Ако във Франция победят евроскептиците, България и Румъния ще трябва да почакат

Последните допитвания сочат, че евроскептиците във Франция имат лека преднина. Петдесет и два процента от анкетираните не одобряват европейската конституция. Референдумът по въпроса ще бъде през май.

В източноевропейските държави анкетите сочат, че еврокритиците също имат преднина. Една година след приемането на държавите от Централна и Източна Европа преобладаващата част от "новите европейци" са изтрезнели. Въпреки това в края на тази седмица те ще празнуват разширяването.

Напразно обаче ще търсите допитвания за приемането на България или Румъния в ЕС. При това Европейският съюз съвсем наскоро реши да приеме двете държави след 20 месеца.

За България и Румъния се знае малко и се говори с клишета

Дракула, Чаушеску, Черно море, мафия и просещи румънски деца - България и Румъния са далечни страни, за които се знае малко, но затова пък има много клишета. Двайсет месеца могат да изглеждат дълъг период, но в този случай те ще минат твърде бързо.

В страните членки на ЕС цари чувство на неясен страх от разширяването. Защото то ще промени Европейския съюз много повече, отколкото онази вълна, чиято първа годишнина се празнува в края на седмицата. Естония, Полша, Унгария - едва след приемането на държавите между Дунав и Нарва Европейският съюз се превърна в истинска обединена Европа. Членството на България и Румъния отново ще отвори вратата - за приемането на Турция.

Наистина между Рига и Будапеща в продължение на 40 години господстваше обществена система, която бе несъвместима със западните ценности. Какво обаче са 40 години на фона на една християнска култура, която за хиляда години превърна Европа в това, което е? Тази Европа не може да бъде описана без битката край Чудското езеро, където след поражението на кръстоносците бе спряно разпространението на католическата вяра на изток, без изхвърлянето на двамата пратеници на княза на Бохемия Фердинанд през прозореца на Пражкия замък, дало началото на Трийсетгодишната война, без Австроунгарската империя.

При Румъния и България случаят е различен. Тяхната история се базира на православието, на онази вяра, която определя себе си като права. Корените на тази религия са във Византийската империя, а нейният център е Константинопол, който днес се нарича Истанбул. България с нейните осем милиона население е смятана за център на славянското православие. Румънската православна църква с 20 милиона членове е втората по големина в света.

Наистина младите елити на България и Румъния се ориентират към западните ценности, но тяхното културно самосъзнание се базира на православната традиция.

Стратегическият замисъл е далеч зад приемането на двете страни като културно обогатяване

В този смисъл приемането на двете страни трябва да бъде приветствано. Европа ще се обогати с онова културно самосъзнание, което досега бе представяно само от едно гръцко малцинство. Ако предишните разширявания означаваха културно задълбочаване на европейската идея, това ще е културно обогатяване.

Европейските стратези са го премислили добре. Ако успее интеграцията на България и Румъния, те ще имат още един аргумент за приемането на Турция. Ако православният мироглед може да бъде интегриран в Европа, защо тогава общността да не бъде достатъчно силна за 80-те милиона турци? А и в крайна сметка България и Румъния са наследници на онази Османска империя, която е в центъра на турската история.

Германските консерватори осъзнават тази връзка. Лидерът на Християнсоциалния съюз (ХСС) Едмунд Щойбер поиска от канцлера Герхард Шрьодер да проучи по-добре въпроса за присъединяването на България и Румъния и да го отложи. По  ирония на съдбата в момента той е длъжен да се съобразява с липсата на обосновани аргументи по въпроса за разширяването. Никога досега сред германските интелектуалци не е имало дискусия за приемането на нови страни. А мотивите се свеждат до очакването, че България и Румъния така или иначе няма да успеят да изпълнят предписанията на Брюксел за 20 месеца.

А ако все пак успеят? Референдумът във Франция също ще бъде решаващ в това отношение. Всъщност французите не гласуват за новата европейска конституция, а по-скоро, макар и косвено, за европейската политика на разширяване. Именно правителството в Париж се застъпваше преди това в Съвета на министрите за стария си съюзник Румъния. Ако във Франция победят евроскептиците, България и Румъния ще трябва да почакат.