Акцизът върху тока да отива за сметки на социално слабите

Парите, акумулирани от акциза върху електроенергията, да отиват в специален фонд, от който да се подпомагат сметките за електроенергия на социално слабите. Това предложи в петък компанията ЕВН, която снабдява с електроенергия Югоизточна България.

Така крайните цени на електроенергията ще се разтоварят от сегашните си социални функции, ръстът им няма да се задържа изкуствено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), а ще станат пазарни и може да се гарантират инвестициите в сигурността на електроразпределителната мрежа.

В момента акцизът върху електроенергията за битовите потребители е нулев, а на бизнеса излиза 2 лв. за потребен мегаватчас.

Ако всички потребители плащат акциз и с тези средства се подпомагат социално слабите, които наистина не могат да си покриват сметките за ток, пазарната среда в България ще е много по-прозрачна и предвидима, смята австрийската компания.

Вицепрезидентът на "ЕВН България“ Калина Трифонова посочи пред журналисти, че дори и да става въпрос за една стотинка от месечната сметка на всеки битов потребител, прибавено към приходите от вземания акциз от бизнес клиентите, може да се предприемат действия за реална социална политика към нуждаещите се, а не да се натискат тарифите за всички.

"В момента ядем АЕЦ "Козлодуй“ с цената на скъпотия за в бъдеще“

В момента цените на електроенергията в България не са реални, те са изкривени от евтината енергия от АЕЦ "Козлодуй“ и ТЕЦ "Марица Изток 2“, чиито ресурс в момента буквално ядем, тъй като в тарифите им не се отразяват амортизации и други разходи, заяви регионалният мениджър на компанията Йорг Золфелнер. Не може да купуваш миксирана електроенергия от НЕК на цена от 72 лв. за мегават, а през нощта да я продаваш за 18 лв., коментира той.

Трифонова допълни, че постепенно трябва да се изравняват цените на дневната и нощната електроенергия, тъй като в момента разликата между тях е много голяма.

"Ниските цени за всички са равнозначни на ниска ефективност на потреблението“, допълни Гочо Чемширов, шеф регулаторен мениджмънт в "ЕВН Електроразпределение“.

Според Золфелнер е порочна практиката нуждите на бита да се покриват изцяло с евтиния ток от АЕЦ "Козлодуй“, за да се държат цените ниски. Това означава, че в момента не се планира инвестиционен ресурс за нови мощности, допълни той.

"Построяването на АЕЦ "Козлодуй“ е струвало на тогавашното българско общество цената на ниските заплати, ограничено потребление и карането на "Лада“. Сега ние консумираме АЕЦ "Козлодуй“, без да се мисли за бъдещото поколение, което е застрашено от драстично поскъпване на тока, ако сега не се определят реални цени и не се потребява ефективно “, посочи Золфелнер, който е женен за българка и има две дъщери.

Хибриден пазар

От дружеството коментираха също, че в момента у нас не работи критерият за защитените потребители, регламентиран от Европейската комисия за домакинствата и фирмите с до 50 души персонал и оборот от 10 млн. евро годишно.

Тези клиенти получават електроенергия по определени от ДКЕВР цени, които са по-ниски от тарифите на свободния пазар, от който са длъжни да купуват по принцип стопанските клиенти.

"Ние да не сме НАП да ходим да проверяваме клиентите си какъв е оборотът им или броя на персонала“, каза Золфернер, обяснявайки как потребители злоупотребяват с дадената им от евродирективата защита.

"В момента имаме популиберализиран пазар, хибрид между регулирания и свободния“, допълни той. Затова от ЕВН настояват с поправки в Закона за енергетиката или в изцяло нов негов проект да се дефинират по нов начин защитените потребители и това да са само домакинствата и фирмите, които са присъединени на ниско напрежение.

Според дружеството всички останали клиенти трябва да си купуват ток от свободния пазар, но да има и доставчик, който да им осигурява електроенергия, докато те си търсят търговец от свободния пазар.

Това е т.нар. доставчик от последна инстанция, за който ДКЕВР предлага да е НЕК, но според ЕВН държавата трябва да обяви тръг за избор на такъв и след това да му се издаде съответната лицензия.

От компанията коментираха, че ако се регламентират по този начин нещата, фирмите няма да имат интерес да купуват продължително време тока си от доставчика от последна инстанция, тъй като неговата енергия ще е сред най-скъпите. Причината е, че този доставчик като няма планирани товари ще трябва да купува от най-скъпата енергия на производителите.

Золфелнер обясни, че практиката в Австрия е доставчик от последна инстанция да са регионалните електроразпределителни дружества, но те на практика почти нямат клиенти, тъй като фирмите предпочитат бързо да си изберат търговец за свободния пазар.

А защо не балканска енергийна борса?

От ЕВН настояха също за възможно най-бързо стартиране на борсовата търговия с електроенергия, която ще направи цените в отрасъла по-прозрачни. "Проблемът е, че дълго време се говори какво да се реши, а нищо не се прави“, посочи Золфелнер.

Според дружеството въобще не е необходимо България да има собствена платформа за борсова електротърговия, каквито са намеренията на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и дори продуктът се инсталира в "Електроенергийния системен оператор“.

"Участниците търсят борсата, който им предлага най-изгодни цени и възможност да се купува от повече производители, ще е обърнат моделът, ако за една борса се търсят участници“, заяви Золфелнер.

Той посочи, че според компанията е по-добре да се създаде модел за балканска борса за тока, която може да е вече работещата румънска, вместо на всяка цена всяка държава от региона да се опитва да прави такъв вид собствена търговия. По думите му това ограничава участниците в борсата, а в условията на европейски пазар и междусистемни връзки няма никакво значение къде точно производителите ще търгуват електроенергията си.

Регионалният мениджър също така посочи, че въвеждането на енергийна борса е процес, който трябва да се напасва, а не става от раз. Той даде за пример как в Австрия това е отнело няколко години на тестове и модификации на търговската платформа, докато заработи този пазар и въпреки това компанията майка ЕВН често предпочита да купува ток от борсата в Лайпциг, която е по-ликвидна.

Золфернер коментира също, че за тяхната компания не е проблем да купува технологичните си загуби от борсата, както предлага Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. В момента загубите на ток на електроразпределителните дружества се определят от ДКЕВР и разходите за тях се вкарват в регулираната им цена. Представителят на ЕВН посочи, че са съгласни да купуват тези загуби от борсата, но после разходите да се отразяват коректно при определянето на регулираните им цени.

По думите му дори е редно в сметките на българските потребители да има и ред, който да им показва колко плащат за технологичните загуби на доставчика си, каквато е практиката в Австрия.