Ако не искаме България да е "втора класа"

Ако не искаме България да е "втора класа"

Един призрак броди из Европа - призракът на "двойния стандарт". Така, както навремето комунистите обещаваха окончателна еманципация на онеправданите и изчезването на класите, така днес и борците срещу "двойния стандарт" се грижат да няма "втора класа" - всички трябва да са в първа! Егалитарното знаме на Просвещението изглежда отново развято. "Какво по-хубаво!" би възкликнал един незапознат с контекста марсиански социолог.

Само че дяволът се крие точно в контекста и детайлите. Така, както Марксовата концепция за "експлоатация" е съмнителна, така и самата дефиниция и употреба на понятието "двоен стандарт" са силно проблематични. Обикновено това понятие означава, че една общност е систематично дискриминирана и третирана по-зле от останалите. Аршинът за едни е един, а за други - по-взискателен.

България и "двойните стандарти"

Да започнем с българските начини на употреба на аргумента за "аршина":

- Италианската паста: българите са "втора класа", защото купуват италианска паста на цени по-високи от тези в Италия. Грешен аргумент – като се вземат предвид разходите за транспорт и търсенето на този продукт, разликата в цените става абсолютно обяснима.

- Цените в София и Лондон: цените на определени продукти в магазини от едни и същи вериги са по-ниски в Лондон, отколкото в София - ерго, българите са "втора класа". Отново сбъркан аргумент, който не отчита обемите на търгуваните количества - колкото са по-големи обемите, толкова са по-ниски цените. Понеже населението на Лондон е по-многобройно от това на цяла България, е съвсем логично там някои стоки да се търгуват в по-големи обеми от тези в София;

- Дизелът в България е "кръстен": вярно е, че горивата в България са с ниско качество и редовно запушват дюзите на возилата. Но затова сме си виновни сами - допуснали сме слаб контрол върху горивата, а той е изключително национален. Вярно е, че сме по-зле третирани, но аршинът си е наш собствен и никой друг не ни третира като "втора класа".

- Лешниците в шоколада: този аргумент е по-силен от останалите. Наистина е неприятно, когато под една и съща опаковка се крие различен продукт, а само в ситния шрифт е казано, че в него има два лешника по-малко. Вярно е, че този продукт е по-евтин от другия с повечето лешници, но все пак е някак обидно. По принцип там, където покупателната способност е по-ниска, или ще се купува по-малко, или ще се купува по-евтиното - така че не е чудно, че фирмите се опитват да се нагодят към тези реалности. Представете си обаче, че те сменят сегашната си политика и започнат да произвеждат изцяло различни продукти за Източна Европа - да кажем шоколад "Пенка", който има два лешника по-малко от шоколад "Милка". Дали тогава борците с "двойния аршин" ще са доволни?

Така, както Маркс "открива" в баналните принципи на търсенето и предлагането "заговор" срещу пролетариата, така и борците срещу "двойните стандарти" са конспиративно настроени. Във всяка пазарна флуктуация, във всяко преследване на пазарен интерес, те търсят пъклен план за дискриминация и системна доминация срещу себе си.

По подобна логика (която сякаш е взета от версия на "Капиталът" за детската градина) в България "патриотите" направиха от един доста тривиален спор за превозвачите и "пакета Макрон" национална кауза за еманципация на България и Източна Европа. Вместо да се перчат в студията като борци против европейския "двоен стандарт" обаче, би било добре да търсят съюзници в Европа. В крайна сметка с един среднощен разговор с Макрон и Меркел българският премиер Борисов постигна повече, отколкото телевизионното революционерстване на всички гласовити евродепутати.

"Двойният стандарт" и Доналд Тръмп

Злоупотребата с "двойния стандарт" не е българска особеност, а е световна мода. Американският президент е убеден негов привърженик и в негово име повежда търговска война с останалия свят. Според Тръмп американците са третирани нечестно - те купуват стоките на другите, които не отвръщат със същото и не купуват достатъчно "произведено в Америка". Това ако не е "двоен стандарт", здраве му кажи! За да се бори с тази "несправедливост", Тръмп повежда политика, която плаши дори и най-върлите му почитатели в САЩ и по-света.

Подобно на повечето аргументи за "двойния стандарт", така и този страда от редица дефекти. Като начало: констатациите за търговските дефицити са спорни - според Меркел, ако услугите се добавят към стоките, САЩ имат позитивен търговски баланс с ЕС. Но това са детайли - по-важното е, че никой не може да предвиди какви ще са ефектите от една истинска търговска война върху световната икономика. Мнозина смятат, че такава война е била една от причините за Голямата депресия през 30-те години.

Примерът с Тръмп показва, че "двойният стандарт" и "Америка на първо място" са всъщност един и същ аргумент. Това е опортюнистичен по своя характер аргумент: в рамките на една глобализирана, световна система всеки трябва да защитава изключително своя интерес, ако трябва и с конфронтация. Българските "патриоти" възприеха тази тактика - те няма да излизат от ЕС, но в него ще гонят българския интерес до дупка. "Какво по-хубаво от това!" отново би възкликнал марсианският социолог.

Изборът на Европа

Проблемът с марсианското заключение е, че то отново е повърхностно. "Двойният стандарт" и "държавата X на първо място" са спрегнати аргументи, които илюстрират една истинска дилема. От една страна светът може да премине към система на национален егоизъм (или "суверенитет" за благозвучие), при която всяка държава се води единствено и само от собствените си интереси, като разчита основно на себе си за тяхната защита. Има ли мигрантска криза - всеки си затваря границите. Има ли търговски дисбаланс - всеки решава да налага наказателни мита. Има ли спор за превозвачи - излизаме от ЕС, но първо блокираме Брюксел с камиони.

В свят на национален егоизъм някои ще са много по-равни от други. САЩ, Германия и ЕС могат да си навредят един другиго, както и на целия свят. България ще може да навреди единствено на себе си и примерът със "заплахата" на превозвачите за "референдум за излизане от ЕС" е илюстрация на тази теза. Но проблемът е по-дълбок - светът на националния егоизъм вече се е случвал и той не е бил никак приятен.

Вторият избор на дилемата е националният егоизъм да бъде омекотен и модериран от наднационални структури, които разпределят благата и тежестите на принципна, по-справедлива основа. В Европа ЕС е основната наднационална структура, но подобна функция изпълняват и организации като Световната търговска организация, Съвета на Европа, ОССЕ, НАТО и т.н. Вторият избор предполага укрепването на тези организации и търсенето на колективни решения на проблемите. Меркел и Макрон в момента са политическите лидери, които застават зад този модел, но съпротивата на национал-суверенистите срещу тях нараства, включително в собствените им държави. Споразумението между Меркел и Макрон за общ бюджет на еврозоната е стъпка в утвърждаване на тяхната солидаристка логика, макар че много ще зависи от конкретиката на решението. Така или иначе този бюджет ще даде на еврозоната инструмент за колективно справяне с икономически кризи, с какъвто в момента тя не разполага.

В тази ситуация онези, които са наистина загрижени България да не остане "втора класа" член на ЕС, не бива да си губят времето с лешници и памперси, а е добре да се концентрират върху членството на страната в еврозоната. Това членство ще е реалната гаранция, че България ще се ползва от всички защити срещу глобален натиск от страна на световни опортюнисти, мегакомпании и международни рекетьори: т.е. че българите няма да станат жертва на нечий национален егоизъм, процъвтяващ в този край на Европа.

Парадоксът е в това, че най-гръмогласните борци срещу "двойните стандарти" са тези, които са и най-големите скептици по отношение на колективните форми на опазване на националните интереси. По уж "патриотични" подбуди те тласкат България към маргинализация в ЕС. А това е нещото, което със сигурност би я направило "второкласен член". Тоест - реалният риск за България е да се окаже "втора класа" заради прекалена борба с "двойния стандарт".

Още от Анализи и Коментари