Ако си оставил нещо в трезора на КТБ, забрави го

Корпоративна търговска банка (КТБ) фалира преди пет години. До днес делата, чрез които "виновните" трябваше да понесат отговорност, са доникъде. Процесът, по който е обвиняем Цветан Василев, започна наскоро, а делото за конфискация на имуществото му дори не е стартирало.

Освен тези две дела, от фалита имаше и редица други последствия, които трудно ще се заличат и след много години. Все още продължават делата, водени от синдиците на банката в опит да се събере нещо от имуществото. А има и други случаи – от затварянето на КТБ пострадаха хора, нямащи нищо общо нито с фалита, нито с евентуални схеми, довели до него, както твърди прокуратурата. Съпътстващи щети.

Типичен пример е историята на колекционера Игор Марковски. Когато през лятото на 2014 г. разследващите влизат КТБ, откриват около 300 негови картини, оставени там за отговорно пазене. За всичко това Марковски има сключен договор с опис на произведенията на изкуството. Те обаче са конфискувани, тъй като се смятат за веществено доказателство. Оттогава до днес, въпреки че съдът е отменил обезпеченията върху картините, той не може да си ги получи обратно.

Запор, отмяна ... и нищо

Запорът върху картините е наложен по искане на Софийската градска прокуратура, която очевидно ги смята за собственост на Цветан Василев и иска да обезпечи бъдеща евентуална конфискация на имущество. Марковски обжалва това решение. То е отменено още през 2016 г. от Софийския апелативен съд. Според мотивите към това решение е доказано, че картините не са на Василев и следователно върху тях не може да се налага запор, тъй като последствията се търпят от трета страна.

"Конфискацията следва да се обезпечава единствено чрез запорирането на вещи, които са собственост на обвиняемия, тъй като наказателната отговорност е лична", се казва в мотивите на съда.

Решението на апелативния съд обаче никога не е изпълнено. Междувременно в казуса се намесва антикорупционната комисия (КПКОНПИ), която завежда дело за конфискация срещу банкера Василев.

Незаконно придобито имущество?

Картините са част от вещите, описани по делото за конфискация. Марковски вече трябва да доказва пред още един съд, че е собственик. Тук има поне два сериозни проблема. Първо, делото е огромно. Ищец по него е КПКОНПИ, а ответници – Василев и още 26 физически лица и фирми. Част от дружествата са офшорки. Простичко казано – само призоваването на всички страни по делото би отнело ужасно много време, камо ли ефективното им участие в процеса.

Има обаче и още един проблем. Този процес, висящ пред Софийския градски съд (СГС) от 2016 г., в момента е спрян. Причината е преюдициално запитване от СГС до Съда на Европейския съюз в Люксембург. Той трябва да отговори дали българският закон за конфискация отговаря на европейските правни стандарти. Отговор все още няма, тече размяна на кореспонденция.

Но дори и да не беше това запитване, пак никой не може да каже кога реално би започнал процесът за конфискация, за да може Марковски да се включи. Така перспективата да си върне картините чрез това дело е доста несигурна и далечна във времето. Вече три години дори първата инстанция не може да даде начало на процеса.

Един съд, втори съд...

На базата на решението на апелативния съд от 2016 г., с което са отменени запорите, Марковски се опитва да си вземе картините от самата КПКОНПИ. Не получава никакъв отговор и завежда дело срещу мълчаливия отказ на комисията. Последователно и Административният съд София-град (АССГ), и Върховният административен съд (ВАС) отхвърлят жалбата му.

В мотивите на първата инстанция е записано, че няма проблем в отказа на КПКОНПИ да се произнесе по искането на Марковски. Причината е, че има висящ съдебен спор за конфискация пред градския съд, където той би могъл да предяви претенциите си за собственост.

"По делото не е известно, но в случай, че има такива, искането за отмяна на наложени предварителни обезпечителни мерки, следва да бъде отправено до компетентния съд – СГС, който евентуално ги е наложил. Освен, че Комисията не разполага с такива правомощия, при произнасянето (непроизнасянето) по искания за отмяна на наложени от съда обезпечения, тя не действа като административен орган", се казва в мотивите на АССГ.

Абсурдното е, че такива обезпечителни мерки (запорът) вече са налагани и отменени. Окончателно – още през 2016 г. Но по друго дело, заведено по искане на прокуратурата. А това за конфискацията е инициирано от КПКОНПИ, но към момента е спряно заради преюдициалното запитване. Това решение е потвърдено от ВАС.

В крайна сметка се оказва, че отмененият окончателно запор е без никакво значение, тъй като междувременно се е появило ново дело. То обаче е спряно. Неясно докога. А още от началото е ясно, че картините не са на Цветан Василев. Междувременно годините си минават.