Ако искаш власт, трябва да говориш измислици

Хората винаги са живеели в епохата на "постистината"

Ювал Ноа Харари

Често се повтаря тези дни, че живеем в нова и плашеща ера на "постистината" и че лъжите и измислиците са навсякъде около нас. Не е трудно да се дадат примери за това.

Например, през февруари 2014 г. руски специални части, без военни обозначителни знаци, нападнаха Украйна и окупираха Крим. Руското правителство и президентът Владимир Путин лично многократно отричаха да става дума за руски военни части и ги нарекоха "доброволчески групи за самозащита", които най-вероятно са се сдобили с руско оборудване от местните магазини. И докато разпространяваха това нелепо твърдение, Путин и хората му са знаели отлично, че лъжат.

Как изглежда "истината" за руските и за украинските националисти

Руските националисти могат да оправдаят тази лъжа с аргумента, че тя служи на по-висша истина. Русия е влязла в справедлива война и ако е ОК да се убива за справедлива кауза, то със сигурност е ОК и да се лъже. Висшата кауза, за която се твърди, че оправдава инвазията в Украйна, е съхранението на свещената руска нация. Според руските национални митове Русия е свещено единство, което е оцеляло хиляди години въпреки повтарящите се опити на зли врагове да го нападнат и да го разкъсат.

След монголите, поляците, шведите, армията на Наполеон и Вермахта на Хитлер през 1990-те години НАТО, САЩ и Европейският съюз бяха тези, които опитаха да разрушат Русия чрез откъсване на части от тялото ѝ, оформяйки ги като "фалшиви държави", например Украйна. За много руски националисти идеята, че Украйна е отделна нация от Русия, е много по-голяма лъжа от всичко казано от президента Путин по време на святата му мисия да обедини отново руската нация.

Украинските граждани, извън наблюдателите и професионалните историци, могат да бъдат разгневени от това обяснение, и да го счетат за бомбастична лъжа в руския арсенал от измислици. Да се твърди, че Украйна не съществува като нация и като независима държава, не съответства на дълъг списък от исторически факти – например, че през предполагаемото хиладолетно руско единство Киев и Москва са част от една и съща държава в продължение на само около 300 години. Освен това то нарушава редица международни договори, които Русия е приела и които защитават суверенитета и границите на независима Украйна. И най-важното – то пренебрегва това, което милиони украинци считат за себе си. Те нямат ли право на глас за това кои са?

Украинските националисти със сигурност биха се съгласили с руските националисти, че има няколко "фалшиви държави" наоколо, но Украйна не е сред тях. Те са по-скоро Луганската и Донецката народни републики, които Русия създаде, за да маскира "непровокираната от самата нея" инвазия в Украйна.

Пропагандата и дезинформацията не са нищо ново

Която и страна в спора да заемете, изглежда, че наистина живеем в ужасяваща ера на постистината, където не просто отделни военни инциденти, но и цели истории и нации могат да бъдат фалшиви. Но ако това е ерата на постистината, то кога точно е бил мирният век на истината? През 80-те години на ХХ век? През 50-те? През 30-те? И кое отключи прехода към ерата на постистината? Създаването на интернет? Социалните медии? Издигането на Путин и Тръмп?

Един бегъл поглед към историята показва, че пропагандата и дезинформацията не са нищо ново, а практиката да се отричат цели нации и да се създават фалшиви държави има дълга история. През 1931 г., например, японската армия организира фалшива атака срещу самата себе си, за да оправдае нападението над Китай, и после създаде фалшивата държава Манджурия, за да легитимира новите си владения. От своя страна, Китай отрича Тибет някога да е съществувал като независима държава. Британското заселване в Австралия бе оправдано с правната доктрина за т. нар. "ничия земя", която практически изтри 50 000 години история на аборигените. В началото на ХХ век в любим ционистки слоган се превърна завръщането на "народа без държава (евреите) в държавата без народ (Палестина)". Съществуването на местното арабско население беше удобно пренебрегнато.

През 1969 г. израелският премиер Голда Меир заяви, че няма палестински народ и че никога не е имало такъв. Такива възгледи са доста често срещани в Израел дори днес въпреки десетилетията на въоръжени конфликти срещу нещо, което не съществува. Например, през 2016 г. депутатката Анат Берко произнесе реч в израелския парламент, в която тя изрази съмненията си в реалността и историята на палестинския народ. Нейното доказателство? Буквата "п" не съществува в арабския език, следователно как може да съществува палестински народ? (в арабския "ф" замества "п" и арабското име за Палестина е Фаластин).

Хората винаги са живели в епохата на "постистината"

В действителност, хората винаги са живели в епохата на постистината. Хомосапиенс като вид живее чрез постистината, тъй като неговата мощ зависи от създаването и вярването на фикции.

От каменната ера насам самоутвърждаващите се митове са служили за обединение на човешките колективи. На практика, хомо сапиенс завладя тази планета благодарение преди всичко на уникалната човешка способност да създава и разпространява измислици. Ние сме единствените бозайници, които могат да си сътрудничат с безброй непознати, защото само ние можем да създаваме измислени истории, да ги разпространяваме и да убеждаваме милиони други да им вярват. Доколкото всички вярват в едни и същи истории, хората се подчиняват на общи закони и по този начин могат да си сътрудничат ефективно.

Така че, ако обвинявате Фейсбук, Тръмп или Путин за началото на новата и плашеща ера на постистината, припомнете си, че преди векове милиони християни се замозаключиха в самоутвърждаващ се митологичен балон, без да се осмелят да поставят под въпрос фактическата истинност на Библията, докато милиони мюсюлмани дадоха вярата си, без да поставят въпроси, на Корана.

В продължение на хилядолетия това, което е минавало за "новини" и "факти" в човешките социални мрежи, са били истории за чудеса, ангели, демони и вещици, със смели репортери, отразяващи на живо от най-дълбоките дупки на подземния свят. Имаме нулеви научни доказателства, че Ева е изкушена от змията, че душите на всички неверници изгарят в ада след смъртта им – и въпреки това милиарди хора вярват в тези истории от хилядолетия. Някои "фалшиви новини" траят вечно.

За приликата между фалшивите новини и религията

Наясно съм, че много хора може да се разтревожат от поставянето на равенство между религията и фалшивите новини, но именно това е идеята. Когато 1000 души вярват в една измислена история един месец, това е фалшива новина. А когато милиард души вярват в нещо хиляди години, това е религия, и нас ни поучават да не го наричаме фалшива новина, за да не нараним чувствата на вярващите (или да не си навлечем техния гняв).

Забележете обаче, че аз не отричам ефективността или потенциалният положителен ефект на религията. Точно обратното. За добро или лошо, фикцията е един от най-ефективните инструменти в ръцете на човека. Чрез свързването на хората религиозните вярвания правят широкомащабното човешко сътрудничество възможно. Те вдъхновяват хората да строят болници, училища и мостове в допълнение към армиите и затворите. Адам и Ева никога не са съществували, но катедралата Нотър Дам дьо Шартър е много красива. Голяма част от Библията може да е фикция, но тя все още носи радост на милиарди хора и ги окуражава да бъдат състрадателни, смели и креативни – така, както други големи произведения като "Дон Кихот", "Война и мир" и "Хари Потър".

Ако човек е научно предразположен християнин, той ще обясни всички грешки, митове и противоречия в Библията с аргумента, че святата книга никога не е била замисляна да бъде четена като фактологически точна история, а по-скоро като метафорична история, съдържаща дълбока мъдрост. Но това не важи ли и за "Хари Потър"?

Националните митологии и идеологиите също ползват фикции

Древните религии не са единствените, които са ползвали фикцията, за да циментират сътрудничество. В по-модерните времена всяка нация е създала своя собствена национална митология, докато идеологии като комунизмът, фашизмът и либерализмът оформиха сложни самоутвърждаващи се вярвания. Йозеф Гьобелс, майсторът на нацистката пропаганда и може би най-завършеният медиен магьосник на модерната епоха, се твърди, че е обяснил метода си сбито с фразата: "Лъжа, изречена веднъж, си остава лъжа, но лъжа, изречена 1000 пъти, става истина".

Съветската пропагандна машина по времето на Йосиф Сталин е също толкова ловка с истината, че успя да скрие чудовищни зверства у дома, докато прокарваше утопична визия навън. Днес украинците се оплакват, че Путин успешно е залъгал много западни медии за руските действия в Крим и Донбас. Но в изкуството на лъжата той трудно може да се мери със Сталин. В началото на 30-те години леви западни журналисти и интелектуалци хвалеха СССР като идеалното общество във времена, в които милиони украинци и други съветски граждани са умирали от глада, организиран от Сталин. Докато в епохата на Фейсбук и Туитър на човек понякога му е трудно да реши на коя версия за събитията да се довери, поне не е възможно един режим да продължи да убива милиони, без светът да разбере за това.

Бизнесът също разчита на митове

Извън религиите и идеологиите бизнесът също разчита на фикцията и на фалшивите новини. Брандингът често включва разказването на една и съща измислена история отново и отново, докато хората не се убедят, че това е истината. Какви образи ви идват на ум, когато мислите за "Кока кола"? Сещате ли се за млади, здрави хора, показани, докато спортуват или се забавляват? Или се сещате за пациенти със свръхтегло и диабет, умиращи в болниците? Пиенето на много кока кола няма да ви направи млади, здрави или атлетични, а ще увеличи шансовете ви да страдате от свръхтегло или диабет. Но за десетилетия "Кока кола" е инвестирала милиарди долари в свръзването на напитката с младост, здраве и спорт – и милиарди хора подсъзнателно вярват в тази връзка.

Истината никога не е била високо в дневния ред на хомо сапиенс

Истината е, че истината никога не е била на високо ниво в дневния ред на хомо сапиенс. Много хора смятат, че ако дадена религия или идеология погрешно представя реалността, нейните поддръжници рано или късно ще разкрият това, защото те няма да могат да се противопоставят на по-ясно виждащи нещата критици. Това обаче е само поредният мит за успокоение.

На практика, силата на човешкото сътрудничество зависи от деликатния баланс между истина и измислица. Ако твърде много изопачите реалността, това наистина ще ви отслаби, защото ще ви накара да действате по нереалистични начини. Например, през 1905 г. източноафриканският медиум Нгвале твърдял, че е притежаван от змийския дух Хонго. Новият пророк имал революционно послание към германската колония в Източна Африка: "Обединете се и изгонете германците". За да направи посланието си по-привлекателно, Нгвале снабдил последователите си с магическо лекарство, което трябвало да превърне германските куршуми във вода. Така започнало въстанието Маджи-Маджи. То се провалило, тъй като на бойното поле германските куршуми не се превърнали във вода, а разкъсали безмилостно телата на лошо въоръжените бунтовници.

От друга страна, не е възможно да се организират големи групи от хора ефективно, без да се разчита на някакъв тип митология. Ако се придържате към неподправената действителност, малко хора ще ви следват. В действителност, фалшивите истории имат вътрешно присъщо предимство пред истината, когато става дума за обединяване на хората. Ако искате да тествате груповата лоялност, много по-добре е да изискате от хората да повярват в нещо абсурдно, отколкото да ги помолите да повярват в истината.

И парите са вид фикция

Може да кажете, че поне в някои случаи е възможно да организирате хората ефективно чрез консенсусни споразумения, отколкото чрез фикции и митове. В сферата на икономиката парите и корпорациите обединяват хората много по-ефективно от който и да е бог или свята книга, въпреки че всеки знае, че и те са само човешко изобретение. В случая със святата книга истински вярващият ще каже: "Вярвам, че тази книга е свещена", докато в случая с долара истински вярващият ще каже: "Вярвам, че другите хора вярват, че доларът е ценен". Ако това е така, защо хората не изоставят всички митове и фикции, и не се организират на базата на консенсусни споразумения като долара?

Такива споразумения обаче не са ясно разграничими от фикцията. Разликата между свещените книги и парите е доста по-малка, отколкото може да изглежда първоначално. Когато хората видят зеленото парче хартия с рисунка на мъртъв бял мъж, те го виждат като нещо ценно само по себе си. Така, на практика няма стриктно разделение между това да знаеш, че нещо е човешка договорка, и това да вярваш, че нещо е ценно. В много случаи хората забравят за тази разлика. Човешките същества имат тази забележителна способност едновременно да знаят нещо и да не го знаят.

Истината и властта рано или късно тръгват по различни пътища

Размиването на разликата между фикция и реалност може да се прави с много цели – от забавление до оцеляване. Човек не може да играе на електронни игри или да чете романи, без поне за малко да сложи спирачка на недоверието си.

Истината и властта могат да вървят заедно само донякъде. Рано или късно те тръгват по различни пътища. Ако искаш власт, на някакъв етап ще трябва да започнеш да разпространяваш измислици. Ако искаш да знаеш истината за света, на някакъв етап ще трябва да изоставиш властта. Ще трябва да признаеш неща – например за източниците на собствената си власт – които ще разгневят съмишлениците ти, които ще обезсърчат последователите ти или ще подкопаят социалната хармония.

Учените през вековете са се изправяли пред дилемата на кого служат – на властта или на истината. Трябва ли да целят обединението на хората, като накарат всички да вярват в една и съща история, или трябва да накарат хората да разберат истината на цената на раздора? Най-могъщите академични звена – дали на християнски свещеници, на представители на конфуцианството или на комунистически идеолози – поставяха единството над истината. Затова те бяха и толкова могъщи.

Хората предпочитат властта пред истината

Като вид, човешките същества предпочитат властта пред истината. Ние прекарване много повече време и усилия да контролираме света, отколкото да се опитваме да го разберем. И дори когато опитваме да го разберем, правим това с надежда, че разбирайки света, по-лесно ще можем да го контролираме. Затова, ако човек мечтае за общество, в което истината е най-важна, а митовете са изоставени, той не би следвало да очаква много от хомо сапиенс. По-добре да опита с шимпанзета.

Всичко това не означава, че фалшивите новини не са сериозен проблем, нито пък, че политиците и свещениците имат разрешително свободно да лъжат. Погрешно ще бъде също да се заключи, че всичко се свежда до фалшиви новини, че всеки опит да се открие истината е обречен на провал или пък че няма разлика между сериозната журналистика и пропагандата.

Под всички фалшиви новини стоят истински факти и истинско страдание. В Украйна например руски войници наистина се бият, хиляди души наистина са загинали и стотици хиляди наистина са загубили домовете си.
Така че, вместо да приемаме фалшивите новини за норма, трябва да признаем, че това е доста по-сложен проблем, отколкото ние обичайно приемаме. И трябва да се стараем все по-упорито да разграничаваме реалността от измислиците.

Не очаквайте съвършенство. Една от най-големите фикции е да се отрича сложността на света и да се мисли в абсолютните категории на девствената чистота срещу сатанинското зло. Никой политик не казва цялата истина и само истината, но някои политици са далеч по-добри от други. Ако трябва да избирам, бих се доверил много повече на Чърчил, отколкото на Сталин, въпреки че британският министър председател е разкрасявал истината, когато му е било удобно.

По същия начин никой вестник не е лишен от предразсъдъци и грешки, но някои вестници полагат честни усилия да открият истината, докато други са машини за промиване на мозъци. Ако живеех през 30-те години, се надявам, че щях да имам усета да вярвам на "Ню Йорк Таймс" повече, отколкото на "Правда" или "Дер Щюрмер". Всички имаме отговорността да инвестираме време и усилия в разкриването на нашите предразсъдъци и да проверяваме източниците си на информация.

Как да се борим с фалшивите новини

Първо, ако искаш информация, на която да разчиташ – плати добри пари за нея. Ако получаваш новини безплатно, ти може и да си продуктът.

Представете си съмнителен бизнесмен, който ви предлага, че ще ви плаща 30 долара на месец, а в замяна вие ще позволите да промива мозъка ви по един час на ден, като ще ви инсталира каквито си пожелае политически или търговски нагласи. Бихте ли приели сделката? Малко здравомислещи хора биха го направили. Затова съмнителният бизнесмен ви предлага леко по-различна сделка – вие ми разрешавате да промивам мозъка ви за по час на ден, а в замяна няма да искам да плащате за тази услуга. Така сделката вече изглежда изкушаваща за милиони хора. Не следвайте техния пример.

Второто правило е, че ако някой въпрос е особено важен за вас, направете усилие да прочетете съответната научна литература. Науката очевидно има своите ограничения и тя е правила много грешки в миналото. Но въпреки това научната общност винаги е била един от най-достоверните източници на знание от векове насам.

Що се отнася до учените, те трябва да бъдат далеч по-ангажирани с текущите политически дебати. Те не трябва да се страхуват от това гласът им да се чуе, когато дебатът навлезе в тяхното поле. Мълчанието не е неутралност, то е подкрепа за статуквото.

*Статията, публикувана в Гардиън, е откъс от книгата "21 урока за 21 век" на израелския професор по история Ювал Ноа Харари. Mediapool препечатва публикацията с леки съкращения.

Още от Анализи и Коментари

Как оценявате нареждането на премиера за отстраняване на Дж Пи Груп от всички проекти?