Албанците отхвърлят плана на Белград за Южна Сърбия

Щабът на Армията за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац (АОПМБ) отхвърли плана на сръбското правителство за умиротворяване на района на Южна Сърбия. Взели сме оръжието не за няколко места в органите на местната власт, а за да освободим района от сръбска власт веднъж за винаги, се казва в изявление на ръководството на АОПМБ, цитирано от Ройтерс.

Според ръководството на Изявлението на ръководството на АОПМБ, публикувано днес в албанските вестници в Косово, окачествява като неприемлив плана, предвиждащ постепенно политическо и икономическо интегриране в Сърбия на албанското население от района на Прешево, Медведжа и Буяновац.

Малко преди това изявление албанските лидери в Южна Сърбия обявиха, че са сформирали екипа си за преговори със сръбските власти относно статута на Южна Сърбия. Най-много представители в него - трима, трябваше да има Армията за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац. В албанската делегация трябваше да влязат и двама представители на Политическия съвет на Прешево, Медведжа и Буяновац (ПСПМБ), двама представители от Обединената демократична партия на албанците (ОДПА) и двама - от Партията на демократичното действие (ПДД).

Албанските лидери Шефкет Муслиу от АОПМБ, Януш Муслиу от ПСПМБ, Риза Халими от ПДД и Зекирия Фазлиу от ОДПА дори бяха решили, че за албанската страна основа за преговори ще бъде референдумът от 1992 г., произведен от косовските албанци и непризнат от Белград и международната общност. На този референдум албанците се обявиха за присъединяване на района на Прешево, Медведжа и Буяновац към Косово в случай на промяна на границите на бивша Югославия.

Отказът на албанците дойде, след като сръбският премиер Зоран Джинджич направи крачка към преговорите и дори легитимира екстремистките групировки, като каза - "Трябва да се преговаря с онези, които могат да имат влияние, било позитивно или негативно. Ако албанската общност оценява, че терористите са нейни адекватни представители, възможно е да преговаряме с тях."

Мирният план на югославското правителство предвижда триетапно уреждане на кризата в Южна Сърбия. В началото се предвижда реинтегриране на етническите албанци в обществените и политическите структури, последвано от постепенно демилитаризиране на района и икономическо възстановяване и развитие.

Албанците в Южна Сърбия обаче искат на региона да бъде даден специален статут. Те предупреждават, че от 6000 жители, етнически албанци, на град Медведжа в региона са станали само 300, а останалите са напуснали домовете си заради военните действия.

Според сръбското правителство терористичните албански групировки в Южна Сърбия правят всичко възможно да саботират преговорите и да откъснат Южна Сърбия по същия начин, по който Косово бе откъснато от Югославия.