Изборите във Франция

Ако Оланд спечели...

Митинг в Париж в подкрепа на Никола Саркози

В предизборната надпревара във Франция канцлерът Меркел подкрепя своя политически приятел Саркози. Според социологическите проучвания обаче Оланд ще спечели изборите. Какви последици би имало това за Европа, задава реторичен въпрос в свой анализ "Дойче Веле".

Броени дни преди президентските избори във Франция известният френски публицист и икономист Никола Бавере поднася неособено приятни вести на сънародниците си. "Тези избори са последният шанс за Франция да се модернизира с демократични средства. Ако това не се случи, пазарите ще започнат да диктуват законите в страната още това лято", предупреждава той в най-новата си публикация.

Франция - следващата жертва на пазарите?

За кандидата на социалистите Франсоа Оланд това послание, изпратено до избирателите, идва в много неудобен момент. Може би заради това експертът на социалистите Жак-Пиер Гужон побърза да опровергае мрачния сценарий: "Франция няма проблем с финансовите пазари. Вярно е, че плащаме малко по-високи лихви в момента, но сме далеч от ситуацията, в която изпаднаха някои европейски страни."

И наистина би било невероятно да си представим Франция в ролята на нуждаеща се от спешни европейски помощи страна - доста страшен сценарий за кандидата на социалистите Франсоа Оланд, който самият има доста забележки към Европа. Така например той се обявява за ново преразглеждане на европейския фискален пакт и настоява за въвеждането на по-строги правила за нарушителите. В Берлин това звучи като закана - в крайна сметка този договор възникна по инициатива на канцлерката Меркел.

Рено Дехуз от парижкия Център за европейски изследвания смята обаче, че това послание на Оланд не е насочено към европейските партньори на Франция, а към избирателите вътре в страната. Според него решителните гласове, които биха осигурили на единия от двамата умерени кандидати победата на втория тур на 6 май, могат да дойдат само от крайните радикални и враждебно настроените към Европа избиратели по периферията.

За Никола Саркози това биха били привържениците на дясноекстремисткия Национален фронт, а за социалиста Оланд - избирателите на кандидата на "Левия фронт"и крайноляв популист Жан-Люк Меланшон. "Ако чуваме Оланд да говори за предоговаряне на европейския фискален пакт, то е защото той знае много добре, че с това ще се хареса на онези от френските избиратели, които на референдума през 2005 г. не подкрепиха новата Европейска конституция", разяснява Дехуз.

Вътрешнополитически сметки

Излиза, че обещанието за нов европейски фискален пакт е по-скоро трик за печелене на избиратели, отколкото истинско намерение за промяна в европейския курс. Това потвърждава и Жан-Свен Рителмайер от Френския институт за международни изследвания. "Все още не е много ясно накъде точно бие Оланд. Но в случая най-вероятно става въпрос за един символичен жест ", казва Рителмайер. Това би могло да бъде например някакъв допълнителен протокол за растежа и заетостта, с който да бъде допълнен фискалният пакт, подписан вече от Франция и още 24 други европейски държави. Всичко това са теми, които вече се обсъждат в Брюксел. Оланд обаче настоява новите мерки да имат същата тежест, както и въпросът за бюджетната дисциплина.

Също и по въпроса за политическата роля на Европейската централна банка (ЕЦБ) на Оланд не му е до сериозни битки. И по тази тема той по-скоро се опитва да изпрати верния сигнал към избирателите. Включително защото Германия е против всякакви резки движения тук и би блокирала всеки опит за законодателна инициатива в този смисъл. По отношение на ЕЦБ надеждите на Франция са свързани по-скоро с това: страната да продължи да има достъп до евтино международно кредитиране", казва и финансовият експерт Изабел Буржоа.

А какво ще се случи с тандема Германия - Франция, ако изборите бъдат спечели от Оланд?

Политическият анализатор от Германия Рителмайер казва: "Човек се нуждае от време, за да свикне с новите си колеги. Точно така беше и в началото между Меркел и Саркози. И тъй като личният характер играе голяма роля, отношенията между двамата в началото бяха доста сложни".

Що се отнася до характера, сдържаният Франсоа Оланд, който в тесни кръгове не пропуска да демонстрира чувството си за хумор, е дори по-близо до Меркел, отколкото темпераментният Саркози.

Остава само въпросът дали финансовите пазари ще бъдат достатъчно търпеливи да изчакат тандемът Оланд и Меркел да заработи.

Още по темата
  • 20 април 2012
Още от Свят

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: