Ако задействат процес на импийчмънт срещу Тръмп, демократите може да се окажат най-губещата страна

Ако задействат процес на импийчмънт срещу Тръмп, демократите може да се окажат най-губещата страна

Дали това е началото на края на президентското управление на Тръмп?

В петък федерални прокурори пуснаха две бомби. Първо прокурорът за Южния окръг на Ню Йорк внесе искане за присъда на бившия личен адвокат на президента Тръмп Майкъл Коен, в което заявява като факт, че самият президент е бил замесен в плащане на пари срещу мълчание на две жени, с които се твърди, че е имал интимни връзка. После кабинетът на специалния прокурор Робърт Мълър публикува документ, в който се казва, че бившият ръководител на предизборния екип на Тръмп Пол Манафорт е дал лъжливи показания пред прокурори дори след като се е съгласил да съдейства на разследването.

За наблюдателите, които се надяват правителството да се провали, тези документи се прибавят към растящата купчина от примамливи намеци за такава възможност. Остава обаче твърде дълъг път от тези документи до вратата на президента и пътешествието вероятно ще е опасно за всички участници.

Опасността за Тръмп е очевидна: прокурорите да го свържат с достатъчно сериозни нарушения за задействане на импийчмънт и това да се подкрепи от демократите, които през януари поемат контрола над Камарата на представителите. Дори ако Тръмп успее да задържи достатъчно републикански гласове в Сената, за да избегне сваляне от длъжност, процедурата вероятно ще бъде унизителна.

Импийчмънтът ще е опасен и за републиканците в Сената. Лидерът на мнозинството Мич Макконъл е факир при използването на процедурните хватки, за да защити съпартийците си от неприятни гласувания. Ако обаче Камарата на представителите импийчне президента, Макконъл не може просто да откаже вот по въпроса. Което значи, че ако Тръмп бъде импийчнат, всеки сенатор републиканец ще трябва да се аргументира защо гласува за сваляне на президент, който продължава да е популярен сред голяма част от републиканските избиратели, или защо го подкрепя независимо от прегрешенията, които са го довели до процедура за импийчмънт.

Някои от тези сенатори, като Линдзи Греъм, ще бъдат преследвани от изказванията си, в които настояваха президентът Бил Клинтън да бъде импийчнат преди две десетилетия. Мнозина други ще трябва да се съобразят с предградията, където избирателите се ориентират все повече към демократите с всеки следващ неприятен туит на Доналд Тръмп - те вероятно биха реагирали отрицателно на всяко провинение, което може да предизвика импийчмънт на президента. Малцина са сенаторите републиканци, които биха искали да ядосат тези избиратели със защита на поведението на президента. Те обаче няма да са склонни и да разгневяват привържениците на Тръмп от селските и крайградски райони като хвърлят президента на вълците.

Най-голямата опасност обаче може да е тази, пред която са изправени демократите: разследванията да не съберат достатъчно доказателства за оправдаване на импийчмънт, но демократите въпреки това да импийчнат Тръмп. Ако разследването на Мълър завърши без надеждна пряка връзка между президента и руската намеса в изборите от 2016 г., редовите демократи въпреки това ще настояват той да бъде импийчнат заради нарушенията на правилата за финансиране на предизборни кампании, които прокурорите свързаха с плащанията на пари в замяна на мълчание. Ако тези активисти са достатъчно гласовити, може да се стигне до импийчмънт просто защото никой конгресмен демократ няма да иска той да е носителят на лошата новина за симпатизантите.

Резултатът ще е повторение на импийчмънта на Клинтън, с тази разлика, че всеки отбор ще е от другата страна на полето. Демократите ще си имат собствени проблеми тип "Линдзи Греъм" - сенаторът Чарлс Шумър и конгресменът Нанси Пелоси ще се опитват да обяснят защо поведението на Тръмп е по-лошо от това на президент, който е правил секс с 22-годишна стажантка в Белия дом, а след това е прикрил аферата с лъжесвидетелстване. Тези аргументи обаче, без значение колко умело се представят, няма да се приемат добре извън идеологическото пространство на левицата. Обяснението, че всичко се е променило с появата на движението #АзСъщо, няма да е от особена полза.

Ако настояването за импийчмънт е заради законовите нарушения за прикриване на сексуално осъдително поведение вместо заради руската намеса в изборите, то вероятно ще има обратен ефект, точно както импийчмънтът на Клинтън направи лоша услуга на републиканците. Демократите могат благопристойно да повтарят, че се тревожат заради предизборното финансиране, а не заради сексуалните забежки, но в очите на обществеността дебатите ще са заради секса. А макар и #АзСъщо да е променило сметките във Вашингтон, из цялата страна все още има милиони не толкова политически ангажирани гласоподаватели, които не се вълнуват особено от политиката на идентичността и не държат Конгресът да се разрови в сексуалното минало на президента. Ако се стигне дотам, демократите вероятно ще съжаляват.

Да, това е цял низ от "ако". За жалост никое от тях не може да се реши докато Мълър не разкрие обхвата на възможните нарушения. В момента почти единственото сигурно нещо е, че 2019 ще е една от най-грозните и гневни години в историята на САЩ.

По БТА

Още по темата
Още от Свят