Ако нещо пречи на успешното ни развитие, то не е валутният борд

Ако нещо пречи на успешното ни развитие, то не е валутният борд

Десетгодишното съществуване на валутния борд в България бе съпътствано от безпрецедентно нарастване на частната собственост, включително във финансовата система, пазарно поведение на стопанството и изключително ниво на търговска и капиталова интегрираност с развития свят. И ако не е сигурно, че тези добри неща са се случили благодарение на борда, то е сигурно, че той не им е попречил. Може да се докаже, че всички предишни режими на третиране на парите в България са пречели за постигане на горните успехи.

Този извод за ролята на валутния борд в България направи икономистът Георги Ганев, програмен директор в Центъра за либерални стратегии на конференция във вторник в София, посветена на десетте години, през които бордът функционира у нас. Форумът бе организиран от Институт „Отворено общество”. В него взеха участие сегашният гуверньор на БНБ Иван Искров, първият шеф на паричния съвет Мартин Заимов, членовете на УС на БНБ от времето на началните години на борда Румен Аврамов и Гарабед Минасян, банкерите Красимир Ангарски и Левон Хампарцумян, финансовият министър Пламен Орешарски, депутати, анализатори от рейтингови компании, икономисти, бизнесмени, гости от централните банки на балтийски страни.

Недоверието на българите към родните институции

Очевидно за всички, дори за критиците на борда, е, че той помогна за приближаването на страната до ЕС с натиска да се проведат съпътстващите мерки за подобряване на функционирането на икономиката, които бяхме длъжни да направим, смята Георги Ганев. Това води до тъжния извод, че валутният борд бе приет от българите заради пълното им недоверие в собствените им управници, допълни Ганев. Според него си струва да се замислим дали ако бордът бъде заменен от друга форма на парична политика, ще имаме вяра на властта, че няма да бъде пак плячкосвана централната банка.

Икономистите посочиха известните вече положителни страни на борда – фиксиране на валутния курс, което увеличи доверието в националната валута, рязко снижаване на инфлацията от свръхвисоките ѝ нива в края на 1996 и началото на 1997 г., финансова стабилност, успокояване на инвеститорите.

Заслугите на Виденов и Костов

Първият председател на паричния съвет Мартин Заимов напомни факт, който обикновено не се изтъква – че двама премиери имат заслугите за въвеждането на борда – Жан Виденов, чието сваляне осуети намерението му да въведе паричен съвет, и Иван Костов, чието правителство не само въведе борда, но и осъществи съпътстващите належащи структурни реформи. Заимов специално благодари на ролята на финансистите Красимир Ангарски и Пламен Орешарски за помощта им в подготовката за въвеждането на паричния съвет.

Не започнахме начисто в БНБ през 1997 г., там имаше достатъчно мръсни неща, за които съм си дал дума да не разказвам, каза Заимов. Той допълни, че екипът в БНБ по време на първите стъпки на борда е свършил трудната работа централната банка да излъчва само позитивни сигнали.

Първите атаки към борда за курса на лева

Бившият финансов министър в служебното правителство на Стефан Софиянски Красимир Ангарски припомни, че първите и най-силни атаки към валутния борд са за курса на лева. И той, и други икономисти, наречени на конференцията от шефа на Булбанк Левон Хампарцумян „интелектуалци в икономиката”, смятат, че опитите да се обяви курсът на лева към резервната валута (първо марката, после еврото) за нереален, са били по същество опити да се саботира бордът.

Икономистът от Института за пазарна икономика Димитър Чобанов огласи свое изследване, според което реалният курс на лева е близък до този, на който националната валута бе фиксирана към марката, респективно еврото.

Без пречки за конкурентоспособността на икономиката

Разпространено е учебникарско мнение, че паричният съвет пречи на конкурентоспособността, защото лишава от гъвкавост националната валута и при висок курс пречи на износа. В нито един модел на растежа обаче няма пари, а определящи са други фактори – работна сила, образование, организация, бизнес среда и др., каза икономистът Калин Христов, съветник на председателя на БНБ.

Ако искаме да сваляме курса на националната валута, за да стимулираме износа, и около нас същото правят и другите страни, ще се влезе в безкрайна спирала на инфлация, каза Христов. Той обобщи с две думи спора – бордът не пречи на износа.

Някои си фантазират за европейски заплати

В началото на конференцията финансовият министър Пламен Орешарски предупреди, че в условията на валутен борд трябва да се запази стабилна макроикономическа среда и да продължат структурните реформи. Той допълни, че правителството възнамерява да поддържа фискалните баланси на ниво, което не генерира допълнителни импулси за растеж на вътрешното търсене, но същевременно да не се ограничава растежът на икономиката и на производителността.

По думите му има хора, които са недоволни от постигнатия двуцифрен ръст на доходите и които си фантазират за европейски нива на заплащане при неотговарящ на евростандартите положен труд.

Критикува се намерението за въвеждане на безпрецедентно нисък за страна членка на ЕС пропорционален подоходен данък, като се пледира за още по-ниски равнища в отделните сегменти на личното корпоративно облагане, но се пренебрегват основополагащи правила за контрол върху работните заплати в губещи държавни предприятия, каза Орешарски.

Министърът не се нае да прогнозира колко ще е инфлацията в края на годината, но призна, че размерът ѝ ще е по-висок от заложения в макрорамката на бюджета.

Бизнесът: Външните шокове да се преодолеят с повече производство

Преодоляването на вътрешните и външните шокове, които вече се стоварват върху българската икономика, може да стане с поевтиняване и нарастване на производството, и по-умно инвестиране, заяви от своя страна председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Иво Прокопиев.

Данъчната и осигурителната политика и мерките на пазара на труда са основните инструменти, които ще осигурят нужната гъвкавост на икономиката на страната, която валутният борд отнема, посочи Прокопиев. Според него е нужно ново намаление на социалните осигуровки и на данъците, но не защото е жест към бизнеса, а защото е необходимост.

Опасенията на бизнеса са свързани с това, че хората, които вземат решение в икономиката, не разбират формулата на икономическия растеж и на българския икономически успех. Според Прокопиев това може да бъде твърде опасно. Той посочи, че основните вътрешни проблеми са инфлацията и търговският дефицит.

Същевременно назрява и опасността от световна криза от нов вид, която засега е само финансова. Кризата, според Прокопиев, може да засегне ключовия за България сектор на недвижимите имоти и свързаните с него строителство, туризъм и финансови услуги. Това би довело до сериозно забавяне на темпа на растеж на страната, изказа опасения шефът на КРИБ.

Още от Бизнес

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: