Агроприоритетите досега били неясни, вече на фокус е биопроизводството

Греков отчете нови държавни помощи за пренебрегвани досега сектори

Снимка: БГНЕС

В последните години България е имала неясни приоритети в земеделието, традиционни производства са били подценявани, но в бъдеще фокусът ще е върху развитието на биоземеделието, растениевъдството и трайните насаждения. Това заяви министърът на земеделието и храните Димитър Греков пред журналисти в петък, когато отчете стоте си първи дни на поста.

Заместникът му Явор Гечев допълни, че ако е имало цялостна стратегия в земеделието, е щяло да бъде много по-лесно да се премине към следващия програмен период.

"Това, което правим, е да запазим постиженията в зърнопроизводство, но и да подпомагаме другите сектори, които също дават добавена стойност и дават заетост в малките населени места”, каза той.

"Политика в земеделието се прави за 20-30 години напред, ние се опитваме да дадем сигурност в следващите седем години. Към това е насочена Програмата за развитие на селските райони. Проблемът е, че в момента правим и стратегията сектор, по сектор и мерките”, посочи Гечев.

Греков пък се оплака, че в момента е налице неефективно плащане на единица площ, част от мерките на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) не действат добре, заварихме разграбена поливна и хидромелиоративна структура. По думите му са създавани агенции, които не са изпълнявали основните си функции. Агроминистърът припомни, че проверка на ведомството установила назначени без конкурс при управлението на ГЕРБ над 1500 служители, изплатени по граждански договори над 3 млн. лв. и изхарчени за командировки близо 5 млн. лв.

Като успех на ведомството му под негово ръководство Греков отчете удължаването с нови години преходният период за млечни ферми да постигнат евростандартите, за да не бъдат затворени, както и осигурени средства за тютюнопроизводителите. Намалихме регулаторната и административната тежест върху бизнеса, направихме промяна в Закона за горите, подготвихме въвеждането на нови видове държавни помощи, посочи земеделският министър.

До края на годината се очаква да се изплатят над 308 млн. евро по всички мерки на ПРСР, предстои 106 милиона евро да се изплатят по общинските мерки и 150 млн. лв. по мярката за агроекологични плащания. По оперативната програма "Рибарство" облекчихме процедурите за кандидатстване и оценка, подписахме 24 договора с бенефициенти по програмата на обща стойност от 8 милиона лева, отчете още Греков.

Той се похвали, че на среща в Брюксел миналата седмица е успял да договори с около 250 милиона евро повече за селските райони в следващите седем години. "Смятам, че ще могат да бъдат усвоени тези пари. Как ще бъдат разпределени по мерките ще се реши допълнително”, допълни той.

"Друго договорено на срещата е, че в районите в страната, които са под 75% от БВП, европейското финансиране ще бъде от 75% на 85%, което означава, че националното финансиране ще бъде само 15% и това ще благоприятства за бюджета на страната”, обясни министърът. Той съобщи още, че е взето решение да се предостави помощ от по 5.90 лв. за декар овощна градина на производителите на плодове.

Споделяне
Още от Бизнес

Какво цели Борисов с Великото Народно събрание?