Ако Западът продължи да игнорира страховете на източноевропейците

"Човекът е склонен да възприема като естествен реда, в който живее" - по този начин през 1951 Чеслав Милош обобщава трагичния опит на военното поколение в Европа. Големият полски писател и носител на Нобелова награда за литература пише и това: "Къщите, покрай които минава на път за работа, той възприема по-скоро като естествени скали, отколкото като дело на човешката ръка… И не може да си представи, че на улицата, която добре познава, на улицата, където дремят няколко котки, а децата са улисани в своите игри, един ден може да се появи конник, който лови хората с ласото си… Казано с две думи: той се държи като Чарли Чаплин във филма "Треска за злато", който тича напред-назад в бараката, опасно увиснала на ръба на пропастта".

Повратни времена

За европейците ЕС беше подобен, напълно естествен свят. Но това вече не е така. В края на 2016 мнозина европейци изпаднаха в отчаяние, тежко ударени от Брекзита и обезверени от победата на Тръмп в американските избори. И се наложи убеждението, че времената на ЕС са отминали.

Сега, девет месеца по-късно, настроението вече е друго. Изборната победа на Тръмп и действията му в Белия дом накараха много европейци да преоткрият ценността на европейския проект. А победата на Макрон във Франция, който спечели изборите с една горда проевропейска платформа, убеди мнозина, че Евросъюзът получава втори шанс, от който ще се възползва по най-добрия възможен начин. Последният Евробарометър регистрира обрат в обществените нагласи в полза на ЕС и на общата валута. Окуражаващи са и икономическите показатели в Европа.

Ала въодушевлението от лятото на 2017 може да се окаже точно толкова мимолетно, колкото и отчаянието в края на 2016. "Звездният миг" на Макрон наистина сериозно промени настроенията в Европа, но той не реши нито един от проблемите, които в момента раздират ЕС. Да, надяваме се, че с обединени сили Франция и Германия ще успеят да прехвърлят мост над разлома, който възникна между европейския Север и европейския Юг по време на финансовата криза. В същото време обаче има признаци, че все повече се разширява разломът между Изтока и Запада, възникнал заради бежанската криза.

Парадоксът

Според допитванията, по въпроса за бежанците и мигрантите мненията на запад и на изток в момента сякаш леко се сближават: западните общества вече са по-угрижени и скептични, докато средноевропейците посмекчиха позицията си в сравнение с миналата година. Парадоксът обаче е в това, че тъкмо на този фон напрежението между Изток и Запад сякаш ескалира.

Миналия месец унгарският премиер Виктор Орбан заяви съвсем ясно: "Преди 27 години ние в Средна Европа вярвахме, че Европа е нашето бъдеще. Сега обаче чувстваме, че ние сме бъдещето на Европа". Няколко седмици по-късно, след като във Варшава разкритикуваха плановете му за реформи на трудовия пазар, френският президент Макрон отговори с думите: "Позицията на една държава, която е решила да се самоизолира в Европа, по никакъв начин няма да застраши постигането на един много амбициозен компромис".

В обобщение можем да кажем, че от една страна политическите лидери на Средна Европа вече не смятат ЕС и неговите ценности за модел, достоен за подражание. От друга страна фактът, че средноевропейците си избират хора като Виктор Орбан или Ярослав Качински, дава на западноевропейците повод да игнорират легитимните страхове на своите средноевропейски съседи. Защото последните с основание се опасяват, че ако не бъдат съпътствани от определени политически инициативи, някои от предлаганите реформи ще увредят конкурентоспособността на средноевропейските икономики.

Не е трудно да предскажем, че сблъсъкът между средноевропейските правителства, които загърбват нормите и ценностите на ЕС, и западноевропейските правителства, които загърбват интересите на Средна Европа, може да срине Евросъюза точно в момента, когато мнозинството европейци отново му гласуват доверие.

Нови стени

Хората в източната част на ЕС все още са най-горещите привърженици на Евросъюза, но въпреки това у тях вече се надигат съмнения относно предимствата на европейската интеграция. Днес между Изтока и Запада се издига не само стената, която разделя безразличието и съпричастието към съдбата на пристигащите бежанци - те са разделени и от въздействието, което отварянето на границите упражнява върху бъдещето на Източна Европа.

Дълго време хората смятаха, че тъкмо отворените граници са най-важната промяна, настъпила след 1989 година. Днес, когато милиони източноевропейци тръгват да следват, да работят и да живеят на Запад, онези, които са решили да останат в страните си, изпитват нарастващи опасения, че свободата на придвижване и на усядане в ЕС все повече отваря ножицата между доходите в различните европейски държави.

Парализирани от демографските си страхове, много източноевропейци възприемат отворените граници най-вече като шлюз, през който потенциалното благосъстояние на Изтока изтича в западна посока. И мнозина се питат защо страните им да инвестират в образование, след като в крайна сметка от това най-много ще спечелят западноевропейските общества.

Брюксел, Берлин и Париж с пълно основание критикуват авторитарния курс, поет от някои източноевропейски държави. Те обаче не бива да използват Орбан и Качински като претекст, за да игнорират новопоявилите се страхове на Средна Европа за собственото ѝ бъдеще вътре в ЕС.

*Иван Кръстев е директор на Центъра за либерални стратегии в София и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена. Негови анализи редовно излизат в "Ню Йорк Таймс". Това есе е написано специално за Дойче Веле.