Ако искат Michelin, ресторантьорите да слязат от пиедестала и да подобрят услугата

Темата за ресторантската услуга у нас е най-болната за всички, които се занимаваме с входящ туризъм, най-трудомеката част от организацията на едно пътуване в България и "Ахилесовата пета" на нашия продукт. За това реших и аз да взема отношение, първо като туроператор и второ като член на Консултативния съвет по туризъм към Столичната община.

Първо: Предварителният одит не оценява отделните ресторанти и не присъжда звезди Michelin. Той оценява готовността на София като гастрономическа дестинация. Това е МНОГО съществената разлика за всичко, което медийно се изля.

Второ: НИЕ, бизнесът, представен в Консултативния съвет заедно с Общинско предприятие "Туризъм", приехме Michelin да оцени България!

Голям хейт се изсипа и върху Visit Sofia за изразходвания финансов ресурс за този одит. Но всъщност Консултативният съвет гласува бюджет за това и самият бизнес много искаше този одит с високо вирнат нос.

Аз лично не само не съм изненадана от резултата, но и го бях казала, че далеч не са готови и че нямат никаква идея какво търси чуждестранния турист.

А туристът търси в България българското, храна, вино. Точно както навсякъде другаде търси местното.

Затова по-важният въпрос не е дали сме съгласни с оценката, а дали сме готови честно да анализираме причините за нея. Вместо да се чувстват засегнати, ресторантьорите трябва да слезнат от пиедестала си и да се замислят как да подобрят услугата си.

Важно е да се знае, че този одит не е присъда, а е процес и точно това му е позитива. Не сме готови, получаваме насоки и ако се справим ще сме там, където искаме.

Като туроператор, който повече от 30 години посреща гости от цял свят, знам, че добрата кухня сама по себе си не е достатъчна. В културния туризъм храната и виното са част от разказа за България. В програмите ни те никога не са просто обяд или вечеря, а възможност гостите да опознаят нашите традиции, местните продукти, хората и регионите. Или поне така ни се иска да е.

Именно затова приемам като особено важна констатацията в одита, че българското вино, местните сортове и историите зад тях все още не присъстват достатъчно убедително в ресторантите. Това е огромен неизползван потенциал, защото именно автентичността е това, което търсят чуждестранните гости.

Според мен трябва да си зададем и един по-важен въпрос - какво всъщност искаме да постигнем? Ако утре България има ресторант със звезда Michelin, това безспорно ще бъде престижно. Но само по себе си няма да ни превърне в кулинарна дестинация.

Истинският кулинарен, а и генерално туризъм се изгражда тогава, когато голяма част от ресторантите в страната предлагат постоянно високо качество - професионално обслужване, отлична кухня, местни продукти, български вина и автентично преживяване. Звездите Michelin биха били резултат от такава среда, а не нейна причина.

Затова вярвам, че вместо да спорим дали оценката ни харесва, е време да използваме тази професионална обратна връзка като стимул за развитие. Ако институции, ресторантьори, винари и туристическият сектор работим в една посока, отличията ще дойдат естествено.

А най-голямата награда ще бъде България да бъде разпознавана не заради една или две звезди, а като държава с истинска култура на гостоприемство, добра храна и великолепно вино.

*Даниела Стоева е собственик и основател на "Тандем Травел" и член на Изпълнителния борд на Европейския комитет на асоциациите на туроператорите и туристическите агенти. Тя е доктор по икономика и упрвление на туризма, над 30 години развива културен тризъм. Текстът е публикуван на страницата ѝ във Фейсбук, заглавието е на Mediapool