Ахмед Демир Доган и обръчите от фирми

Предлагаме откъс от книгата на германския разследващ журналист и писател Юрген Рот “Новите български демони”, посветена на срастването на българската държава и политическия живот с организираната престъпност. Книгата е преведена на български език и вече е на книжния пазар. Самият писател ще гостува на официалната ѝ премиера на 13 ноември в София.

Още преди книгата да излезе, тя извика гневната реакция на бившия министър на вътрешните работи Румен Петков, който се закани да съди Рот заради представянето му в творбата като свързан с организираната престъпност.

Писателят отделя особено внимание на най-дискутираните сегашни политически личности и организации, като се спира на развитието им и на оценките за тях, давани от известни политолози, дипломати и анализатори. Авторът казва, че за своето разследване е използвал достъпни източници, главно публикации в български и чужди медии, коментари на дипломати и експерти. Той е направил и редица срещи, включително и с един от лидерите на варненската групировка ТИМ, която, за разлика от други икономически групировки, заченати по познатата схема в началото на прехода, предпочита да стои в сянка.

“Герои” на Юрген Рот са Ахмед Доган, Бойко Борисов, Румен Петков, Майкъл Чорни, ДПС, БСП, ТИМ, Столичната община и много други.

Ето как изглежда портретът на лидера на ДПС Ахмед Доган, описан от Юрген Рот:

(...) През изминалите 18 години Движението за права и свободи, с малки изключения, винаги е играло решаваща роля в политическия живот на страната, макар и от позицията на трети и най-малък коалиционен партньор. От редовете на ДПС идват министрите с най-оспорвана репутация (околна среда, земеделие, бедствия и аварии). Това, разбира се, не е толкова чудно, ако си припомним изказването на Ахмед Доган, че купуването на гласове е “част от европейската практика". Или пък на приятеля му Илия Тодоров Божинов, според който “инвестициите в туризма означават 10% възвращаемост. Но който спечели кметско място, има 100% печалба".

Всъщност купуването на гласове в регионите, в които господства Ахмед Доган, не е нищо ново. Още през 2005 г. в. “Дневник" съобщи, че депутатът Фахри заявил във Варна: “Ние купуваме гласовете на 2500 роми в Дългопол, 1800 в Долен чифлик, повече от 500 в Каменар и Игнатиево и 100 000 в съседна Турция" (1).

Един от малкото европейски политици, които реагираха на тези нечувани изявления, беше баварският министър по европейските въпроси Маркус Зьодер. “Така нареченото купуване на гласове и на постове, за да се стигне до парите от ЕС, е истински скандал, удар за Европа" (2). Ето защо той настоя за блокиране на финансовите средства за България и обоснова това искане с актуалното законодателство в ЕС, според което санкции се налагат при наличието дори и само на подозрение за злоупотреби. Но искането му не бе чуто. А Ахмед Доган продължи да се хвали, че е купил “гласовете на миньорите на Ковачки за по пет евро".

През 2005 г. държавен фонд „Земеделие" попадна в ръцете му и беше достатъчно да направи своя партньор Димитър Тадаръков изпълнителен директор (3). Според интернет агенцията “Медиапул" още по време на приватизацията на държавния земеделски фонд Тадаръков е замесен в скандали. Освен това партньорът на Доган привлича вниманието и във връзка с фалитите на някои български банки. Ако съдим по трудовата му биография, той няма никакъв опит в земеделието, но “затова пък има опит в това, как да смуче пари от единадесет държавни фирми, което му осигури възможността да стане ковчежник на партията на Доган", както отбелязва "Медиапул".

Ахмед Доган веднъж сам се окачестви като “недосегаем" и досегашните събития доказват, че е прав. Пред студенти и в присъствието на журналисти той каза: “Трябва да се пазите. Мислете за утре, не за днес. Аз съм добър пример. Идвам от едно малко село, а сега съм богат човек. Аз съм политик. Аз съм бизнесмен" (4). А на въпроса, как вижда бъдещето си, той отговори: "София не ми е достатъчна. Нуждая се от Брюксел, искам да правя политика за 500 милиона души" (5).

Доста амбициозно! Ахмед Доган не страда от мания за величие без основание. В действителност той може да разполага с петте милиарда евро от структурните фондове и кохезионния фонд на ЕС чрез доверениците си в управляваните от ДПС министерства на земеделието, околната среда и бедствията и авариите. И ако съдим по досегашния му опит, със сигурност няма да има проблем да използва тези фондове преди всичко в своя собствена и на своята партия полза. Все пак днес 14 заместник-министри са от ДПС. Негови приятели заемат постове в държавни агенции и холдинги, в Държавния резерв, в изпълнителната агенция “Пътища", в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в Националната електрическа компания и в "Булгартабак". При едно посещение на кмет от Черноморския регион Доган доста откровено и прямо обясни какво е разбирането му за демократична политика: “Ако кметът не е бизнесмен и не знае как да превърне удобните случаи в търговска стока, нека да дойде при мен и аз ще му покажа как се прави това. Защото екологията е твърде важна, за да я оставим на еколозите. Екологията е много ефикасен инструмент за правене на пари" (6).

И българските природозащитници бързо разбраха какво означава да се остави екологията на икономистите. Те наричат Ахмед Доган “кръстника" на българската дървена мафия, който е отговорен за многобройни горски пожари в страната, а също и за многото пожарникари, загинали в борбата със стихията. Той, или по-скоро неговите приятели и покровители, притежават по данни на природозащитниците над 300 хотела, които са построени полулегално или в близост до защитени местности. В интернет може да се прочетат изказвания на еколози: “Неговият министър на околната среда и водите Джевдет Чакъров не предприема нищо срещу мафията, която съсипва защитени местности. Тя дори променя статута им, за да може да ги прехвърли на инвеститори, проявяващи интерес". И не става въпрос само за защитени територии в планините, а и за такива по Черноморието. Камен Костадинов, депутат в парламента по волята на Доган, беше един от главните противници на Закона за Черноморското крайбрежие.

Един от най-добрите познавачи на задкулисните игри на Ахмед Доган е бившият посланик и политически анализатор Клаус Шрамайер. Ето как преценява председателя на ДПС той: “С неговата политическа ловкост, с неговата гъвкавост, за да не кажем с неговия опортюнизъм, Доган успя не само да направи “обществено приемливо" турското малцинство, на което етническите българи гледат със смесени чувства, но и от промяната насам да играе решаваща роля при определяне съдбините на България. Някои го смятат за единствения истински политик в България. Във всеки случай досега той има голям успех, винаги от него зависи накъде ще се наклонят везните и получава съответните облаги от това. Враговете му наричат партията му “Движение за пари и свободи".

Българските ми читатели може би в този момент биха възкликнали “Дотук нищо ново". Защото извличането на икономически облаги от политическа дейност явно вече се възприема като съвсем нормално явление.

Как определени партии събират пари, ми разказа един висш офицер от полицията: “Истината е тази: има две партии - БСП и ДПС, - които разполагат със собствен т. нар. обръч от фирми (всъщност това е израз на самия Доган). Тези фирми работят предимно в сивия сектор и са под закрилата на двете партии. В момента цялата контрабанда се контролира от БСП. Имам предвид горива, спиртни напитки, цигари. Те държат сивата икономика. ДПС от своя страна контролира Министерството на земеделието и чрез него дърводобива, износа на дървен материал в чужбина. В повечето случаи той е нелегален и плащането не става по банков път, а в брой по автобусни шофьори, които прекарват парите през границата. Разследвали сме вече такива случаи. С помощта на консултантски фирми се създават проекти, като 25% от стойността на всеки проект е предвидена за подкуп, за да бъде той одобрен".

Но кой всъщност е Доган и от какво живее? В едно телевизионно предаване през 2005 г. го попитаха: “Обещахте да ни разкажете как се финансира вашата партия. Никой не говори за това". Доган наприказва чудновати неща: “Вижте. В целия свят, от Америка до Япония, всяка партия си има обръч от фирми. Ако мислите, че моите способности по някакъв начин отстъпват на тези на един банкер, тогава нямате реална представа за способностите на един политик. През последните 15 години почти половината от всички бизнесмени над средното ниво са такива благодарение на моето съдействие или поне на моята благосклонна усмивка". Тук той направи пауза, преди да поясни изказването си: "Ако искате ще ви го кажа по друг начин. Винаги е имало фирми, които подкрепят една или друга партия. Просто е. Дори много просто: има строителни проекти - кой ще получи поръчката; има подизпълнители - кой ще ги консултира и така нататък". А на въпроса на смаяния водещ, защо прави тези признания, Доган отговори: "Защото имам смелостта за това". И тези изявления никак не му навредиха. Напротив. Те донесоха на неговата партия добри резултати на изборите и три министерски кресла.

Официално днес Доган е само депутат и не заема министерски пост. Рядко обаче може да бъде забелязан в пленарната зала. “Сред обществото се носят слухове за приказния лукс в двореца на Доган, който се намира в Бояна, един от най-скъпите квартали на София. През април 2007 г. той обяви, че планира големи инвестиции в Девин не за да провежда водолечение, а защото спа туризмът има голямо бъдеще. А в данъчните му декларации от години не може да се намери нищо друго освен един апартамент. И официалните данни в търговския регистър също не говорят за евентуално участие на Доган в каквито и да било фирми", твърди вестник "Виртшафтсблат".

Ахмед Демир Доган е роден на 29 март 1954 г. в село Пчеларово, близо до Добрич. През 1981 г. завършва философия в Софийския университет, след което се занимава с научна работа в различни институти. Заради участието си в съпротивата срещу преследването на турците (“възродителния процес") след 1986 г. неколкократно е осъждан. Съпротивата на турците срещу започналата през 1984 г. кампания за асимилирането им и последвалото по-късно масово изселване на българомохамеданите в Турция, са едни от причините за свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Тази кампания сериозно навреди на външнополитическата репутация на страната и икономически отслаби България. В края на 1989 г. Доган е амнистиран и на 4 януари 1990 г. основава във Варна ДПС - като приемна организация на създаденото още през 1985 г. в нелегалност Турско националноосвободително движение. Населението и партиите гледат с голямо недоверие на новата формация, защото съществуват опасения, че тя ще постави искания за автономия и - предвид географската близост на българомохамеданските селища с Турция - ще застраши целостта на държавата.

При това след влизането в сила на Конституцията от 12 юли 1991 г. ДПС е партия, която по силата на член 11 (4) е напълно противоконституционна. Тогава Конституционният съд с решение от 21 април 1992 г. на политическо основание (7) отрече етническото естество на партията, а с това и нейната противоконституционност. От основаването на ДПС насам Доган без прекъсване е председател, депутат и шеф на парламентарната група на партията, както и директор на партийния вестник “Права и свободи". Той има неограничена власт в своята партия, в която е наложил абсолютна дисциплина. Вътрешнопартийна демокрация като че ли за Доган е чужда дума (8). Той не обосновава решенията си, дори и когато сваля министри - както през март 2005 г., когато във връзка с кризата в “Булгартабак" детронира “своите" двама министри: Мехмед Дикме и Недждет Моллов. Той управлява най-вече - и подобно на Симеон Сакскобургготски - с мълчание.

Според бившия посланик Шрамайер репутацията на Доган съвсем не е неопетнена: “Така например широко разпространено е предположението, че по време на престоя си в затвора в края на 80-те години той е приел да сътрудничи на Държавна сигурност или е бил принуден да го стори (9). Междувременно Доган умело използва възможностите да се дистанцира от червеното си минало. Той е опортюнист, който хладнокръвно се възползва от предоставящите му се шансове, без оглед на чувства или идеологии". След като Доган подкрепи правителството на Филип Димитров (ноември 1991 г. - декември 1992 г.), той го остави да падне, защото по мнението му водело неизгодна за неговите избиратели аграрна политика. След това задържа на власт подкрепяното от БСП правителство на Беров от 1992 до 1994 г., а после - до неговия злополучен край през 1997 г. - правителство на БСП. Само при управлението на СДС начело с Иван Костов той нямаше думата.

В правителството на Сакскобургготски (2001-2005) Доган отново е царедворецът, които пази от срив разпадащата се парламентарна група на царя и при това добре си опече работата. Предвид бедността на целия народ и особено на неговите собствени избиратели Доган прояви учудваща липса на социален усет: голям шум и негодувание предизвика изключително скъпата му и бляскава сватба в Пловдив в средата на 90-те години.

Всъщност въпреки обръчите от фирми на Доган финансирането на ДПС е доста неясно и се свързва със съмнителни ислямски организации (10). САЩ обвиняват Движението за права и свободи, че се държи на власт със заплахи и корупция. А политологът Огнян Минчев пише, че “ДПС възприема своята власт по монополистичен, непрозрачен начин и с това създава впечатлението за най-корумпираната партия в страната" (11). И най-вероятно е прав, но това едва ли някога ще се докаже. В този смисъл може би е важно веднъж завинаги да бъдат изяснени определени понятия, които често се употребяват в дискусиите за и около България, но досега не са били разбирани по най-правилния начин.

(1) В. „Дневник", 9 февруари 2005 г.

(2) Die Wеlt, 10 November 2007.

(3) Тадаръков подаде оставка през юли 2008 г. - бел. ред.

(4) В. „24 часа", 15 май 2007 г.

(5) В. „Сега", 17 май 2007 г

(6) Олга Йончева, www.news.bg

(7) Съдът се позовава само на устава и програмата на ДПС, а не на етническата принадлежност на членовете и на политиката на партията - бел. авт.

(8) Минчев, О. ДПС упражнява тотален контрол над своите избиратели, в. „Монитор", 28 август 2005 г.

(9) Brahm, Heinz; Johanna Deimel: Bulgarien. In: Gabanyi, Anneli Ute; Klaus Schroeder (Koordinatoren): Vom Baltikum zum Schwarzen Meer. Bayrische Landeszentrale fur politische Bildungsarbeit, Munchen 2002, 197-220.

(10) ДПС вече се оглежда за втори мандат (не е посочен автор), в. „Капитал", С., бр. 12, с. 14.

(11) Минчев, О. Проблемът ДПС не е от етническо, а от икономическо естество - разбирането на партията за властта е в ущърб на обикновения българин и турчин,