Агроминистърът подкрепя забрана за ВЕИ върху всички ниви

Министърът на земеделието Мирослав Найденов обеща да подкрепи искането на зърнопроизводители да се забрани изграждането на проекти от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) върху всички ниви в страната.

По време на конференция за проблемите на селското стопанство и климатичните промени, председателят на Асоциацията на зърнопроизводителите Радослав Христов поиска да се наложи забрана за използването на земеделски земи от І до VІІІ категория за ВЕИ-проекти, за да може да се опазят нивите в страната.

Досегашното намерение на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) бе ограничението да важи за ниви от І до ІV категория, което представлява почти половината обработваема площ.

Това е залегнало и в проектозакона за опазване на земеделските земи, внесен миналото лято. Неговото разглеждане в парламента обаче бе блокирано, защото се изчакваше внасянето на проекта на новия закон за ВЕИ, който бе гласуван в Министерския съвет преди седмица.

При предстоящото синхронизирано обсъждане на двата проекта отново ще се отвори спорът дали и доколко да се забранят ВЕИ съоръжения в обработваеми земи. Срещу ограниченията се обявиха инвеститори във вятърни и слънчеви централи. Според тях е достатъчна забраната за ниви от първа и втора категория, които наистина се нуждаят от опазване. Инвеститорите се съмняват, че няма да им позволят да инсталират съоръженията си в V категория ниви, тъй като попадат в планински и полупланински региони, където пък има ограничение заради биологичното разнообразие.

"Нашият стремеж е да опазим плодородните земи, защото проблемът с изхранването става основен и това е видно от хода на цените в световен мащаб", каза пред форума Мирослав Найденов. Той посочи, че усилията са насочени и към защита на горите, тъй като те са важен фактор за наличието на вода, "чиято цена скоро ще надхвърли тази на петрола".

Земеделският министър посочи още, че България не трябва да използва най-лесния начин за достигането на поставените цели от ЕС за производство на електроенергия от ВЕИ като изгради само фотоволтаици и вятърни централи. Според него електроенергията е 20 пъти по-скъпа от фотоволтаиците за разлика от тази на инсталациите за биомаса. Горите, земеделието и животновъдните ферми имат достатъчно отпадъци и суровини, които могат безплатно да се използват като биомаса за производство на топлоенергия и електроенергия, твърди министър Найденов. Тези инсталации пък ще създадат много нови работни места.

Така той косвено разкритикува колегата си Трайчо Трайков за това, че в проекта на енергийната стратегия на биомасата се отделя изключително слабо внимание.

Енергийният министър Трайков обаче побърза да разясни, че проблемът с използването на биомасата за производство на енергия е в това, че трябва да се одобри механизъм за определяне на цената на суровината. Докато при слънце, вятър и вода инвеститорите не плащат нищо за ресурса и само им се определя крайна цена на енергията, която вече ще е фиксирана за срока на изплащане на инвестицията, то при биомасата трябва да се договори ценообразуване за отпадната от дейността на фермите суровина, посочи Трайков.

Найденов се съгласи и дори допълни, че проблем в случая се явява това, че много малко ферми отговарят на изискванията на Европейския съюз и в края на 2011 г., ще се наложи много от тях да бъдат затворени, защото не са успели за въведат евростандартите в производството си.

В края на тази година изтича последният преходен период, даден от ЕС на България, в който фермите ѝ трябва да приведат работата си в определени норми. По думите на Найденов в момента едва около 3 хил. от общо 80 хил. ферми покриват евростандартите.

При това положение не е ясно колко от селските стопанства у нас реално ще могат да участват на пазара за биомаса, за да може и да се преценят количествата суровина и евентуалните инвестиционни възможности.

От Българската асоциация за устойчива енергия коментираха по-късно, че за да се насърчат инвестициите в проекти с биомаса трябва да се определя преференциална цена, която да се променя при трайно изменение на използвания ресурс със съответния процент. Така цената може да се коригира и нагоре, и надолу, без да позволява както несправедливи печалби, така и фалити на инвеститорите.

Новият ВЕИ-закон убива в зародиш инвестициите в производство на енергия от биомаса, се посочва още в становище на организацията. Тя критикува и предвиденото лицензиране на всички ВЕИ-системи над 1 мегават, което автоматично се отнася за използващите биомаса, тъй като оптималната мощност при тези проекти е между 3 и 5 мегавата. Подобен режим противоречи и на евродирективите, посочват от асоциацията.

Според нея от политиката на Трайков зависи и дали намеренията за над 2 млрд. евро реални инвестиции в слаборазвитите и селски райони в страната ще бъдат осъществени. Експертите посочват, че дори и при образуването на крайната цена на тока от биомаса да се използват максимално възможните коефициенти, се получава цена за изкупуване на далеч по-ниска цена от тази на други възобновяеми източници.

Запазването обаче на настоящата, определена от енергийния регулатор, цена от 217 лв./ мегаватчас, без премийните механизми, както е в одобрения от правителството проектозакон, не може да осигури жизнеспособността на система на биомаса.