Ако магистратите се разследват за престъпления по служба, те ще се замислят дали да престъпят закона

Разговорът се води по телефона веднага след делото, на което Пловдивският окръжен съд остави Максим Савов още два месеца в ареста, без право да обжалва мярката за неотклонение “задържане под стража”. 27-годишният мъж, който дотогава никога не е извършвал каквито и да било закононарушения, е четири месеца в предварителния арест по обвинение за кражба на 484 лева от магазин, доказателствата за която се базират на несигурни и противоречащи си показания. Абсурдното задържане на младежа предизвика буря от негодувание по форумите в интернет.

Адвокат Екимджиев, разбрах че сте се наели да представяте Максим Савов пред Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) и че ще обжалвате това дело в Страсбург?

Ние вече сме подали жалба към Европейския съд в Страсбург и само ще я допълним с това, което сътвори вчера (в четвъртък) Окръжният съд в Пловдив. Какво се случи на това дело? Имаше ли истински мотиви или пак минаха само с декларации?

Това, което аз разбрах и което бе изтъкнато от съда като мотив, че имало опасност Максим Савов да се укрие, е, че лицето било нямало адресна регистрация в Пловдив, а само в Плевен към момента на задържането му първия път -  на 13 януари.

Добър мотив, няма що! Мотивът с адресната регистрация ми напомня сталинските и живковските времена, когато беше много тежко нарушение да пребиваваш в друг град, ако в рамките на 3 дни не си направил веднага адресна регистрация.

Случаят със задържането под стража на Максим Савов е емблематичен за съзнателно неизпълнение на закона. Всеки, който поне малко разбира от право, съзнава, че се допуска драматична съдебна грешка. За съжаление, в България действа сбъркана "колегиалност”, при която една съдебна грешка, допусната при задържане под стража, "се поправя” с друга вече съзнателна "грешка”.

За да се оправдае мярката за неотклонение, дори при очевидна невиновност, на подсъдимия се дава, макар и символична присъда, която "покрива” периода на задържането му. Това се прави, за да не може, ако бъде оправдан, той да съди държавата за месеците в ареста и за признатата неиздържаност на обвинението. В България има хора, които са осъдени не защото са виновни, а защото са били неправомерно задържани под стража.

Това звучи като по Кафка – след като веднъж е задържан, той е виновен и трябва да бъде осъден...

Да, на когото му харесва Кафка, на когото му харесва – Оруел. Примери в световната литература - дал Бог.

Мислите ли, че има и някаква пряка или косвена връзка с това, че съдия Сотир Цацаров е похвален от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов именно за своята дейност?

Едва ли в конкретния случай има пряка връзка, тъй като не става дума за т. нар. "знакови дела”. Но не е изключено неведнъж демонстрираното от магистрати желание да се харесат на изпълнителната власт да е оказало косвено влияние и в случая с Максим.

По-вероятно сме свидетели на провинциално, дребнаво, махленско заяждане, прикрито под авторитета на съдийските тоги и зад паравана на законови процедури. Тъй като около случая на Максим се разшумя и излязоха наяве гафове на местни съдии и прокурори, се задейства една криворазбирана солидарност и "колегиалност”: "ние, въпреки закона, няма да се оставим медиите или адвокатите на Максим, или приятелката му да ни въздействат. И ще направим не каквото ни повелява законът, а каквото сме си наумили, просто защото можем и защото няма да ни бъде търсена отговорност.”

Горе-долу това е. Задейства се и една институционална отмъстителност и дори страх, че за първи път, поне в моя опит, гражданското общество се самоорганизира за протест по подобно дело.

Приятелката на Максим – Ксения, има изключителна подкрепа във виртуалното пространство и тъй като около този случай лъсват дефектите в правораздаването – и ментални, и манталитетни, и капацитетни, ако щете, това определено не се харесва.

Казвате, че магистратите са убедени, че независимо че престъпват закона, никой няма да им потърси отговорност?

Да, за съжаление. Ако сумите, които държавата вероятно ще бъде осъдена да заплати на Максим Савов, могат да бъдат търсени от виновните за това магистрати по пътя на регресната отговорност, съдиите биха се замислили дали толкова лековато да прескочат законовите изисквания за обосновано подозрение за извършено престъпление, за наличие на категорични данни за опасност от укриване или извършване на друго престъпление.

С други думи системният, дълбокият проблем на българското правораздаване е липсата на каквато и да е институционална отговорност на магистрати, които се изживяват като независими  - не само от външни влияния, но и от закона.

Никога не се разбира, че когато магистрат наруши закона съзнателно - а в България това се случва често - той извършва престъпление по служба.

Тоест, в България не се санкционират престъпления срещу правосъдието, извършени от магистрати?

В България категорично не се санкционират такъв тип престъпления по служба.

Неотдавна видяхме как главният прокурор публично раздаде индулгенции за брутални действия на прокурора Роман Василев, носещи всички белези на престъпления по служба.

Вместо да инициира наказателно производство срещу Василев, главният прокурор заяви, че не би поставил на карта кариерата на един магистрат и че Роман Василев просто се бил поизнервил. 

Ако това е стандартът, налаган от прокуратурата, би следвало да очакваме подобно развитие и по случая с Йордан Лечков, който е обвинен в престъпление по служба. Тогава главният прокурор би трябвало да прояви загриженост и за кариерата на Йордан Лечков, който е талантлив футболист и според някои - добър кмет. Още повече, всички знаем, че Лечков е доста темпераментен и бързо се пали ...

Отчитайки неговия темперамент и талант, главният прокурор би трябвало да разпореди прекратяване на наказателното производство по същите съображения, по които отказа да образува наказателно производство срещу Роман Василев.

Жалко е, че в случая "Роман Василев” беше даден ярък пример за това как законът не се прилага еднакво към всички и как откровени престъпления, извършени от прокурори, остават безнаказани.

Това е изключително неподходящ сигнал към хората, от които се очаква да спазват закона и да уважават институциите. Само преди два-три месеца ЕСПЧ в Страсбург констатира, че престъпления, извършени от прокурори, у нас остават безнаказани  - имам предвид делото за убийството на бившия прокурор Николай Колев, за което в Страсбург приеха, че дори при съмнения за подбуждане към убийство, не е имало кой да разследва тогавашния главен прокурор.