Академик Стефан Воденичаров е новият председател на БАН

Академик Стефан Воденичаров бе избран за председател за Българската академия на науките (БАН) за следващите четири години. В избора му участваха 97 членове на Общото събрание на БАН, като от тях 57 гласуваха за акад. Воденичаров, 32-ма - бяха против, пуснати бяха и 8 бели бюлетини.

Въпреки, че беше единствен кандидат за поста, изборът на Воденичаров беше таен - с бюлетини и в урна. Председателското място в академията се оваканти през август след смъртта на акад. Стефан Додунеков, който оглавяваше академията едва два месеца.

До момента Стефан Воденичаров бе директор на Института по металознание. Той е роден през 1943 г. Завършил е технология на металите през 1968 г. и от 1969 г. до днес е в Института по металознание при БАН. Четири мандата е бил заместник-директор, а в края на 2007 година е избран за директор на института. Ръководил е 207 научни проекта, сред тях и проекти на НАТО и на ЕС.

Воденичаров заяви пред журналисти, че първата му задача ще е да работи за подобряване на бюджета на БАН за 2013 година. "На президентството, на Министерския съвет и на парламента ще се опитам да обясня, че БАН може да бъде много по-ефективна и полезна, ако ни дадат малко възможност, да си стъпим на крака", заяви Воденичаров.

Попитан как ще обори твърдата позиция на финансовия министър Симеон Дянков, че БАН няма да получи повече от отредените ѝ 59 млн. лева, Воденичаров заяви, че досега не се е срещал лично с вицепремиера и изрази надежда, че Дянков ще отдели време за среща с него.

Той отхвърли тезата, че БАН не се възползва достатъчно от привличането на средства по европроекти. По думите му по различни програми БАН трябва да участва заедно с университетите - чрез съвместни екипи.

Воденичаров заяви, че гледа с голяма надежда към технопарка, който ще се строи в София, и смята, че голяма част от институтите на БАН ще участват в него с лабораторната си база и със своите учени.

В четиригодишната си програма за управление на БАН Воденичаров предвижда оптимизиране на структурата и дейността на Централното управление на академията като се създаде “общоакадемична администрация, която да бъде по-гъвкава и ефективна“.

Друг негов ангажимент е създаването на "актуален регистър на собствеността на БАН".

Воденичаров обяви, че в деня на неговия избор е бил информиран за стари финансови нарушения в Националния институт по метеорология и хидрология при БАН, направени още преди три години при бившия директор на НИМХ-БАН Константин Цанков.

"Още преди три години са били купени едни коли за хидро-метеорологичната служба на НИМХ-БАН и при начина на купуването им бившият директор Константин Цанков не е спазил цялата процедура за обществената поръчка", заяви Воденичаров. Той каза, че му предстои да се запознае с този казус.

Нарушенията са били засечени още през 2010 година при вътрешен одит и резултатите са били изпратени на Агенцията за държавна и финансова инспекция (АДФИ). Едва през септември 2012 обаче АДФИ е изпратила инспектор, който да започне проверката по този доклад. На 24 януари 2012 г. ръководството на БАН решава да изпрати този доклад и на прокуратурата, след като няма никаква реакция от АДФИ и на 13 февруари 2012 г. сегашният директор на НИМХ-БАН доц. Георги Корчев внася доклада в прокуратурата за злоупотребите при предишния директор.

От БАН не можеха да отговорят колко автомобила и за колко пари са били купени от НИМХ-БАН, но според пресцентъра на академията "размерът на злоупотребата е за над 200 000 долара". Константин Цанков е отстранен като директор, а от две години и половина директор на НИМХ-БАН е доц. Георги Корчев.