АКФ: До 2554 избирателни секции са с риск от контролиран и купен вот

Изследване на "Антикорупционния фонд" (АКФ) определи до 2554 избирателни секции са с риск от контролиран и купен вот. Данните са част от проучването "Нарушена легитимност: контролираният и купен вот в България, размер и влияние".

Изследването анализира резултатите от всички парламентарни и местни избори в периода от 2013 до 2019 г., за да очертае размера и влиянието на контролирания и купен вот в България. Анализът идентифицира и списък с рискови секции в цялата страна, които експертите представят под формата на интерактивна карта. Автор на анализа е докторът по криминалистика Мария Карайотова, а интерактивната карта е разработена от д-р Никола Тулечки от сдружение "Данни за добро".

Експертите на АКФ идентифицират рисковите секции на базата на четири различни индикатора за секции в риск. Сред тях е нетипично по-висока избирателна активност в дадена секция в сравнение с регистрираната избирателна активност в цялата община

Друг индикатор за такива секции е нетипично по-висок резултат за водещата партия в дадена секция в сравнение с регистрирания резултат на партията в цялата община. В този модел една екстремна стойност на резултата на победителя става още по-съмнителна в случаите, когато на предишни парламентарни избори в секцията е имало друг победител.

Показател са и резки отклонения в избирателната активност в дадена секция в две поредни изборни години, както и регистрирана рязка промяна в политическите пристрастия на избирателите в дадена секция в две поредни изборни години - рязък ръст или спад в гласовете за дадена политическа партия в секцията.

Според най-консервативната оценка на "Антикорупционния фонд" общият брой гласове, подадени в 780 рискови секции, възлиза на 170 000 или около 5 % от подадените гласове. Това включва само секциите, които изследователите идентифицират като особено рискови едновременно по три или четири различни показатели. Ако към тях се включат всички секции, в които са регистрирани отклонения дори по един от критериите, резултатите скачат на 2554 секции с близо 690 000 гласа или около 18.7 % от общо подадените гласове.

Анализът за местните избори от 2015 г. показва, че в секциите, където е идентифициран риск, са подадени 247 382 гласа, което е 7.5 % от гласувалите на тези избори. На местните избори през 2019 г. е отчетен лек спад, като броят на подадените гласове в рискови секции спада до 186 944, а процентът до 6 %.

От Антикорупционния фонд уточняват, че моделите отчитат отклонения в електоралното поведение в дадени секции, но не гарантират, че контролираният вот е единствената причина за екстремните стойности. Съществуват икономически, социални и политически фактори, като например етническата принадлежност на населението или присъствието на силен политически представител в общността, които моделите към този момент не могат да вземат предвид.

"Въпреки тези ограничения, използваните статистически модели с достатъчна точност позволяват да се идентифицират секции на територията на цялата страна с устойчиво по-висок риск от контролиран и купен вот", посочват от неправителствената организация.

Те са направили и карта на въпросите секции. На нея гражданите могат да се запознаят с местоположението на всяка от рисковите секции и резултатите от гласуването в тях на парламентарните избори през 2014 г. и 2017 г.

"С картата и анализа искаме да постигнем две неща: да насочим вниманието на обществеността към тези секции, в които има по-висок риск от купуване на гласове. Вярваме, че това допълнително обществено внимание може да има възпиращ ефект върху участниците в процеса. Искаме да насочим и правоохранителните органи и да им помогнем ефективно да противодействат на купуването на гласове", каза директорът на АКФ Бойко Станкушев.

От неправителствената организация ще анализират и данните за контролиран и купен вот на предстоящите парламентарни избори през април 2021 г. Заключителният доклад, който ще включва анализ на данните от отминалите парламентарни избори, ще бъде представен публично в седмиците след 4-ти април 2021 г.