Александър Лукашенко - репресии на всяка цена

Масови арести, изгнания, изтезания, вече и отклоняване на самолет - през 27-годишното си управление беларуският президент Александър Лукашенко не подбира средствата, нападайки своите критици и подхранва репутацията си на последния диктатор в Европа.

След като през 1994 г. застава начело на тази страна, която граничи с ЕС, Лукашенко създава върху развалините на Съветския съюз режим, изграден изцяло около собствената му особа, с централизирана икономика, намерил опора в армията и полицията, които смазват без колебание всички протести.

Днес 66-годшният Лукашенко може да разчита на преданите си апаратчици, на гарантирана подкрепа от Москва - негов съюзник във всички изпитания, а също и на част от населението, особено по-възрастните, които се плашат не толкова от репресии, колкото от липса на ред.

В международен план обаче Александър Лукашенко никога не е бил толкова изолиран, колкото е сега, след като отклони в неделя пътнически самолет, летящ над страната му.

Той заповяда изтребител МиГ-29 да прехване машината и след това бе арестуван един от критиците му, намирал се на борда - 26-годишен журналист и опозиционер.

Властите обясняват, че са действали съвсем законно след сигнал за бомба и че присъствието на Роман Протасевич сред пътниците е било чиста случайност.

История, на която не вярват нито Западът, нито опозицията. Още повече, че дръзката маневра и заплетените обяснения на Беларус напомнят на стила на Лукашенко.

Този едър мустакат и оплешивяващ мъж, бивш директор на държавно селско стопанство, винаги е бил прочут със заплахите и грубите словесни нападки срещу критиците си. При това изобщо не отрича, че е авторитарен ръководител.

"Бащица"

Без да го е грижа за критики и санкции, Лукашенко охотно лансира конспиративни теории и невероятни лекарства срещу коронавируса, същевременно методично изтребвайки всяка опозиция, и признава, че е решен да запази властта на всяка цена.

Дори преди случая с отклонения самолет Александър Лукашенко охотно показва мускули.

През есента на 2020 г., когато страната е разтърсена от невиждано протестно движение, той демонстративно се появи с "калашников" в ръка пред резиденцията си, под засилена полицейска защита, на метри от десетки хиляди опозиционери.

Придружен от своя син тийнейджър Николай - и двамата въоръжени и с бронирани жилетки, той прелита с хеликоптер над събралите се демонстранти и ги нарича "плъхове".

"Нямам нищо друго освен Беларус, няма да я отстъпя" никому, заявява той през ноември, докато властите хвърлят в затвора или пращат в изгнание опозиционери, демонстранти и журналисти.

Привържениците му го наричат "Батка" - "бащица" на беларуски; той подчертава и мачовския си характер, небрежно сипейки обиди срещу жените, които му се противопоставят, например съперничката му в изборите Светлана Тихановска, която нарече "нещастна мацка".

Шумни ефекти и лавиране

Голяма част от населението все още цени откровените и резки маниери на Александър Лукашенко, признавайки като негова заслуга, че Беларус до голяма степен избегна хаоса, дестабилизирал през 90-те останалата част от съветската империя и най-вече Русия.

Той поддържа освен това имидж на човек от народа, като бере пъпеши на бостана, на патриот, носейки униформа на военни паради, и на мъжествен спортист, играейки хокей.

Президентът обича да омайва селските стопани и работниците с речи, възхваляващи беларуските картофи и трактори.

Според противниците му той и неговите близки всъщност са забогатели на гърба на народа и крият милиони в Швейцария.

В социалните мрежи веднъж го наричат "мустаката хлебарка", друг път "Саша 3 процента" - намек какъв е истинският му рейтинг.

От десетилетия вече Лукашенко ловко лавира между ЕС и Москва, като получава отстъпки и от двете страни, използвайки геополитическото им съперничество.

Притиснат между европейските санкции и амбициите на Русия, Александър Лукашенко избра този път Москва, която не критикува офанзивата му срещу всички негови опоненти.

През февруари например той триумфиращо провъзгласи, че е разгромил "блицкрига" на своите противници, ръководени от Запада.

В крайна сметка той отстъпва само пред натиска на времето. "Ще дойде време и ще изберете нов Лукашенко или някой друг (. . .) Колкото и да съм героичен, ще дойде време" да си тръгна, подхвърля Лукашенко.

Затвор, изгнание - как властите в неутрализират опозицията

Изправен след президентските избори от август 2020 г. пред безпрецедентно политическо предизвикателство, режимът на Лукашенко хвърли стотици опозиционери в затвора и принуди мнозина от тях да заминат в изгнание.

Последният арест към момента е на опозиционния журналист Роман Протасевич, който потърси убежище в Полша, а след това в Литва, където живее от две години.

Общо към средата на март в рамките на репресиите срещу протестиращите са били осъдени повече от 400 души, става ясно от данни на беларуската прокуратура.

Изпратени в затвора опозиционери

През май 2020 г. започва кампанията за президентските избори на 9 август. За разлика от предишни избори няколко кандидати срещу Лукашенко събират обществена подкрепа и по-специално Сергей Тихановски, видео блогър, станал популярен заради изобличаването на корупцията във властта, и един бивш банкер - Виктор Бабарико.

Популярността им тревожи несменяемия президент Лукашенко, който е на власт от 1994 г. Сергей Тихановски е вкаран в затвора на 29 май, обвинен по-конкретно в участие в масови безредици и разпалване на социална вражда. Заплашва го присъда до 15 години затвор. Процесът срещу него още не е започнал.

Два дни по-късно е вкаран в затвора Микола Статкевич - историческа фигура на опозицията.

Виктор Бабарико е арестуван на 18 юни. Обвинен в корупция и пране на пари, срещу него се води съдебен процес от 17 февруари. Най-близката му съветничка Мария Колесникова е в затвора от началото на септември, след като отказва да замине в изгнание.

Близо година по-късно, на 25 май 2021 г., седем опозиционери, включително лидерът на опозиционна партия Павел Северинец, получиха присъди от четири до седем години затвор.

Осъден на пет години затвор през януари, опозиционерът Витолд Ашурок, координатор на гражданското движение "За свобода", почина в ареста. Няколко независими медии съобщиха за смъртта му на 21 май от "сърдечен арест" на 50-годишна възраст.

Арестувани журналисти

В началото на 2021 г. репресиите се стовариха върху медиите: на 18 февруари 2021 г. Дария Чулцова и Катерина Бахвалова, млади журналистки от опозиционния телевизионен канал "Белсат", бяха осъдени на две години затвор, обвинени в подстрекаване към безредици при отразяване на протестите през 2020 г.

На 2 март журналистката Катерина Борисевич, служителка на главната независима медия в Беларус, Tut.by, беше осъдена на шест месеца затвор за разкриване на смъртта на опозиционен протестиращ, починал след арест.

На 15 май двама белоруски журналисти, включително репортер на свободна практика на германското радио "Дойче веле", бяха изпратени в затвора и уверяваха, че са били малтретирани.

Три дни по-късно около 15 служители на Tut.by бяха арестувани. Сайтът бе блокиран от властите след поредица от обиски.

В момента близо 24 журналисти са произволно задържани в Беларус, според доклад на "Репортери без граници".

Принудително изгнание

Трийсет и осем годишната Светлана Тихановска се кандидатира на президентските избори след ареста на съпруга си.

Превърнала се в лице на опозицията, тази съвсем неотдавна влязла в политиката опозиционна лидерка каза, че е спечелила изборите и призова съперника си да прекрати репресиите и мирно да сдаде властта.

На 11 август 2020 г. обаче, два дни след изборите, определени от Европейския съюз като "нито свободни, нито честни", Тихановска съобщи, че е заминала за Литва, която отказва да я екстрадира, както настоява Минск. Тя бе изчезнала предния ден, след като беше държана с часове от властите.

Друга политическа фигура, Вероника Цепкало, е принудена да напусне Беларус в последните дни на предизборната кампания. Тя замина в изгнание в Москва и се присъедини към съпруга си Валери, бивш дипломат, чиято кандидатура за президент беше отхвърлена, а дузина техни сътрудници бяха арестувани. След това двойката замина в изгнание в Полша.

В Полша потърсиха убежище също така адвокатката Олга Ковалкова, член на "координационния съвет", сформиран от опозицията за договаряне на предаването на властта от президента, и бившият министър на културата Павел Латушко, уволнен за публични призиви към нови избори и оттегляне на държавния глава.

Такава е и съдбата на Степан Путило, съосновател заедно с Роман Протасевич от канала "Нехта" (Nexta), излъчван в ЮТюб и Телеграм, които бяха в авангарда на протестите срещу Лукашенко. В края на 2020 г. Минск безуспешно поиска екстрадицията на двамата журналисти.

По БТА