Германският посланик Матиас Хьопфнер:

Ако трябваше да дойде днес в България, всеки трети германски инвеститор не би го направил

Напред стои въпросът за прозрачността и концентрацията на собственост в медиите, набляга отново дипломатът

Матиас Хьопфнер, посланик на Германия в България. Сн. БГНЕС

Все още германските инвеститори считат дефицитите в съдебната система, в правната сигурност и функционирането на администрацията, както и непрозрачността при възлагането на обществените проекти за слабости на страната ви като място за инвестиции. Това заявява в интервю за БГНЕС германският посланик в България Матиас Хьопфнер.

"Ако към това се прибави впечатлението за прекалено мудно и селективно разследване на икономически престъпления в ущърб на отделни инвеститори, това вече изпраща доста негативен сигнал към инвеститорите", обяснява той и обръща внимание на проучване, според което германски предприемачи наблюдават дори влошаване на борбата с корупцията у нас.

"Една трета от запитаните германски инвеститори по-скоро не биха инвестирали повторно в България, ако днес трябваше да вземат това решение. Докато в предишно подобно запитване само една пета от анкетираните са били на такова мнение. Това е повод за загриженост", заявява дипломатът.

Помолен да даде препоръки за разрешаване на съществуващите проблеми, Хьопфнер обяснява, че "структурните реформи, които се извършват, трябва да продължат действително да се извършват".

"Имам предвид в правосъдната система, вътрешните работи, административната реформа, електронното правителство. И тези реформи трябва да създават впечатлението в обществото, че има динамика в тях, а не че съществува стагнация, тъй като в такъв случай това би било контрапродуктивно като цяло за развитието и, респективно, за отношението на инвеститорите към страната ви", обяснява дипломатът. С уговорката, че иска да каже и нещо положително, с едно изречение германският посланик отбелязва доброто влияние на развиващата се инфраструктура в България.

Хьопфнер намира за окуражаващо и зараждащото се в страната гражданско общество.

"Демокрацията в нито една страна не е автоматизъм, тя трябва непрекъснато да се развива и поддържа в демократичното ежедневие. Никоя страна обаче не е защитена от появата на авторитарни сили, които биха се опитали да оспорят демокрацията или да я застрашат, да я подложат на опасности. Това се отнася и за Германия. Ето защо е толкова важно да има функциониращо гражданско общество, да съществува непрекъснат гражданско-обществен мониторинг", казва в интервюто дипломатът.

"Радостно е, че развитието на българското гражданско общество в последно време е все по-динамично и не се страхува да надигне глас в много оспорвани дебати. Силното и будно гражданско общество, комбинирано със силните и независими медии са вече гарант за жизнена и здрава демокрация и обратното, всеки един дефицит в тези области отслабва демокрацията", продължава той.

По темата за независимостта на медиите, за която неведнъж е говорил, посланик Хьопфнер отбелязва отново, че "се забелязват сериозни дефицити в българския медиен ландшафт".

"Това бе установено от различни изследвания, особено открояващо се от тях е изследването на Репортери без граници, които в годишната си ранглиста за свобода на медиите за пореден път понижиха мястото на България. И ако малко преди присъединяването на България към ЕС (през 2007 г. - бел. ред.) тя беше поставена на 35-то място, сега страната е на 80-то място в тази класация", привежда пример дипломатът.

"Европейската комисия също се обърна чрез писмо на еврокомисар Нели Крус към българското правителство по този въпрос. Някои мои колеги, посланички и посланици, също взеха отношение. Следователно очевидно не става дума само за мнението на германския посланик", припомня той.

"Ако трябва да обобщя, ми се струва, че на преден план стои въпросът за прозрачността и концентрацията на структурите на собственост на медиите в страната, както и индикациите за автоцензура на журналисти и много купени публикации", дефинира проблемите Хьопфнер.

"Така че със сигурност не съществува една-единствена мярка, която би могла да реши всичко това. В повечето държави с независима, многопластова преса има комбинация от законова регулация и саморегулация на медиите. В Германия, например, имаме добър опит с резервирано държавно регулиране, което се ограничава само върху централните параметри на осигуряването свободата на медиите, то задава рамката. А акцентът е поставен върху саморегулацията на медиите", обяснява той.

"Германските политически фондации в София работят от доста време съвместно със своите български партньори и се опитват да предложат примери за деликатна законова регулация. Разбира се, много е важно да има и силно изразена професионална етика и морал и ясни стандарти за качеството на журналистите, чието спазване да се контролира от ефективна институция за саморегулация. Без такива общовалидни правила медиите не могат да изпълняват пълноценно своята важна функция за демокрацията като т. нар. Четвърта власт", заключва посланикът.

Споделяне
Още от България