Александру Драгулин: Румънската външна политика е прагматична

Александру Драгулин е изследовател и експерт по политически науки в Румънския дипломатически институт. Той предоставя консултации в области като доброто управление, демокрацията и върховенството на закона в Европа, съвременната политика и историята на Румъния и съседните страни. В интервюто той анализира срещите на върха на Б9 и Инициативата “Три морета“, отношенията на Румъния с Унгария, България, Украйна и асиметриите в Черноморския регион.

Г-н Драгулин, разговаряме в момент, в който румънското правителство е служебно и очакваме да видим кой ще бъде новият ръководител на изпълнителната власт в Букурещ. В този момент значението на ролята на Никушор Дан нараства, тъй като от него се очаква да води преговорите между партиите и да назначи новия министър-председател. Въпреки това Никушор Дан изпрати някои сигнали към общественото мнение чрез неотдавнашни противоречия, свързани с Деня на Европа. Празненството за Деня на Европа беше отменен, така да се каже, тоест не се състоя. Освен това той направи за 9 май някои изявления, които звучаха по някакъв начин суверенистки. Ако погледнем външната политика на двореца “Котрочени“, доколко Никушор Дан извършва промяна спрямо очакванията, които съществуваха към него, че ще е проевропейски политик?

На първо място, не мисля, че Никушор Дан се стреми да направи радикална промяна във външната политика; той следва неотклонно линията на своя предшественик. Залозите са много големи, а регионално-трансатлантическите проекти са твърде дълбоки и консолидирани, за да може Румъния да предприема едностранни промени в позицията си. Никушор Дан не иска да се разграничава от държавите в Европа или от САЩ в начина, по който те възприемат ангажимента на НАТО или отношенията с Русия. По-скоро той внася политика на баланс: поддържане на добрите отношения с ЕС и оставане в европейските структури – предвид трудната финансова ситуация –, но също така и запазване на стратегическото партньорство със САЩ. Това означава политическо и военно сътрудничество (присъствие на американски войски в страната).

Румъния подкрепя американските инициативи и оказва необходимото съдействие, но без да преминава червените линии, за да не наруши баланса с Европа. Трябва да се отбележи, че Европа не е единен блок по отношение на Русия или САЩ. Държави като балтийските и Полша желаят твърда позиция спрямо Москва, докато Германия, въпреки че започна превъоръжаване, не е изразила изрична враждебност.

За Никушор Дан бих казал, че води прагматична политика. Той заяви, че не предпочита строго идеологически подход в международната политика. Това е хубаво нещо, тъй като идеологическите подходи поляризират и създават съперничества.

В Европа съществуват няколко неформални групи: учредителното ядро на ЕС (Франция, Германия, Италия, Бенилюкс) и по-нови блокове, като скандинавските, балтийските страни и Полша, които изразяват категорични позиции спрямо руската външна политика. Традиционните европейски сили имат по-балансиран подход. По отношение на връзката на Румъния със САЩ, в исторически план Румъния е възприела от американците републиканската концепция за управление. Въпреки че има и продемократически лагери, републиканизмът доминира в публичната сфера, което се вижда сега в отношенията с администрацията на Тръмп. Идеите MAGA намериха благодатна почва; Румъния е сред най-протръмпистки настроените държави в Източна и Централна Европа, като тази афинитет не е от вчера.

Наскоро в Дубровник и в Букурещ се проведоха две срещи на върха – съответно Инициативата “Три морета“ и групата Б9. Какви изводи можете да направите от тези събития, както от румънска гледна точка, така и от гледна точка на регионалната политика в Централна и Източна Европа?

Нека ги разгледаме хронологично, като анализираме логично как решенията на Б9 произтичат отчасти от дискусиите в рамките на Инициативата “Три морета“ (И3М).
Първо, Инициативата “Три морета” се консолидира структурно: успоредно със срещата на държавните глави беше добавено ниво на парламентарно сътрудничество (Загреб, март 2026 г.), което носи допълнителна демократична легитимност. Успоредно с това Бизнес форумът в Дубровник се разрасна в основна регионална платформа за стратегически инвестиции, ползваща се със засилена политическа подкрепа.

Инфраструктурните проекти в Инициативата “Три морета” са гъвкави многостранни формати (включващи две, три или четири държави). Форматът клони към институционализация, надхвърляйки етапа на обикновена неформална рамка, въпреки че собствените му вземащи решения органи все още не са много напреднали. Тази централноевропейска инициатива е от полза за Румъния, която по този начин възстанови статута си на аутсайдер от началото на 90-те години, когато ѝ беше отказано влизане във Вишеградската група. Инициативата “Три морета” е много по-обширен формат от Вишеград, свързващ Балтийско, Адриатическо и Черно море.

Основният проблем остава липсата на еднакво стратегическо значение между трите морета. Балтийско и Адриатическо море са напреднали в геостратегическо и икономическо отношение. За сметка на това липсват документи, които ясно да определят визия за Черноморския регион – нито на ниво ЕС (под чиято егида функционира И3М), нито от страна на САЩ. Не мисля и че скоро ще имаме американска стратегия за Черно море, тъй като геостратегическите приоритети на САЩ се преместиха към Азиатско-Тихоокеанския регион. Президентският съветник Мариус Лазурка правилно заяви, че Румъния вече не представлява жизненоважна опора за САЩ; сътрудничеството продължава, но то е асиметрично, като ресурсите принадлежат на силния съюзник.

В момента Инициативата “Три морета” няма необходимата сплотеност, за да наложи сама дългосрочна визия за Черно море. На срещата на върха се дискутира много за това изоставане спрямо Балтийско море. Трябва да се отбележи и ролята на Хърватия – малка страна с голяма външна политика, активна в европейския дневен ред по отношение на Русия или бъдещето на ЕС.

Румъния не беше просто зрител. Тя предложи да се акцентира върху оста север-юг, от балтийските държави до южната част на Гърция. Това допълва оста изток-запад и е необходимо за нови транспортни коридори (за стоки и военна инфраструктура), като целта е укрепване на отбраната срещу заплахите и хибридната война на Русия.

Освен свързаността, енергийната сигурност остава приоритет чрез енергийните коридори север-юг и терминалите за втечнен природен газ (LNG) в Гърция (Александруполис). Румъния иска да играе важна роля тук, тъй като от 2027 г. ще започне експлоатацията на газ от периметъра „Нептун Дийп“ (Черно море), превръщайки се по този начин в доставчик на газ за други държави.

Забеляза се, че на срещата на върха на Б9 имаше слабо присъствие на ниво представителство от страна на Съединените щати, но също и от страна на някои страни от региона, като Унгария и България. Как се разчита този сигнал в Букурещ?

Като цяло срещата на върха на Б9 беше успешна, въпреки вътрешните сътресения в някои държави. Румъния има служебно правителство, като президентът става основен актьор, а Унгария все още не беше съставила новото си правителство. Новата изпълнителна власт, ръководена от Петер Мадяр, обещава вътрешни реформи и разяснения в Съвета на ЕС относно Украйна и Русия. Унгария вече дава сигнали за промяна: тя се отказа от правото си на вето срещу европейския пакет за подкрепа на Украйна, в замяна на запазването на петролопровода „Дружба“.

По-слабото участие на България не омаловажава формата; София сметна това ниво на представителство за достатъчно, тъй като отношенията със съседите са напреднали и се основават на билатерален подход. България премина през скорошни избори и, след като най-накрая има парламентарно мнозинство и стабилно правителство, ще изясни външните си позиции. Случаят е подобен на този с Унгария: и двете държави решават своите следизборни институционални споразумения.

Съседите очакват Унгария да бъде по-съгласувана с политиките на ЕС относно Украйна и санкциите срещу Русия. Премиерът Петер Мадяр е консерватор; той няма да прави радикални иновации, но ще държи страната закотвена в НАТО и ЕС. Срещата на върха на Б9, съвместно организирана от Полша и Румъния, донесе като плюс включването на скандинавския блок, който в бъдеще би могъл да бъде напълно интегриран.

В румънско-унгарските отношения идеологическият аспект беше оставен настрана, като се заложи на прагматизма: трансгранично сътрудничество, Шенгенското пространство, транспортни коридори и европейска интеграция. Не виждам двустранна революция, а продължение на бюрократичната линия. Унгария участва в И3М и в Централноевропейската инициатива (чието председателство се осигурява от Румъния). Унгария запазва централноевропейския си статут, а Румъния се опитва да избяга от етикета на периферия или буферна зона, изравнявайки се по оста север-юг и в централноевропейския регион.

Това е положително развитие и скъсване с правителството на Орбан. Интересното е, че инициативата принадлежеше на Унгария и Румъния. През 90-те години на Румъния беше отказано членство във Вишеградската група; сега Петер Мадяр предлага рестартиране на формата чрез създаването на „Вишеградска група плюс“, а Румъния трябва да даде отговор.

Но какво би означавало това в конкретен план? Какво се променя, не само на думи и в етикети, но може би и по отношение на икономиката, културата или геополитиката, ако се реализира идеята на Мадяр?

Една централноевропейска страна трябва да бъде преоценена в отношенията си с традиционните сили (Франция, Германия, Италия, Испания). Отношенията на Румъния с Франция изглежда са навлезли във фаза на стагнация. Букурещ залага на преоценка на отношенията с разширеното съседство: Централна Европа, Гърция и Западните Балкани.

Румъния има исторически и политически аргументи да се присъедини към проекта "Вишеград плюс“. През изминалите години държавите от Вишеград невинаги гласуваха като блок в Европейския съвет, а според собствените си интереси. Вероятно Петер Мадяр желае по-голяма сплотеност и дори единен вот по стратегически въпроси, разширявайки подхода от техническо на политическо ниво.

По-дълбоката интеграция в Централна Европа няма да анулира отношенията със съседите на юг и изток. Оксидентализацията и централноевропейската интеграция са цели, поети още от 90-те години от проевропейския интелектуален елит, който насърчаваше ориентацията на запад и откъсването от Русия. След пълното установяване на правителствата в Букурещ и Будапеща ще видим конкретните стъпки. Важното е да съществува симетричен подход. Промяната в Унгария, след 16 години режим на Орбан, представлява миниреволюция, която се оценява положително от Румъния.

Ако погледнем към румънско-българските отношения, какво още може да се случи в тях? Отношенията вървят добре в области като отбраната и сигурността, но в други области сякаш напредват по-бавно…

На политическо ниво румънско-българските отношения се развиваха много добре, въпреки нестабилността. България имаше 12 премиери за пет години, но запази ясна външна линия спрямо съседите си. Румъния успя да разграничи вътрешнополитическото напрежение от външната политика. Очакваме правителство с идеологическа последователност в Букурещ, за да консолидираме още повече това партньорство.

Сътрудничеството в инфраструктурните проекти трябва да бъде дублирано от постоянен икономически, политически и културен диалог чрез по-чести двустранни срещи на високо равнище. Една дискусия между президента Никушор Дан и новия български премиер би била полезна за консолидирането на текущите проекти. Румъния и България имат симетрични отношения: ясни позиции в международния контекст, по отношение на източните съседи и желание за поддържане на засилено сътрудничество с администрацията на Тръмп.

Румънската преса понякога етикетираше новата власт в София като проруска. Не смятам, че България подкрепя агресията в Украйна. Проруският нюанс произтича от общ културен и исторически контекст, оправдаващ поддържането на дипломатически отношения в напрегнати ситуации. България последователно се съобразяваше с ценностите на ЕС, гласувайки за финансовите пакети за Украйна.

Това, което свързва тясно двете държави, са отношенията със САЩ. Румънско-българските двустранни отношения функционират отлично, вписан в мултилатерализма. Пример за това е тристранният формат Румъния-България-Турция за разминиране на Черно море. Военното сътрудничество е оптимално, предвид неохотата на трансатлантическите партньори да се ангажират масирано в Черно море. Турция е основният икономически актьор в района, въпреки че отношенията ѝ с ЕС са замразени. Румъния развива проекти и с други крайбрежни страни, като Грузия (където отношенията с ЕС наскоро изстинаха) и Украйна.

Ако погледнем отношенията между Румъния и Украйна, нима не забелязваме по-голяма комплексност, отколкото се обсъжда? Румъния през последния период формира ос между Букурещ, Кишинев и Киев, но ми се струва, че съществува и тенденция в Румъния – включително сред външнополитическия елит може би, или по-скоро сред народа – да не се правят толкова силни стъпки към Украйна, да се пази по някакъв начин дистанция, вероятно виждайки в Украйна потенциален конкурент за вниманието на Запада на източния фланг.

В някаква степен в Румъния съществуват опасения, че Украйна може да се превърне в конкурент за вниманието на Запада, отчасти защото двустранните отношения не се засилиха достатъчно бързо. Стратегическото партньорство (обширен документ от 11 страници) беше подписано едва тази година, след 4 години война. Румъния предложи спешна подкрепа (приемане на бежанци, финансова помощ, транзит на зърно), но официализирането на отношенията дойде късно.

Украйна се превръща във все по-способна във военно отношение държава; тя устоява на инвазията и притежава напреднали антидронни способности – тема, която беше обсъждана и на Б9. Президентът Зеленски спомена за споразумение с Литва в областта на производството на дронове и за намерението да подпише подобен документ с Румъния. Това е изключително спешен въпрос за Букурещ; въздушното пространство на Румъния и на Република Молдова често бива нарушавано от руски дронове. Нуждаем се от адекватна технология, тъй като свалянето на евтин дрон с ракети Patriot или HIMARS изисква непропорционални разходи.

Букурещ трябва да отговори със същата интензивност на политическата воля на Киев. От съществено значение е да не виждаме Украйна като конкурент; подобен подход отразява комплекси за малоценност от 90-те години. Украйна, България и Република Молдова са наши съюзници. Освен това традиционните партньори на Запад (Франция, Германия, Италия) се сблъскват с вътрешни проблеми (екстремизъм, миграция, нестабилност). Румъния трябва да поддържа отношенията си с тях, но консолидирането на връзките със съседството представлява абсолютна необходимост в ситуации на криза. Фактът, че Украйна винаги излиза с инициативи, а Букурещ само реагира, показва, че Румъния би могла да бъде много по-активна.

Суверенисткият политически сегмент в Румъния погрешно твърди, че страната жертва ресурсите си за Украйна. В действителност сътрудничеството е от тип win-win (взаимноизгодно). Необходими са обществени информационни кампании, за да се опровергаят тези аргументи и да се покаже, че подкрепата е взаимна.
Украйна даде уверения за зачитане на правата на румънското малцинство и запазване на културно-езиковото наследство, а Румъния гарантира правата на украинските бежанци. Трябва да се изчистят тези погрешни възприятия, произтичащи от комунистическия национализъм (мита за обсадената крепост и универсалния заговор). Тези, които виждат в Украйна враг, са дезинформирани и стават жертва на руските кампании.

Споменахте, че американският интерес към региона изглежда намалява. Какво се случва със сътрудничеството по линия на НАТО и изобщо със сътрудничеството в Черно море между крайбрежните страни като България, Румъния и Турция?

Румъния и България усещат интензивно заплахата от Русия, докато Турция поддържа амбивалентни отношения с Москва. Това е основното разногласие. Турция не излиза извън рамките на НАТО, но предпочита по-скоро едностранен и прагматично-икономически подход.

Двустранните икономически отношения обаче са отлични. Румънско-турските отношения отбелязват голям търговски излишък в полза на Турция, чиито компании (като Otokar) инвестират масирано в транспортната инфраструктура в Румъния. Турция желае да споделя влиянието в Черно море с Русия, а не да я изключва, но се съобразява с отбранителната позиция на НАТО в случай на заплаха. Анкара контролира проливите Босфора и Дарданелите, притежавайки ясно стратегическо превъзходство.

Целта Румъния да бъде домакин на регионален хъб за европейска стратегия относно Черно море е по-стара. Идеята е отлична, но тя трябва да бъде дублирана от активно участие в прилагането на стратегията, а не само от символично удовлетворение, за да се извлекат максимални ползи и реално геостратегическо значение.

Завършвам с една по-конкретна тема. В България има впечатление, че не напредва особено или вървят бавно процедурите, свързани с новия мост при Гюргево-Русе, или че не тръгват фериботите Русе - Гюргево или Тутракан - Олтеница? Как се вижда това от румънска гледна точка?

В Румъния няма негативни политически коментари по тази тема. Възприятието е, че строителните работи се извършват с това темпо по технически причини. Не е необходима политическа намеса от високо ниво за ускоряването на моста. Конкретните проблеми се отнасят строго до зоната на митническото сътрудничество и улесняването на трафика на микрониво.