но засега публично не са отчетени резултати.

Трябват повече присъди за корупция срещу организираната престъпност

"Налице са признаци, че това по-тясно сътрудничество между службите в рамките на специализирана структура започва да дава положителни резултати. Редица случаи са внесени в съда. Други са в процес на разследване. Същевременно обаче оценката на усилията на България да се справи с корупцията по високите етажи на властта ще зависи от постановяването и изпълнението на окончателни съдебни решения. Засега броят на окончателните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта остава ограничен", констатират евроекспертите, очевидно визирайки данни, предоставени им от държавното обвинение, които обаче не са огласявани пред медиите.

Под линия обаче се отбелязва, че "има тенденция знакови дела, по които първоначалните обвинения са за сериозни закононарушения, впоследствие да бъдат забавяни в съдилищата, или решенията по тях да се отменят от по-горна инстанция, или обвинението да бъде оттегляно от прокуратурата на основание липса на достатъчно доказателства или процесуални недостатъци".

Не е пропуснат и обичайният проблем с недостатъчния брой осъдителни присъди срещу тежката организирана престъпност. Отчита се и, че "продължават да са налице признаци за осуетяване на дела чрез драстично сплашване на свидетели".

"България все така трябва да постигне солидни резултати, показващи, че по делата за тежка организирана престъпност се постановяват окончателни съдебни решения, които се изпълняват. Неотдавна сериозността на предизвикателството отново беше подчертана от поредица убийства, имащи очевидни връзки с организираната престъпност. Голям брой поръчкови убийства през последните години остават нерешени", обобщава Европейската комисия.