Активи от "Южен поток" отиват за газовата ни мрежа и хъба

Активи на дружеството "Южен поток България" може да се използват за разширяването или модернизирането на българската газова мрежа, както и за реализацията на проекта за газов хъб край Варна, заяви вицепремиерът по икономическите въпроси Томислав Дончев в отговор на питане на депутатите от гражданската квота на Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов по време на петъчния парламентарен контрол.

От думите му стана ясно, че това е една от причините България да не бърза да подава съдебен иск срещу "Газпром" за прекратения проект за газопровода по дъното на Черно море, а да се опитва да реши нещата по друг начин.

Спирането на проекта "Южен поток" бе обявено в края на 2014 г. от руския президент Владимир Путин, но България продължи да работи по него с издаването на разрешителни. В момента дружеството "Южен поток България", създадено на паритетет принцип от "Газпром" и "българския енергиен холдинг" за сухопътното трасе през наша територия, има земи и сервитутни права за над 20 млн. лв. Отделно има съоръжения за още толкова. Акционерите в проектната компания наскоро решиха за започнат преговори по разваляне на договори за българското трасе, което в комбина с  разтрогването на контракти за морския участък прави процеса по закриване на проекта необратим.

Дончев обаче обясни в парламента, че досега за реализацията на проекта "Южен поток България" е изхарчила само малко над 55 млн. лв., което е нищожна част нафона на капитала на дружеството от 446.4 млн. лв. Той посочи, че от 2010 г. досега БЕХ е внесъл за своята една втора от капитала 198.8 млн. лв., а във фонд "Резервен" на компанията са постъпили 24.4 млн. лв.

Част от направените разходи не са само разходи, но и актив - вещни права, сервитути, планове, които при определени сценарии биха могли да се използват за други инициативи по разширяването или модернизирането на газопреносната мрежа на страната, заяви вицепремиерът. Той каза още, че част от оборудването за спрения проект може да се използва за изграждането на газоразпределителния център край Варна.

За да стане това обаче, БЕХ трябва да се споразумее със съакционера си "Газпром" за оценка и разделяне на дълготрайните материални активи, за да може да ги ползва за други нужди. Това е напълно възможно доколкото плановете на правителството са бъдещият газоразпределителен център да е на територията, където се планираше да излиза подводната тръба на "Южен поток" и да тръгва сухопътното трасе. В момента страната ни проучва съвместно с Европейската комисия дали е икономически и финансово изгоден хъбът, както и кои са възможните доставчици.

Българската страна продължава да разчита на една, две или повече руски тръби в Черно море за захранването на газовия хъб, стана ясно от думите на Томислав Дончев.

Той обясни, че в момента текат усилени разговори в Европейската комисия по този проект и следващата седмица ще има още една среща за изготвянето на анализа за проекта. България разчита да получи еврофинансиране за него по плана "Юнкер". По представени преди година разчети неговата цена ще е около 2.2 млрд. евро.

България е най-засегната от случилото се с проекта "Южен поток", тъй като е първа на трасето, и че от чисто политическа гледна точка тя се оказа в епицентъра на събитията, освен чисто икономическите щети, коментира още Дончев. Той допълни, че усилията в момента са да бъде извадено рационалното зърно, в което има икономическа логика и без конфликти с европейското законодателство да бъде реализирано. Нне всички действия трябва и могат да се коментират публично, каза веципремиерът.