Акция "хранителни добавки" може да се окаже провалена мисия

Масови проверки на магазини, аптеки, складове, производители и дистрибутори за наличието на опасни хранителни добавки и нередности при продажбите обяви преди дни Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ). Инспекторите ще следят и за подвеждане на клиентите чрез приписване на лечебни свойства на хранителните добавки, като след края на акцията БАБХ трябва да предпише на агроминистъра специален регламент за тяхната продажба.

През последните години продажбите на тези продукти постоянно растат, дори и по време на криза. В същото време асортиментът е много богат – от мултивитамини на световноизвестни фармацевтични компании, през различни продукти за фитнес и активно спортуващи, до екзотични препарати за отслабване и “лечение на рак“.

 

Многото видове добавки, които се разпространяват през най-разнообразни канали, силно затрудняват контрола върху продажбите им и не е тайна, че се продават и продукти със съмнителен състав. В най-добрия случай те може да не окажат желания от консуматора им ефект, а в най-лошия – да увредят тежко здравето му. Затова контрол на пазара със сигурност e нужен, въпросът е как се упражнява. Спорно е обаче, че с наличните методи и ресурси и най-вече с поставените цели това ще се случи.

 

Проверката на етикети не е ефективен контрол

 

Както от агенцията по храните обявиха, проверките на хранителните добавки ще са най-вече на етикетите на продуктите и дали те претендират, че предпазват и лекуват. Ще се следи и дали производителите имат необходимото за целта оборудване, водят ли документация, но не и какво всъщност слагат в добавките.

 

Отразените в тв репортажи проверки до момента са основно в аптеки и дрогерии и навсякъде като нарушение бяха показани опаковки, в които се обяснява, че продуктът има определени свойства и спомага за едно или друго. Досега не беше показан нито един случай на добавка с вложени забранени вещества или на продукт с неразрешени пропорции на съставките.

 

В момента има законово изискване да се уведомяват здравните власти при пускане на нови добавки на пазара, има и заложени критерии за съставките на хранителните добавки - максимално допустимите количества витамини и минерали, има и забранителен списък с растителни екстракти и вещества, които не могат да бъдат влагани в добавките. Има и изисквания за етикирането на добавките, където подробно трябва да бъдат описани съставките, препоръчваната дневна доза, предупреждения тя да не се надвишава и продуктът да не се използва като заместител на разнообразното хранене и др. Когато не отговарят на тези изисквания търговията с тези добавки се забранява.

 

Добавките не трябва да се рекламират със здравни претенции – т.е., че лекуват или да внушават, че подобряват здравето, тъй като не са лекарства, а храни. И в момента обаче има много храни, които предявяват здравни претенции като млека, зърнени закуски и др, но все още никой инспектор на БАБХ не е влетял в супермаркета, за да ги изземе.

 

В същото време страната ни не разполага с лаборатория, която да изследва дали продуктът съдържа написаното на етикета и се налага проби да бъдат изпращани за анализ в чужбина, което е скъпо и не може да се прави постоянно. Така продукт без здравни претенции, но с невярна информация какво съдържа, спокойно може да бъде подминат от проверяващите органи. Освен това често добавките със здравни претенции са витамини и препарати на големи компании или билкови продукти, които са минали през контрола на международно признати лаборатории. В този смисъл те са далеч по-безобидни от други препарати, които нямат здравни претенции, но съдържат непозволени вещества или пропорции, които не са указани.

 

Разбира се, има и билкови продукти, които претендират, че лекуват рак и това е незаконно, но методите за печалба от отчаяните от здравната система са много. Различни схеми функционират от години и до момента не е известно някоя от тях да е пресечена, а постоянно се появяват нови.

 

Така че изрядните опаковка и етикет не винаги означават изряден продукт, но от агенцията по храните избират да се занимават с етикетите, защото е най-лесно и е по силите им.

 

Пазар за стотици милиони левове

 

В същото време търговията с добавки е печеливша дейност, така че ниските глоби едва ли биха стреснали нарушителите. Санкциите за нарушение са 500 лева при първо нарушение и 1000 лв. при второ плюс забраната за продажба.

 

По данни на анализаторската компания IMS Health за 2010 година приходите от добавки са 132 млн. лева и то само в аптеките, а най-търсените добавки са мултивитамините и продуктите за грижа за ставите.

 

Въпреки прогнозите, че кризата ще удари този пазар, това не се случи и продажбите продължават да бележат ръст. Стойността на продадените в аптечната мрежа хранителни добавки през първата половина на 2011 година достига 78 млн. лева.

 

Търговията в Интернет почти не се следи

 

За оборотите от продажба на добавки в Интернет може само да се гадае, а схемите за продажба на продуктите са разнообразни.

 

До миналата година е-търговията с хранителни добавки бе забранена, но режимът бе либерализиран и в крайна сметка ограничени бяха само лекарствата по лекарско предписание. Медикаменти, отпускани без рецепта, се продават в интернет, но само през сайтовете на аптеки и дрогерии. Дори когато законът забраняваше интернет търговията с добавки обаче тя процъфтяваше.

 

По-големите сайтове за продажба на добавки у нас имат адрес за контакти, адрес на складовете, телефони и е посочено материално отговорно лице, но при други липсва каквато и да било информация, а фигурира само форма за обратна връзка. Така дори БАБХ да реши да инспектира е-продавачите, ще може да провери малка част от тях. Интернет търговията обаче и не фигурира в целите, които си е поставила агенцията.

 

Освен това потребителите пазаруват и от чужди сайтове. Здравното министерство периодично предупреждава за опасни добавки на международния пазар, когато получи съобщение от Системата за бързо съобщаване за наличие на опасни храни на пазара (RASFF) на Европейския съюз.

 

Аптеките: Проблемът не е в нас и големите магазини

 

Николай Костов от Асоциацията на собствениците на аптеки, коментира пред Mediapool, че проблемът с добавките не е в аптеките и в големите търговски вериги, защото контролът там е сериозен.

 

“Но съм чувал, че извън тях, се продават доста нерегламентирани, влезли по нередовен начин добавки. Има проблем, но с подобни инцидентни акции пазарът не може да бъде дисциплиниран, още повече у нас няма лаборатория за изследване но добавките и пробите се изпращат в чужбина, което е много скъпо. Когато на опаковката пише, че съдържа определено количество от дадено вещество, вие трябва да сте сигурна, че това е така. А не да давате пари като за 1000 милиграма, а вътре да има 100 милиграма“, коментира Костов.

 

Според него проблемът не е в рекламите, че добавките лекуват.

 

“Досега не съм чул някой да казва, че хранителните добавки лекуват. Използват се други думи като “подпомага“, “подкрепя“ и по този начин внушението е същото, но те не нарушават закона. А ако има пропуск при етикетите на добавките, както се твърди, той е на агенцията, защото те се одобряват първо от тях“, посочи Костов.

 

Каталожната търговия и фитнеса не са по силите на агенцията

 

Освен през Интернет, сериозна част от търговията с добавки се извършва от фитнес салони и фирми за мултилевъл маркетинг и заради това упражняването на контрол е много трудно. Във фитнес салоните самите инструктори често са дистрибутори на продукти и получават процент от продажбите. За да продават добавки, фитнес студията трябва да са регистрирани по Закона за храните, но голяма част от тях не са и нямат отделно обособени магазини.

 

Проверката на всички фитнес салони в страната е невъзможна мисия за инспекторите от Агенцията по храните, а на практика всяко студио продава добавки. Отделно от това физически лица също продават такива продукти, без да са регистрирани никъде. Те си поръчват продуктите през Интернет от чужди сайтове и ги разпространяват чрез познати и обяви.

 

Отделно от това по неофициална информация у нас функционират 10 фирми за мултилевъл маркетинг, които продават добавките чрез свои дистрибутори и както дистрибуторите на козметика предлагат каталози на познати и колеги.

 

Върху всички тези начини на продажба Агенцията по храните трудно би могла да осъществи контрол, освен ако при проверките не попадне на складове, от които се зареждат търговците, ако изобщо купуват от там.

 

Търговци на едро внасят у нас и добавки с неразрешени пропорции на веществата, но нарочно не ги предлагат в аптеките и търговската мрежа, за да не бъде хванато нарушението при проверка. Те разчитат да пласират продуктите си по схема, върху която не се оказва контрола.

 

Съществува и практика лекарства да бъдат регистрирани като хранителни добавки, тъй като излиза по-евтино и значително по-лесно.

 

При този пазар, амбицията на БАБХ да упражнява контрол е похвална, но има опасност да се ограничи само до медийно изземване на опаковки от дрогерии и магазини. Това може и да носи популярност, но не спира достъпа на потребителя до опасни стоки. Дори да бъдат предложени законови промени след проверките, за каквито вече се чува, те само ще натоварят административната процедура за стремящите се да бъдат изрядни търговци, а непроследимите и сега схеми за продажба сигурно ще продължат да процъфтяват.

 

А най-добрият начин потребителят да се предпази е да търси повече информация, за продуктите, които приема.