Ако аз бях главен прокурор (шеста серия)

Красен Станчев

Корупцията си вървеше нормално, докато не се намесиха генералите.Хашек, Храбрият войник Швейк (парафраза).

По повод напъните да бъде доказано, че приватизацията е отнела 27 милиарда лева или евро (и двете валути битуват в оценките), писах, че това е невъзможно по каквато и да е обективна методика и обясних защо.

Филчев и сие

Приватизационната „кражба“ бе измислена от бившия главен прокурор Филчев. Сумата бе по-малка – 10 млрд лв. Но той бе достатъчно честен да намекне, че тази „цена“ била според оценка на експерти, предполага се – бизнес оценители. (Такава оценка се изисква по закона за приватизация от 1992 г.) Тогава, а при следващите негови и на други хора подобни заявления, аз обяснявах същото.

Сумата постепенно набъбваше до 30 млрд еди-какво-си. И най-накрая тя бе спомената от иначе разбиращия от микроикономика президент Плевнелиев. Пак коментирах глупостта на тази оценка. Доколкото си спомням това изказване бе по повод 23 септември – годишнина на комунистически бунт, финансиран от Коминтерна. Но тогава (през септември 2012 г.) не издържа и Иван Костов (вече нарочен от БСП за злодей) и освен че обясни абсурдността ѝ, посочи на президента, че всъщност оправдава безумието на централното планиране и целия комунистически режим.

Тези дни мнозинството в парламента каза, че готви законопроект за отпадане на давността по хипотези, съвпадащи с подозрението на прокурора Филчев.

С удоволствие разпространих писмото на Иван Костов от 24 септември 2012 г.

Уважаема колега коментира, че една от причините тези напъни непрекъснато да продължават било обстоятелството, че не е проведена лустрация.

В този контекст се вписва и фигурата на сегашния главен прокурор.

Лустрация и политическа воля

Лустрация можеше да се получи в някаква форма, но не смятам, че това можеше да стане с 34% от местата в законодателното събрание след първите избори и 33% след вторите някой би гласувал такъв закон, а законът на Георги Панев (1992 г.) е прочистване на висшето образования. С 54% от местата в парламента БСП с удоволствие го отмени през 1995 г.

Законът за обявяване на комунистическия режим за незаконен, доколкото знам писан от Панев още през 1992 г., бе приет на 26 април 2000 г. със 123 гласа.

Преди малко повече от година, с мнозинство 11 срещу един (Филип Димитров), по дело предизвикано от главния прокурор (с много интересни аргументи), конституционният съд отмени отпадането да давността за престъпления на комунистическия режим.

Главният прокурор очевидно има политическа воля да оправдава комунизма.

От отговора на Конституционния съд неговото дело може да се съди за скритата аргументация, мислене на съдиите по повод давността (чл. 31/7 от конституцията).

КС очевидно смята, че този режим не правил престъпления "срещу мира", а само е нападнал друга страна през 1968 г. "за възстановяване на мира и предотвратяване на агресия" (каквото е официалното становище на КПСС, БКП и каквото е заявлението на Варшавския договор).

Този съд очевидно смята, че режимът няма и престъпления "срещу човечеството". Т.е. концентрационните лагери, затварянето на хора без съд и убийствата, инициирани от властите, не са такива престъпления.

Тук има една тънкост: конституционното събрание гласува текст за престъпления "срещу човечността". Текстът се е получил след редакция на Валери Петров върху приетия текст на конституцията. (Той направи такава бележка по времето на гласуването на текста, но му бе обяснено, че "човечеството" като такова не можа да бъде дадено като предмет на престъпление, защото не съществува.) Никой освен мен не бе прочел новата редакция на текста, която – доколкото разбирам, това трябва да се провери – бе направена по лична инициатива на Гиньо Ганев, за която е уведомен само Николай Тодоров.

Тъй или инак, не очаквам, че сега главният прокурор ще предизвика демонстративно дело в конституционния съд, ако бъде приет проектозакона за отпадане на давността за деяния, свързани с приватизацията. Човекът няма воля за това.

Причината е много проста - този закон ще му даде допълнителна свобода да преследва когото сметне за добре.

Ако аз бях главен прокурор

За мен би било ясно, че замисълът на начинанието с този проектозакон е да ми се даде повече възможност за преценка кого да преследвам.

Ако тези ми действия са успешни, аз бих могъл да създам еднопартийна система на управление в България. Управляващата партия ще се състои от бивши и бъдещи клиенти на главния прокурор.

Нейните членове могат, разбира се, да казват, че са от която си искат партия. Но това е само, за да се организират свободни и демократични избори. Иначе нещата ще изглеждат доста неудобно, всички ще се досетят за какво става дума. Хората не са дебили (каквито са, например поляците, протестиращи в името на независимостта на съда), срещу тях трябва да се действа с много илюзии и хитрост.

Но като главен прокурор аз мога да реша и друго. Ето три възможни и вероятни стъпки на моето бъдещо поведение.

Първата дреболия е да предизвикам дело в конституционния съд по въпросния законопроект за давността на "приватизационните кражби", ако бъде приет. Бих могъл да използвам дори същите фрази.

В действителност цялата идея на законопроекта е юридически абсурдна и е странно как хора, които се смятат за правници, могат да я предлагат и защитават. Това може да хрумне само на „юристи“ от съветската школа на колегата Вишински. Такива дори в Руската федерация останаха малко и сегашният главен прокурор поддържа добри контакти с тях, за да черпи вдъхновение и опит.

Второто нещо, което бих направил е да поискам от съда тълкуване на това дали агресията спрямо Чехословакия и поддържането на военни и партизански режими по света е политика в полза на „мира“. Тъй или иначе догодина е 50-тата годишнина от агресията на Варшавския договор срещу Чехословакия. Дори сегашният прокурор би добил известно одобрение в Брюксел при такъв ход.

Делото за лагерите и тълкуването на „човечество“ е по-сложна работа и ще я отложа за края на мандата.

*Текстът е от фейсбук профила на автора.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари