АКФ: По-лошо не може да стане - прокуратурата разследва корупцията непрозрачно и нелогично

Най-притеснителните тенденции в работата на прокуратурата са липсата на прозрачност, двойните стандарти при повдигането на обвиненията и публикуването на информация, както и необяснимите забавяния за образуване на дела при сериозни съмнения за корупция. Това са част от изводите в годишния доклад на "Антикорупционния фонд" за работата на антикорупционните институции в страната.

Документът показва, че прокуратурата редовно отказва да осигурява прозрачност по знакови случаи, които са широко рекламирани в началото, но в един момент информационният поток просто спира. Институцията не споделя какво се случва с тези избутани встрани знакови дела, а всички опити да се получи информация се увенчават с неуспех.

Такива са делата по проекта АЕЦ "Белене". Те са образувани преди повече от три години и за тях няма публична информация. Прокуратурата на Сотир Цацаров публично рекламира повдигането на обвиненията срещу трима бивши министри - Делян Добрев, Румен Овчаров, Петър Димитров, както и срещу двама бивши шефове на Националната електрическа компания .

Въпреки общественият интерес, няма яснота какво се случва с тези разследвания, дали са приключени и защо не са, ако не са.

Три условни присъди

Докладът на Антикорупционния фонд се концентрира главно върху работата на прокуратурата и антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Разгледани са 40 знакови дела за корупционни деяния по върховете на властта, водени от 2014 до 2019 година. Оказва се, че само три от тях са приключили с окончателни осъдителни присъди, но и трите са условни. Окончателните оправдателните присъди са седем.

Смущаващо е, че при 5 от оправдателните присъди съдът е обявил, че повдигнатото обвинение е за деяние, което не е престъпление. В по-голямата част от тези случаи накрая дори прокуратурата се е съгласила с изводите на съда. Три знакови дела не са стигнали до съда, защото са прекратени още на фаза разследване.

Остават 27 неприключили знакови корупционни дела. Общо 11 от тях още се разследват или развитието им е останало неизвестно за обществото. Другите 16 дела се гледат в съда, но половината от тях са на първа инстанция. Има пет невлезли в сила осъдителни присъди и три оправдателни.

Изводите за прокуратурата бяха представени от адв. Андрей Янкулов, който беше прокурор до избора на Иван Гешев за шеф на държавното обвинение, но подаде оставка в знак на несъгласие с избора на Висшия съдебен съвет.

По-лошо не може да стане

Андрей Янкулов напомни, че знаковите дела шумно се "рекламират" в началото, а след това информацията за тях "спихва".

"Широкото оповестяване може да попречи на самото разследване, а и се засяга доброто име на самото разследвано лице. Но когато прокуратурата е решила да ги направи публични, а след това информационният поток спихва, това показва липса на каквато и да е прозрачност", казва адв. Янкулов.

Той коментира, че много от знаковите корупционни дела са започнали с напълно необяснимо забавяне. Някои от тях стартират близо 10 години след твърдяното корупционно деяние, което е било известно на широката публика.

"При сходни факти едни лица са станали обвиняеми, докато за други няма никаква реакция, въпреки че нещата, които са установени, касаят и тях. Нашите антикорупционни органи могат да постигат само по добри резултати", коментира бившият прокурор, защото е преценено, че по-лошите резултати са непостижими.

Случаите се решават, но средата си остава същата

През последните 13 години Европейската комисия даваше препоръки към властите в София, които  формално ги изпълняваха. "Това показва, че въпросът не е в създаването на нови институции, а дали те изпълняват стандартите на правовата държава и демократичното общество", коментира доц. Атанас Славов, който е преподавател по конституционно право в Софийския университет и втори автор на доклада на "Антикорупционния фонд".

Неговият анализ бе на работата на антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Той напомни, че през последните три години комисия изглежда се справя все по-добре, ако се гледа само бройката на решените случаи. "Ефективността нараства експоненциално, но дали това води до промяна в средата? Аз се съмнявам", каза доц. Славов.

Той коментира, че комисията подхожда незадълбочено и формалистично към знакови случаи. Доц. Славов даде пример с проверките по скандала "Апартаментгейт", по който всички бяха оправдани, а "решенията са писани почти под индиго".

"КПКОНПИ не намери конфликт на интереси, но комисията дори не си направи труда да възложи независима пазарна оценка на имотите на разликите в цени. По анализа на АКФ разликата в някои случаите бе 4-5 пъти между пазарната и платената цена. Защо КПКОНПИ не възложи такава оценка, няма обяснение", напомни Атанас Славов.

"При скандала със заместник-министъра Александър Манолев бе задействан арсенала на цялата държавна машина, за да се провери една къща за гости. Тогава с използването на едни презумпции комисията установява конфликт на интереси. Използвана е една съвсем оборима презумпция, че щом лицето е заемало длъжността, значи се е възползвало и е в хипотеза на конфликт на интереси", допълва юристът.

Славов се спря и на конфлика между президента Румен Радев у главния прокурор Иван Гешев, който доведе до публикуване от прокуратурата на записани разговори на президента, събрани извън целите на наказателното производство. Юристът призова парламентът да отнеме правомощията на КПКОНПИ да подслушва.

Някои органи съвсем не работят

В доклада се напомня, че много от антикорупционните институции просто не функционират. Например, Националният съвет за антикорупционни политики, който трябва да задава антикорупционните политики в държавата, е заседавал веднъж през последната година. Няма информация каква работа върши този орган, защото документите на сайта на Министерския съвет просто не се отварят.

"Задавянето на въпроси какво се случва с наказателните дела и проверки се възприема като враждебно поведение от прокуратурата", коментира журналистът от "Капитал" Росен Босев. "Излиза, че единственото допустимо поведение е да не задават въпроси, а безкритично да се препредава информацията, която прокуратурата е решила да спусне", каза още той.