Ако кабинетът не спре харченето и популизма, чака ни гръцки сценарий

Чака ни гръцки сценарий, ако правителството не намали държавните разходи, не избягва дефицити и не спре да налива пари в нереформирани сектори, без да се заеме с реформи. За това предупредиха в неделя независими икономисти от групата на "Макроуоч" (Macro Watch) - инициатива на Института "Отворено общество", която периодично анализира икономическата ситуация и рисковете пред страната.

Сериозен и непрекъснато нарастващ дефицит

Бюджетът е в сериозен и непрекъснато нарастващ дефицит, посочи Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Кризата започна преди 16 месеца, а в 13 от тях у нас има огромен растеж на разходите, отбеляза той.

Натрупаният дефицит от началото на кризата досега е около 4.5 млрд. лв., като се отбелязва задържане на тази тенденция в месеците веднага след изборите и тенденция за връщане в първите два месеца на 2010 година. Това няма как да доведе до добри новини, коментира Георги Ганев. За цитирания период депозитът на правителството в Управление "Емисионно" от над 11 млрд. лв. в началото на кризата в момента е около 5 млрд. лева. "Това означава, че 6 млрд. лв. от фискалния резерв някъде са отишли", коментира икономистът.

Георги Ганев цитира данни, според които до октомври 2008 г. у нас има ръст и на приходите, и на разходите. В този период не са следвани препоръките на либералните икономисти за по-стриктен контрол на разходите, заяви Ганев и добави, че същите икономически резултати биха били постигнати с далеч по-малко разходи. През следващия период - от началото на кризата през ноември 2008 г. и в следващите 14 месеца, приходите спадат, а разходите бележат растеж. Единствените изключения са през октомври, ноември и декември 2009 г., когато имаше видимо затягане на финансовата дисциплина и в резултат на това - спад на лихвите за фирми и за граждани, коментира икономистът.

Според него, "ако бюджетът се държи така, както в последните два месеца - януари и февруари, моментално ще последва връщане на високи нива на лихвите".

Частният сектор понася тежестта на кризата

Тежестта на кризата се понася преди всичко от частния сектор, като загубата на заетостта там е около 10 на сто, което е около 160 000 работни места, каза Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч".

В обществения сектор съкращенията са едва 3.3 на сто (20 000 съкратени), основно в сферата на образованието.

Приходите в бюджета не са по-различни от миналогодишните, но разходите растат по всички разходни групи. Само за януари тази година те са нараснали с 24 %, а социалните разходи са нараснали с 40 %, посочи Лъчезар Богданов.

"Не виждаме някакво затягане на колана при всичките приказки за постната пица”, коментира той.

"Време и общественият сектор да понесе малко тежестта на кризата”, каза Богданов. Той и колегите му изтъкнаха, че за много кратко време правителството трябва да определи кои разходи са наистина необходими.

Удовлетворяването на всички искания ни вкарва в негативна спирала

Възстановяването започна, но то е много крехко, много бавно и може да бъде вкарано отново в рецесия, както се случи в нашата южна съседка, заяви Георги Ангелов, старши-икономист в Институт "Отворено общество" .

По думите му спадът за последната година е огромен и за да се възвърнат позициите, се изискват много сили и време. Двата модела на възможно развитие са Естония и Гърция, каза Георги Ангелов, като посочи, че в първата страна е имало дисциплина, орязване на бюджетния дефицит с над 9 на сто от БВП, реформи и бързо възстановяване срещу популизъм, разхлабен бюджет, замразени реформи, следствие на което е и удължената рецесия.

Голяма заплаха в последните месеци е тенденцията за отказ от балансиран бюджет, разхлабването на разходите и удовлетворяването на всички финансови искания. Това може да ни вкара в негативна спирала, водеща до гръцки сценарий, предупреди икономистът.

Здравеопазването е нереформиран сектор, който изобщо не е пострадал от кризата, и за да му се дадат повече пари, се натоварва частния сектор чрез увеличение на здравната вноска. В държавните железници също се дават пари без реформи, което е рецепта за бедствие от гръцки тип, посочи Георги Ангелов.

Удовлетворявайки финансовите претенции на едни или на други, правителството стимулира останалите също да протестират, като трябва да отговори и на техните искания. Така се засилва нестабилността. Бюджетът не само че не може да си позволи повече разходи, но трябва и да намали някои заложени вече, смята Георги Ангелов.

Проектът "Белене" е ненужен

По отношение на енергетиката и на АЕЦ "Белене" Георги Ганев заяви, че това е секторът, в който реформи няма. Има английски израз "да си отрежеш загубите", което означава да си признаеш глупостта и да престанеш да даваш повече, коментира Ганев проектът за атомната централа. Той обърна внимание, че този проект продължава да бъде без бизнесплан, или ако има, най-вероятно някой нещо крие, след като не се показва. В противен случай АЕЦ "Белене" ще продължава да бъде проект, в който ще се заровят незнайно колко пари, срещу което не се знае кой, на кого и за какви пари ще продава ток, посочи Георги Ганев.

Според него е неприемлива тезата, че вече са вложени над 1 млрд. евро и затова проектът не може да бъде спрян.

Димитър Чобанов от УНСС коментира, че всички приказки за това колко е необходима АЕЦ "Белене” на България не са верни, тъй като през 2009 износът на електроенергия е бил 500 млн.лв. При това положение, каза той, предвидената инвестиция от 8 млрд. евро ще бъде под въпрос доста време.

Добри новини

Георги Ангелов отбеляза и добрите новини - на финансовите пазари рисковите премии за България намаляват, което говори за възстановяване на доверието към банковия сектор и между самия банков сектор. Дългосрочните лихвени проценти към българския дълг са на нива от около 6 %, след пиковите нива от 8%. До голяма степен България следва процесите, които се случват в Еврозоната само, че с три до пет месеца закъснение.

Друг положителен показател са данните за износа, които бележат ръст на годишна база за последните три месеца.

Георги Чобанов цитира данни, според които ръст през 2009 г. има в износа на месо и месни продукти, зеленчуци, захарни изделия, тютюневи изделия и др. Сериозен спад на износа се наблюдава при зърнените храни, преработката на нефт, текстил, чугун и стомана, благородни и цветни метали, облекло, обувки и мебели. Спадът в износа на електрическа енергия е също голям, отбеляза Чобанов.

Добрите новини са, че през януари 2010 г. износът се повишава с 12.8 на сто на годишна база. Експортът за страните от ЕС намалява с 4 на сто, но износът за трети страни извън ЕС се повишава с 51.8 на сто. Вносът за този период се понижава с 5.8 на сто - от страните от ЕС намалението е с 11.7 на сто, а вносът от трети страни се повишава с 2.9 на сто.

Всички решения – подчинени на целта за влизане в Еврозоната

Всички решения трябва да се пречупват през тази стратегическа цел – влизането в Еврозоната, заяви Георги Прохаски, председател на Центъра за икономическо развитие. Той изтъкна, че ползите от влизането на България в Еврозоната биха били много по-големи от ползите от някакви краткосрочни решения в интерес на една или на друга група или сектор в икономиката. Рязко намаляване на лихвения процент, привличане на чуждестранни инвестиции, освобождаване на валутния резерв са част от ползите от въвеждането на еврото и влизането на страната ни в Еврозоната. Всичко това може да се случи, ако продължим да следваме финансовата дисциплина, заяви Прохаски.

Трябва да се вземат мерки за балансиране на бюджета, до средата на годината да се предвиди буфер, в който да се намалят разходите, в случай че неизпълнението на приходната част продължава. Според Прохаски трябва да започне подготовка за актуализиране на бюджета през юни или юли, ако дотогава приходите изостават от разходите. Трябва да бъдат замразени пенсиите и заплатите в бюджетната сфера и да се откажем в краткосрочен план от идеи за намаляване на осигурителни вноски и ДДС, смята Прохаски.

Най-важното в момента е продължаването на структурните реформи и намаляване на разходите както за администрацията, така и в публичния сектор като цяло, заяви преподавателят от УНСС Димитър Чобанов. Според него не трябва да се подхожда към всички министерства с еднакво орязване на средствата, а да се види къде вече са предприети такива мерки и това да се поощрява.

Икономистите смятат, че възстановяване може да се очаква след средата на 2010-а година, но като цялостен ефект на българската икономика ще се усети през 2011 година. Най-належащото обаче е бюджетът да влезе в устойчива позиция и дефицитът да започне да бъде намаляван.